Клиентка, която има много опит с всякакви терапевтични практики, включително хипнотерапия и регресия идва при мен с тема – Панически страх от загубата на близки хора, страх от смъртта и много силна тревожност. Работи от години с тази тема с различни методи, чрез които симптомите изчезват за известно време и после отново се връщат.
Клиентката е с много тежка семейна история назад в рода, свързана с много нелепи смърти, изоставяне и убийства.
От предварителния разговор имах предположение, че тези страхове могат да са свързани по някакъв начин със семейната система и всъщност да не са нейни, затова и при поставяне на заявката за сеанса, решихме да не конкретизираме връщане в минал живот, а по скоро връщане в миналото, без значение дали ще бъде в нейн живот или живот свързан с някой член на семейството. Нагласата беше да се оставим на Висшите сили и те да дадат това, което смятат, че ще бъде най-полезно за клиентката като информация, за да може да се справи с тези страхове и тревожност, които й пречат да живее живота си пълноценно.
Започваме с въведение за релаксация на тялото и отпускане на съзнанието. Отиваме в Залата на хрониките, където клиентката взе тази хроника, която да бъде най-полезна по заявката й. Преминава през Портала на времето и пространството и се озовава в нейн минал живот.
Видя се като млада жена, която се обучава при двойка мъж и жена на тайните на магията. Тя е взета от тях още като малка, с благословията на родната майка й, защото се е родила със специални дарби. Мъжът и жената е трябвало да й помогнат да развие дарбите си, като й предадат знанията си и я обучават на етичните правила кога и как може да използва магията, и при какви условия може да помага на хората. Според тези правила не винаги и не на всеки е редно да се помага, въпреки че имайки тази дарба е имала възможността да го прави. Защо е така, малко по-надолу в текста. Тя обаче е имала съпротиви да спазва тези правила, защото виждането й било, че трябва да мога на всички наред щом може.
Нарушавайки правилата тя прави лечебна отвара, за да излекува благородник, който е на прага на смъртта и към който е имала чувства. Успява да го излекува, но когато учителите й разбират за това, я наказват заключена в една стая да стои в пълно мълчание и изолация за една година. Целта е тя да разбере, че не е трябвало да лекува този човек, защото така се намесва в кармата, която всъщност майката на благородника, чрез неговата смърт е трябвало да изкупи, свързана с това, че тя е убила детето на своя втори мъж. Така е щяла да изживее болката и загубата на дете по същия начин. Помагайки на благородника да се излекува обаче, младата жена се намесва неправомерно в съдбата на тези хора и това наказание е нещо като откуп за този й избор.
Въпреки излекуването благородникът и младата жена не се срещат повече, защото, докато тя е затворена, а той умира четири месеца след излекуването си при падане от кон. Майка му преживява силно неговата загуба и става монахиня. По този начин кармата се балансира въпреки всичко.
Младата жена обаче подозира, че в падането от коня като събитие имат намеса нейните учители, които с използването на магия са се постарали съдбата да се възстанови. Така или иначе не разбрахме дали подозренията й са основателни или – не. И въпреки че тя остава с лоши чувства към хората, които й помагат да развие и да използва правилно дарбите си, продължава обучението си до края му и взема всички степени на магията. Тъй като обаче тя не иска да приеме, че тази дарба трябва да се използва не за всички и че не винаги трябва да се намесва, след приключването на обучението си, дава обет да не използва дарбите си и се отказва от тях, посвещавайки се на един обикновен живот. Премества се да живее другате, отглежда сама дъщеря. Бащата на дъщеря й е случаен благородник, който не вижда повече. Накрая на живота умира в леглото си от старост.
Пренасяме се в пътя на душата й след смъртта. Тя се издига нагоре, нагоре, докато стигне Духовният свят, където я посрещна една жена в бяло – нейният Духовен водач. Той е много подкрепящ, но въпреки това й дава да разбере, че не е трябвало да дава този обет и че е трябвало да приложи наученото по правилата, на които са я учили. И това, че със своята свободна воля на Земята е избрала другото, ще й се наложи да се прероди отново със същата мисия и урока, че трябва да се научи кога да помага и кога – не, без да се влияе от емоциите си. При планирането за следващото прераждане й дава право на избор между две възможности:
- Живот, в който приема дарбата, спазва правилата и по този начин всъщност ще помага на повече хора, а не както тя си мисли, че ще е на по-малко.
- Живот, в който отново ще има дарба и ще я използва, но няма да прилага правилата. При този вариант обаче ще бъде гонена и измъчвана, заради това.
Душата избира първият вариант. Съответно проследяваме второто прераждане в минал живот със същите уроци.
За съжаление тя отново не харесва и не приема дарбата си. Дарбата през вторият живот не е толкова широкообхватна, както в първият. Този път дарбата й е само да контактува с починалите. Като повторение обаче на урока, тя има допълнителни предизвикателства пред нея – майка, която се страхува да не вземат или наранят дъщеря й по някакъв начин, заради тази дарба и тя иска от нея да я държи в тайна и баща, който я е смятал за луда, заради дарбата й. Съответно клиентката не е имала подкрепата на хора, които са разбирали дарбата й както в предишния живот, който видяхме и тя е останала сама в страха си от починалите, които е виждала, без да знае какво да прави с тези си преживявания. Последиците от това, че отново отхвърля дарбата си, са че тя влиза в лудница, където умира.
Пак проследвяме пътя на душата на клиентката към Духовният свят и срещата й с Духовния водач. Равносметката е, че тя отново не се е справила с урока и мисията си. Затова и сегашното й прераждане отново е свързано с тези уроци и тази мисия. В Духовният свят преминава обучение, което да й помогне за настоящия й живот да се справи по-добре.
Клиентката получава послания от Духовният си водач, свързани с настоящия й живот:
- Контактът с мъртвите е част от мисията й в този живот и ако не го приеме, тези страхове, които има, ще се увеличават и увеличават.
- Тя има всички ресурси сега да се справи при използването на дарбата, а те й изпращат хора, които да й помагат и подкрепят в това. Също така може да се обръща към Архангел Михаил винаги, когато усети, че има нужда и от духовна подкрепа.
- Важно е да спазва правилата при използването на дарбата си на Земята.
При планирането на настоящият й вече живот, отново й дават две възможности – Да слезе с пълния комплект дарби, както ги е имала в първия живот, който видяхме или да слезе само с една. Тя избира втората опция – с мисия да помага на другите под някаква форма и с предизвикателство – да контактува с мъртвите, както й е било дадено във втория минал живот, който проследихме. Клиентката в момента работи като психолог и това е ок за нейната мисия. Страховете от загуба на близки хора и от смъртта, и тревожността, които изпитва в живота си установихме, че са свързани с друг по-дълбок страх – да използва дарбата си, който е останал от предишните опитности. Сега е важно да го преодолее и да не се страхува да използва дарбата си за контакт с мъртвите. Също така е важно да помага, но следвайки определени правила, които са:
- Да не прави непоискано добро.
- Да помага само, когато получи като знак усещане в дясната си ръка и ако няма такова да не помага, дори и когато искат от нея помощ. Да не се отдава на емоциите пренебрегвайки липсата на знака и без значение колко й се иска да помогне, да не го прави.
- Да не се срамува да заяви и покаже дарбата си пред хората.
Получи още допълнителни послания, че начинът да преодолее страха си да контактува с мъртвите е да развали обетът, който е дала през първия живот, който видяхме. Може да го направи по същият начин, както и го е дала – с форма мисъл на молитва и заклинание, чувствайки същата увереност и искреност, както, когато го е дала.
Последният въпрос, който зададохме на водача, беше свързан с това, как клиентката да приеме истински живота. /В предварителния ни разговор тя сподели, че съкровеното й желание от сеанса като полза, е да може да приеме живота и смъртта, които сега чувства, че отхвърля./ Отговорът му беше:
„Когато човек живее в мисията си, той живее изпълнен с живот.“
Завършваме сеанса с техника за освобождаване на всичко, от което клиентката иска да се освободи в живота си.
Препоръчвам след сеансите клиентите да оставят отворени каналите си на комуникация, за да получават още информация и знаци за потвърждение. А в нейния случай може да се появи и някакво предизвикателство, като тест да постъпи различно от досега.
Обобщение от водещата: Първият живот беше сравнително лесно клиентката да научи урока, без много тежки изпитания, но свободната й воля избра друго. През вторият живот й се дадоха повече изпитания и й беше още по-трудно да изпълни мисията си. А относно настоящият живот, след самият сеанс имах допълнително прозрение, че не случайно се е родила в такова семейство с толкова тежки събития свързани със смъртта, за да е още по-близо до мисията си и да се изправи по-силно пред предизвикателството да контактува с мъртвите…
Изводите, които бих направила от този сеанс са, че е добре да усвояваме уроците си от първия път. Колкото повече се дърпаме и отклоняваме от тях, толкова по-трудно ще става. И това не важи само за отделните прераждания, а и за опитностите дори и в един живот. Дава ни се знак, че не сме на прав път, ама ние го подминаваме. Започват по-тежки изпитания и по-тежки, докато не се усетим. За съжаление много хора бъркат, като мислят, че страданието им е изпратено, за да го изтърпят. Не, то им се дава, защото не са на правилния път. Така че, мили читатели, следващият път, когато се оплаквате, че нещо тежко се случва в живота ви, намерете начин да разберете къде сте се отклонили от пътя на душата си. 🙂
Ако не можете сами да разберете това, може и вие да направите своето пътуване, като си запишете час тук.
Може да прочетете и други разписани регресии на клиенти: https://evelina.bg/category/regresia/