Зряла жена, която идва при мен със заявка да разбере защо не й се получават партньорските връзки. Имала е такава в продължение на 17 години, но накрая следва раздяла. След тази връзка прави още два опита, но те също не се получават. Жената като цяло се движи във висшето общество на друга европейска държава, където и живее от доста години. Впечатлението, което остава в мен при разговора ни е, че за нея за важни изключително много статуса, финансовото положение и въобще материалните показатели за успех, когато избира даден мъж.
Видяхме два животи с връзка между тях, както и с настоящия.
Приятно четене!
Започваме с въведение за релаксация на тялото и отпускане на съзнанието. Отиваме в Залата на хрониките, където жената взе тази хроника, за този минал живот, който може да ни даде най-голяма яснота относно партньорствата с мъжете в настоящия й живот.
Е: Къде се намираш?
К: Виждам басейн отвън. В някакъв вътрешен двор. Всичко е много бяло. Бели сгради, ориенталски стил.
Е: Какво правиш там?
К: Басейнът не е толкова голям. Аз стоя пред него и гледам водата.
Е: Как си облечена?
К: Не мога точно да го обясня. Нещо като дълга червена рокля, с плащ, наметало…нещо подобно. Покрита съм от горе до долу. Само китките ми се виждат. Материята е плътна.
Е: Имаш ли някакви накити по теб?
К: Да, имам. Много дебело, плътно, златно колие по врата ми. На ръцете ми също имам, но са като вериги…Златни са, но са като вериги…ужас…На главата имам златна корона.
Е: Какво е усещането в теб, докато стоиш там?
К: Ужасно. Аз съм завързана. /Клиентката започва да плаче./Тези гривни, които имам на ръцете са окови. Имат дълга верижка, но всъщност не е толкова дълга. Позволява ми да стигна до няколко сантиметъра само, до басейна. Не мога повече да се придвижвам – нито напред, нито назад.
Е: Има ли някой друг в този двор?
К: Много странно…Всъщност няма хора, но имам усещането, че има и те са като сенки.
Е: Кой те завързал там?
К: Мъжът ми.
Е: Кой е мъжът ти? Какъв е?
К: Някакъв много властен мъж. Нещо като султан. Всъщност нося много красива корона със скъпоценни камъни…За какво ми е тази корона?! Аз съм вързана.
Е: Каква е причината да си вързана?
К: Той си мисли, че му изнееврявам или че бих искала да му изневерявам. Ревност. Безпочвена според мен.
Е: Какво чувстваш към този мъж? Как си се озовала при него? Обичаш ли го или е станало по някакъв друг начин?
К: Нищо не изпитвам към него…
Е: Има ли още нещо да споделиш от тази картина?
К: Много е тъжно. Безсмислено е.
Преминаваме напред във времето няколко часа…
Е: Къде се намираш? Промени ли се нещо?
К: Да. Сега сме в една голяма зала на една дълга маса, където вечеряме. Аз седя на един стол. Има и други хора. Той соти по средата на дългата маса, на челното място. Аз съм от лявата му страна, но не директно до него. Там има и други жени. Аз съм една от многото жени.
Е: Прилича ми на някакъв султанат?
К: Да.
Е: Как се чувстваш там на тази маса в този момент?
К: Не ми се яде. Стоя си там със сведена глава. Много е тъпо.
Е: Има ли някой от присъстващите там, който да чувстваш по-близък?
К: Тази жена, която е до мен в дясно. Тя е много млада, пълничка такава, с пълнички бузки. Тя иска да ми каже нещо и аз бих говорила с нея, но не ни е разрешено. Просто стоим и трябва да се храним. На мен въобще не ми се яде, въпреки че храната е много хубава и масата е пълна.
Е: Освен мъжът и жените му има ли някой друг външен гост, който присъства?
К: Да, от другата страна има някакви хора. Не ги различавам много добре. Мисля, че са мъже. Единият се откроява. Отново е властна фигура. Виждам го обаче само като силует. Лицето не мога да видя.
Е: Имаш ли някакъв интерес към тях или са ти напълно безразлични?
