Това, които научих от свързването с Духовния свят чрез регресиите е, че контролът и множеството страхове, които стоят под него само ни блокират и пречат да живеем пътя на душата си. Досега в нито една регресия не е имало послание: „Страхувай се!“ или „Дръж всичко под контрол!“ По-скоро е точно обратното: „Отпусни се!“, „Пусни контрола!“, „Довери се, че всичко ще се случи по най-добрия начин за теб!“, „Прегърни страха си продължи въпреки него!“, Овладей страховете си!“ и т.н.
Разбира се, зад желанието за контрол и появата на страхове има различни причини, като коренът на всяка от тях е някаква болка, която сме преживели и опитите да се предпазим да я преживеем отново.
Ето някои от тях:
- Липса на сигурност в детството
- Отпечатъци от минали преживявания от настоящия или минали животи
- Страхове на нашите родители и предци припознати като свои
- Начин за оцеляване
Много голяма част от страховете са напълно ирационални, т.е. нямат нищо общо с реалността. Те са единствено в нашата глава и са напълно ненужни. Напр.: В миналото наш любим ни е изоставил и от това ни и сме чувствали силна болка. Решаваме да се предпазим от тази болка в бъдеще като не допуснем това да се случи отново :
- включваме контрола,
- затваряме сърцето,
- държим следващите си партньори на „разстояние“,
- виждаме изоставилия ни партньор във всеки следващ, без да видим другият като различен,
- тръгваме си първи изоставяйки ние само и само да не изпитаме болката от изоставянето повече,
- приключваме с опитите да имаме въобще партньорски отношения,
- ставаме цинични относно любовта
- и т.н. и т.н.
А всъщност целият този контрол не ни предпазва, както често се заблуждаваме, а ни пречи да познаем любовта, да изградим пълноценни отношения с друг партньор и да бъдем истински щастливи.
Какво можем да направим, за да не попадаме в капана на страховете и да не включваме „защитата контрол“:
При липса на сигурност в детството – Тогава това е бил начинът да се справим и контролът ни е вършел чудесна работа, но вече сме големи и можем да си напомним, че вече имаме силата да се справим с болката, ако дойде по някаква причина.
- Да работим с излекуваме на вътрешното си дете.
- Нашият възрастен Аз да даде сигурността и любовта на вътрешното ни дете, които не е получило в детството.
- Да му позволим да живеем в лекота и спокойствие, за да изпитаме радостта и щастието.
- Да помним, че болката е част от живота и няма нищо страшно в нея, когато сме в позицията на възрастен. Този, който се бои от нея е детето в нас.
- Да осъзнаем, че имаме силата да продължим и след преживявания на нещо болезнено.
При останали отпечатъци от минали преживявания от настоящия или минали животи:
- Да потърсим събитието, което е породило нашия страх без значение дали е от този живот или от минал. Ако е от този, психотерапията би свършила чудесна работа. Ако е от минал живот, регресията ще помогне.
- Когато намерим това събитие да си дадем сметка, че то вече се е случило така или иначе и да не му даваме повече власт над живота си. То не се случва сега наистина, но ако оставаме в него и в страха, му даваме властта да живее и сега. А това ни пречи да живеем истинското сега, което всъщност е съвсем различно от преди.
- Да се свържем със силата в нас и осъзнато да продължим въпреки отпечатъка от този страх. Да му кажем : „Да има те. Виждам те, но дори и с теб, аз ще продължа напред!“ ( Това важи за всяка една от причините.)
При страхове на нашите родители и предци припознати като свои;
- Да си помислим дали някой от тях има същия страх и контролиращ човек ли е. Какво ни е говорил относно темата за страха. Напр.: Майката е повтаряла на дъщеря си: „На мъжете не може да се разчита.“ Убеждение, което майката е придобила във връзка с някаква ситуация от нейния живот и си създава страх да се довери на мъж отново. Тя постоянно повтаря това на малката си дъщеря. Съответно дъщерята го приема за 100% вярно и също се страхува да се довери на мъжете. Става много „оправна“. Справя се с всичко сама и дори се гордее с това. „Държи здраво контрола на живота си“. Резултатът от това е: привличане на слаби мъже, зависими мъже, мъже, на които „не може да се разчита“, за да може тезата да се потвърждава отново и отново, и да си храни страха да се довери. А понякога въобще не влиза в отношения с мъже, дори може да остана да живее при мама цял живот, защото „тя е единствената, на която може да се довери.“
- Ако не можем сами да направим връзката между страховете ни и на кои всъщност принадлежат на друг, терапията и семейните констелации могат да ни помогнат. За мен лично вторият метод е много по-бърз и само с поставянето на една констелация не само може да разберем всичко, но и да придвижим душата си на място отвъд страха. /Следете ежемесечните ми групи за констелации като последвате страницата във Фейсбук „Констелации с Евелина – кликни на линка/ Нещо, за което на традиционната терапия може да отнеме много повече време.
Има и рационални страхове, които изпълняват истинското си предназначение – да оцелеем. Напр. изправяме се пред диво животно, което може да ни нарани. Страхът в този момент ще провокира първична реакция в нас – бий се, бягай или замръзни, която ще ни помогне да се справим в тази ситуация по най-добрия възможен начин.
Много важно, според мен, е първо да си дадем ясна представа за страха. Много често дори не знаем, че се страхуваме от нещо. Аз например си мислех дълго време, че съм напълно безстрашна, докато осъзнах, че това въобще не е така. Това, всъщност е било не безстрашие, а силен контрол във всяка сфера на живота ми, който обаче ме е сковавал да живея в лекота и спокойствие. Чак, когато получих бърнаут, изпаднах в депресия и започнах да „ровя в себе си“, разбрах в каква голяма заблуда съм била. Всъщност открих много страхове, които носех. От някои от тях се освободих напълно. Други още са си с в мен, но вече ясно разпознавам кога се появяват и осъзнато решавам да действам в другата посока, а не в тази, в която ме дърпат. Обикновено, когато има страх има едно свиване в корема, което понякога е много силно, а друг път почти незабележимо. То ми служи за индикация дали говори страхът и да не го бъркам и интуицията. При интуицията винаги има усещане за лекота в тялото.
Така че, скъпи читателю, помни, че е човешко да се страхуваме, но повече страхове не ни служат, а ни ограничават да живеем живота си пълноценно, щастливо и в лекота. Пусни контрола, довери се на Бог, Вселената, Източникът…, че има по-голям план за теб и се наслаждавай на живота с пълната му гама преживявания, вкл. и болката. Спри да се бориш контролирайки всичко. Тогава ще видиш как нещата се нареждат от само себе си и животът става чудесен.
Желая ти лек и хармоничен живот, изпълнен с доверие и вяра!
Евелина
Може да прочетете и другите статии свързани с личностното развитие тук: