Регресия „Ти не учиш!“
Зряла жена си прави за първи път регресия. Идва с това, че иска да има по-хармонични отношения със съпруга си и с децата си – момчета на 23 г. и на 14г. Определя себе си като вечно недоволна и все не й е достатъчно, въпреки че като цяло постига целите си. Ще гледаме най-важен минал живот, който има някакви послания за нея сега и се оставяме на Висшите сили да ни водят.
Много интересна регресия се получи – пример за това, какво се случва, когато човек не учи уроците си. 🙂
Ще преразкажа информацията от миналия живот, който видяхме, но ще цитирам голяма част от разговора й с Духовнитe водачи, тъй като мисля, че в него има послания, които могат да бъдат полезни и за други хора.
Знам, че много хора виждат в регресия себе си като Клеопатра, но при мен като водещ се случва за първи път. 😊
Приятно четене!
Видяхме три основни сцени от този минал живот на Клеопатра.
Първата беше как издава смъртна присъда на човек заради обида, без капка милост и съвест. За нея това е нещо често случващо се и обикновено в живота й.
Втората сцена е от раждането на сина й, като определя този момент като най-щастливият момент в живота й. Детето е от Марк Антоний.
В третата сцена се вижда как стои в зала заедно с Марк Антоний, сина си и няколко стражи, докато разярена тълпа се опитва да нахлуе при тях. Тълпата успява. Избиват първо стражите. Марк Антоний излиза напред опитвайки се да предпази Клеопатра и сина им, но го убиват с едно копие от тези на собствените им стражи. Клеопатра се опитва да предпази сина им, заставайки пред него и криейки го с тялото си. Наръгват я и нея с копие. Междувременно обаче някой в суматохата взима детето с цел да го спаси. Синът й оживява, но не ни се дава какво става с него след това. В момента преди смъртта си единственото й притеснение е относно сина й и неговия живот, което не изчезва и след като вижда, че го спасяват, защото има усещането, че човекът, който го е спасил, го прави заради собствени интереси.
Душата си тръгва с лекота от този минал живот и се озовава директно пред 9-10 бели, духовни, висши същности застанали в полугръг. (Според мен е Съветът на старейшините, както го определя Майкъл Нютън.)
Предавам разговора с тях с малки корекции, но с непроменен смисъл.
К: „Те хем са доволни, хем не са доволни.“
Е: „От какво не са доволни?“
К: „„Не го изживя правилно.“ ми казват.“
Е: „Какво не е било правилното? Къде си сгрешила?“
К: „Не се научи да прощаваш… Не е трябвало да бъда толкова жестока. Трябвало е да се науча да прощавам грешките на другите. Трябвало е от позицията на човек с много власт да се науча да прощавам. А аз съм направила точно обратното.“
Е: „ А тази смърт /нейната/ била ли е планирана предварително да се случи по пози начин или е в следствие от това, че не си научила този урок?
К: „Не е трябвало да е така. Убита съм, заради жестокостта.“
Е: „Т.е. да изживееш жестокостта към теб, точно както ти си я проявявала.“
К: „Да. Тя е като наказание затова, че съм жестока.“
Е: „Попитай ги каква е причината да ни покажат точно този минал живот днес? Какво искат да ти кажат с него?“
К: “Научи се да прощаваш.“
Е: „Да разбирам ли, че същия урок си взела да научиш в сегашния си живот, тъй като там явно не си го научила? Попитай ги…“
К: „Излиза думата “жестока“.
Е: „Т.е. да се справиш с жестокостта си и да се научиш да прощаваш…Има ли нещо друго, което си взела от онзи минал живот да довършиш сега в настоящия ти живот, освен този урок?“
К: „Прошка, любов.“
Е: „А имаше ли души, които от онзи минал живот, сега са с теб в настоящия, макар и в различна роля?“
К: „„Надменна си била.“ – ми казват. Като че ли и в този живот съм такава. Марк Антоний е настоящия ми мъж.“
Е: „Ти сподели в предварителния разговор, че в настоящия ти живот имате неразбирателства със съпруга ти, но и не може да се разделите…“
К: „Тогава е било по същия начин. Сега също е така. Абсолютно по същия начин е било. И тогава съм била силна, властна и съм се мъчела да го командвам. Да става това, което аз искам.“
Е: „Попитай за някакви насоки, напътствия…Какво биха те посъветвали относно тези отношения?“
К: „Покорство.“
Е: „ Какво имат предвид под „покорство“?“
К: „Слушай го.“
Е: „Т.е. да не се опитваш ти да го командваш, а да го слушаш повече…“
К: „Дава ми се, че всичко, което той прави е за добро, но аз не го разбирам. Той трябва да ме води и аз трябва да го позволя. В смисъл той прави всичко за мое добро, но аз не го позволявам. Той знае пътя. Спирам го. Натурата ми, властното ми държание – този живот ми е даден, за да изчистя това.“
Е: „Нещо друго искат ли да ти кажат относно тези отношения?“
К: „Не се справяш. Този живот ти е даден да се справиш с тази твоя гордост, с тази надменност. Затова трябва да си по-покорна, по-смирена. „Не ти си мъжът!“ – ми се казва. Ядосани са, че един вид не съм си взела поука от онзи минал живот и съм пренесла това в този живот.“
Е: „Да, дори са те убили там, заради това, но урокът пак не е бил научен.“ 😊
К: „Аз продължавам да се държа по този начин и те не са доволни. „Ти не слушаш. Ти не учиш!“- ми казват.“
Е: „Относно отношенията с децата ти какво ще ти кажат. В онзи минал живот се притесняваше доста за твоето дете…“
К: „„Прекалено си властна!“ ми се даде.“
Е: „Т.е. и към тях си прекалено властна…? А какво е нужно да направиш?
К: „Да изслушвам. „Не слушаш! Командваш, не слушаш!“ – ми казват.“
Е: „Т.е. важно е да ги чуваш. Те и двамата са големи вече, още повече, че единият е пълнолетен.“
К: „Не слушаш! Командваш!“… През цялото време това ми повтарят…, че искам да командвам.“
Е: „Попитай ги това ли е най-голямото предизвикателство и най-важната задача, която си взела за отработване в настоящия живот?“
К: „Смиреност. Покорство. Не бъди горда. Не бъди високомерна. Суета.“
Следва малко лична информация, която не намирам да носи полза за друг, за да я споделя.
Е: „Може ли да ти дадат някакъв знак, по който да разбираш, че си на правилния път?“
К: „Не искат.“
Е: „Това означава, че ти сама трябва да се справиш…Все пак по какъв вътрешен критерий да разбираш, че си на правилния път и да не се отклоняваш от него? “
К: “Слушай вътрешното си Аз! – казват.“
Е: „Как обаче да правиш разлика между вътрешното си Аз и егото жадно за власт и контрол?“
К: „Имаш някакъв вътрешен усет. Трябва да го слушаш. Да му се доверяваш. Ти го пренебрегваш! …От гордост …– казват. „Мъжът ти знае, но ти си прекалено горда. Не слушаш!“
Е: „ Майка ти е починала отдавна, но все още ти е трудно да преживееш нейната загуба. Каква е причината тя да си тръгне?“
К: „„Тя ти беше отнета, за да се научиш на смирение.“ – ми казват. Проблемът е твоята гордост.“
Е: „Нейната душа почива ли в мир или е привързана тук на Земята…или към теб…?“
К: „Тя е много добре.“
Е: „Т.е. да не се притесняваш за нея.“
К: „Тя отдавна не е тук.“
Е: „А относно това, че често я сънуваш, какво ще кажат?“
К: „Грешала си спрямо нея. Това е гузна съвест.“
Е: „Какво биха казали относно тази гузна съвест? Има ли смисъл от нея или не?“
К: „Че си получила урока, когато тя почина. Сега трябва да се справяш сама.“
Е: „Относно постоянното недоволство и това, че все не ти е достатъчно, какво биха ти казали?“
К: „Точно това трябваше да изчистиш в този живот. Ти и тогава беше недоволна. На теб никога не ти стига. Тази твоя гордост.“
Е: „Искат ли още нещо да ти кажат, покажат, което искат да разбереш днес?“
К: „Ти не учиш! Ти не учиш! Трябва да спреш и да слушаш! Не си само ти важна! Слушай и другите хора около теб! Много си горда и високомерна! Бъди по-покорна!“ ( Жената се ядосва на думата „покорна“ и започва да спори със Съвета на старейшините. 😊)
Е: „Как реагират на твоето спорене?“ 😊
К: „Ядосват се. „Ти не учиш! Ето пак спориш, ти не учиш!““
Е: „Попитай ги какви биха били последиците за теб, ако не научиш тези уроци в настоящия си живот?“
К: “Ще страдаш много животи. Научи се. Не бъди такава. Не си лоша, но си високомерна. Това ти пречи. Човек трябва да е покорен.“
Е: „Покорен или смирен?“ (Самата аз имам проблем с думата „покорен“. 😊)
К: „Покорен“ казват. Пак им казвам, че не харесвам тази дума.“
Е: „Пред кого и пред какво трябва да си покорна?“
К: „Пред всички. Пред хората, които обичаш. Не мачкай! Изслушвай ги! Не си само ти важна!“ …По-скоро ми се карат…“
Е: „Явно не го разбираш от една дума и искат да ти го натъртят колко е важно.“
К: „Те са няколко същности. И ми се карат…“
Е: „Как се чувстваш като ти се карат?“
К: „Недоволна съм. Обидена съм…Влизаме в някакъв спор с тях. Аз не съм доволна от това, което ми казват. Не мисля, че са прави.“
Е: „Можеш да продължаваш да спориш с тях и да се обиждаш, а можеш и да допуснеш, че наистина това е така и да се опиташ да го промениш…“
К: „ Спри и слушай. Не спори, ще страдаш! Това е лошо за теб.“ – казват.“
Е: „Да, защото ако не научиш урока, ще продължаваш прераждане, след прераждане, след прераждане и все някога ще го научиш…😊“
К: „Обидена съм. Недоволна съм и искам да си тръгна оттам…“Пак тази твоя гордост. Никога не ти стига. Научи се! Вземи си урока! Колко пъти трябва да ти се показва!“ Ядосани са. Много са ядосани, но и аз съм ядосана. Не ми харесва.“
Е: „Харесва, не харесва – това е. Те ти казват, но изборът е твой. Свободната воля може да избере каквото реши.“
К: „Ще страдаш. Ще страдаш. Престани…“
Е: „ Нещо за последно искат ли да ти кажат или ти да ги питаш?“
К: „Нищо не искам да ги питам…Питам дали може да си тръгна вече?“
Е: „Какво ти казват?“
К: „Казват ми: „Върви и научи!“ …Искат да им се махна вече от главата.“
Е: „ Аз ще им благодаря за всичко, което ни казаха и показаха, пък ти както си решиш. От тук насетне е твоята свободна воля.“ 😊
Завършваме сеанса с техника за освобождаване на всичко, от което клиентката иска да се освободи в живота си.
Обобщение от Евелина: Тази регресия е пример как свободната воля решава дали да учи един урок или не, както и когато има силна привързаност към някакво определено качество. Моето усещане беше, че този урок не е научен не само от този минал живот, който видяхме, а е имало и други такива. Затова толкова силно бяха ядосани водачите, въпреки че тяхното ядосване по-скоро беше от позиция на грижа, отколкото от позиция на гняв. Душата просто спира своето развитие и не че е фатално, но просто ще продължи „по-дълго“ ученето на един и същи урок.
Самата клиентка беше много изненадана от всичко, което видя, усети и разбра от регресията и беше, както сама се изрази, малко в „шок“ от повторението на „Ти не учиш!“. „Шамарът“ явно беше напълно неочакван. Тя живее със силно усещане за своята единствена истина и правота, както и видяхме от спора й с водачите и всичко много я изненада. Би било чудесно, ако получа от нея обратна връзка след време какъв избор е направила и как протича живота й в бъдеще. 😊
Относно това, че се много хора се виждат в една и съща известна личност, това е, защото им се дава нещо от Колективното несъзнавано, което да им послужи по най-добрия начин относно техния урок. Всеки изживян от нас живот се записва в Акаша и особено за публичните личнсоти всеки има достъп до това знание. В случая не знам дали самата тя е била Клеопатра или се е свързала с Колективното несъзнавано, но това няма значение. Значение имат посланията от регресията. Интересно също беше, че в тази регресия Клеопатра я убиват, като я пробождат с копие. Масовата версия е, че тя се е самоубила с отрова…Знаем ли кое е истината!?
Ако и вие решите да направите своето пътуване, може да ми пишете тук: https://www.facebook.com/Regression.with.Evelina/
Може да прочетете или слушате други разписани регресии на клиенти: https://evelina.bg/category/regresia/
Следете събитията с мен и друга полезна информация в групата ми „На кафе с Евелина“ във Фейсбук: https://www.facebook.com/groups/681500810799948