К: Мисля си, че този мъж, който се откроява би могъл да ми помогне да изляза от тази ситуация, но не мога да го погледна…На нас дори не ни е разрешено да ги гледаме…Това е илюзия…Няма излизане от тази ситуация. Ситуацията е ужасна.
Е: Как се озова в тази ситуация?
К: Аз съм първата жена на този султан/шейх. Аз нося много по-различни дрехи от другите. Тези червените…Другите са в тъмни дрехи, забрадени. Аз не съм забрадена. ..Доброволно съм се озовала там. В началото е било различно. Не съм знаела, че така ще стане в последствие.
Е: Усещаш ли да си обичала този мъж преди?
К: Усещам как съм му се възхищавала. Приемала съм го за много силен, много достоен, много стойностен. Била съм горда да бъда до него. Била съм щастлива.
Е: А в момента гордееш ли се с него или вече не?
К: Не.
Връщаме с в момента, когато е загубила респекта и уважението към този мъж.
К: Виждам нашата обща спалня и момента, в който вече не ме забелязва като жена. Не съм му достатъчна. Иска разнообразие. Той просто заявява, че ще има други жени и аз нищо не мога да направя, за да променя това.
Е: Как се чувстваш от това?
К: Не мога да повярвам, че е истина, че се случва.
Е: Не си ли допускала, че е възможно това, имайки предвид, че културата е такава и позволява многоженството?
К: Ами не. Аз съм си мислела, че никога няма да погледне друга жена, защото съм много по-различна от другите.
Е: След колко време от началото на брака ви, се появяват другите жени?
К: Три години.
Е: Можеш ли да кажеш, че тези три години са били щастливи за теб?
К: Да.
Е: А има ли някаква основателна причина, поради, която той вече не иска да бъде с теб?
К: Може би децата. Обръщам прекалено много време на децата. Имаме момченце и момиченце. Вече той не е единствения в моето сърце.
Е: Нали това са и неговите деца?
К: Да, но той може да има и други деца, а за мен тези са единствените.
Давам заявка да се пренесем няколко години напред във времето, но всъщност се връщаме назад…
Е: Къде се намираш? Какво се случва с теб?
К: Намирам се на един средновековен пазар. Суха пръст. Облечена съм в някакъв тъмносин шлейф с позлатени краища. Разхождам се. До мен има още една жена, която държи една кошница и слага в тази кошница каквото й кажа. Това е пред някакъв замък…Не знам защо имам чувството, че това е Франция…Ние живеем в този замък, а ние сме излезли пред него да се разходим.
Е: Как се чувстваш там?
К: Добре. Малко е прашно и мръсно, но това не ме засяга особено.
Е: Има ли още нещо да ни се покаже от тази картина, случка?
К: Нищо особено не се случва. Аз стигам до края на пазара. Този пазар е на една хълмиста местност. Виждам в далечината и море. Много е хубаво. Някак копнея за пътешествия, пътувания. Искам да видя света. Това е, което изпитвам. Имам носталгия по неизвестното.
Е: Тази картина, която наблюдаваме в момента от същия минал живот ли е или от друг?
К: От същият, но е картина преди брака ми и мъжът ми.
Е: А той с другите жени има ли официален брак също или са само като наложници?
К: Има си.
Е: Колко жени бяхте общо?
К: Общо пет с мен.
Пренасяме се отново напред във времето, но се озоваваме в друг живот…
К: Аз съм на морето, но съм в друг живот. С черно-бял, цял бански съм. Това е съвременно. Може би миналия век.
Е: Има ли там някой с теб на плажа. Какво правиш?
К: Лежа на един шезлонг с една голяма шапка. Много е приятно…Много странно…все едно майка ми е там. Никога не съм я виждала в такава ситуация, но и тя е там. Шезлонга и чадъра са ратанови. Много хубав ветрец полъхва. Много е приятно.
Е: Колко си голяма?
К: 24-25 годишна. Имам хубави червени устни, с червило. Много съм шик. Много добре изглеждам… Така й се радвам на тази жена… Държа един коктейл в ръката…Много хубаво! Минават някакви хубави ергени там. Аз ги отбелязвам, но не проявявам никакъв интерес. Безразлични са ми.
Е: Има ли някой от тези ергени, който се спира при теб?
К: Има един. Намигва ми. Прави някакви подканящи физиономии да влезем във водата заедно, но аз отказвам с пръста… Ноктите са ми с червен лак. Много хубави нокти имам…Аз съм си в моя филм. Той казва добре и си продължава.
Пренасяме се напред във времето да видим как се развива живота…
К: Много добре се развива животът. Аз ходя по партита, с много хубави рокли. Виждам се с бяла, елегантна рокля до под коленете. Много съм стилна и готина. Може би е Америка това. Хубави приятни партита, къщи с басейни, коктейли…Хората се смеят, танцуват…приятна обстановка. Никакви ексцесии. Фина история.
Е: Сама ли ходиш на тези партита или …?
К: Сама ходя на тези партита. Имам понякога придружители. Сега се Появи един мъж с черен фрак. Той е доста заинтересуван от мен. Върви след мен, въпреки че се прави, че не го прави. Аз не го искам. Така ми е добре да съм сама. Чувствам се много комфортно да съм сама. Красива, елегантна, изискана съм, финансово независима…Хубаво ми е, че съм забелязана от мъжете, но аз нямам необходимост да имам връзка с мъж.
Е: От къде ти идват парите, за да поддържаш този стандарт?
К: Израснала съм в такова семейство с пари, но и аз самата съм инвестирала в имоти. От там идва моята независимост и усещането, че не ми трябва мъж. Мисля си, че ако имам мъж, трябва да сме равностойни, а само красиви не става…Не искам да ме използват, заради парите.
Е: Добре. Пренеси се малко преди момента на смъртта ти в онзи минал живот, да видим как е протекъл като цяло. Дали си останала цял живот сама или си се омъжила в някакъв момент?
К: Лежа в едно легло. Доста старичка съм станала с много бръчки по лицето. Една мъничка съм такава. Заобиколена съм от всички страни с моите внуци, правнуци…момчета, момичета…Имало е семеен живот. Имало е и деца. Всички са толкова хубави и приятни. Чувствам се много добре обградена от тях.
Е: Какъв е бил мъжът ти? Как те е спечелил?
К: Мъжът ми е бил много, много по-богат от мен. За съжаление е бил доста по-възрастен от мен. Не е бил мачо тип. Спечелил ме с характера си, не с външността. Не е бил красавец, като тези, които ме преследваха. Дори е бил един много слабичък, дребничък, но е имало уважение между нас.
Е: Обичала ли си го?
К: Да. Той дори е още жив и е до мен на леглото, когато аз ще си заминавам. Дълголетник.
Е: Каква е равносметката ти, докато лежиш на това легло за изминалия живот? Доволна ли си от изживяното?
К: Защо съм се стискала толкова дълго. Защо не съм опитала по-рано да имам връзка, но съм доволна като цяло. Живяла съм по божите закони, както е било правилно. Достоен живот съм живяла.
Е: Какво се случва в момента на смъртта.
К: Децата ме държат за едната ръка. Мисля си колко е хубаво и просто се отделям от тялото.
Е: Какво става с душата?
К: Като една светлинка отива в космическото пространство…Бързо се отдели от Земята…Рея се в това пространство. Другите плачат, но аз съм спокойна. Това е само едно тяло.
Е: Движиш ли се нещо?
К: Да, изникнаха ми нещо като крилца. Интересно ми е какво ще се случи сега…Посреща ме едно създание в мъжки образ с дълга, дълга бяла коса и дълга бяла брада. Поглежда ме с топли кафяви очи и казва: „ И как беше?“ Аз казвам: „Супер. Искам пак.“😊 Като игра на прераждането…Той каза: „Много е рано. Първо ти трябва равносметка.“
Е: Да отидем в момента на момента на равносметката.
К: Аз се инатя нещо. Искам бързо, ама няма да стане работата и тогава се чувствам с тези вериги изведнъж. Била съм много припряна и затова може би съм влязла в тази ситуация, в която да съм завързана с вериги. Може да не са били съвсем истински. Може да са били условни, но не съм имала никаква свобода в тази ситуация. Не съм могла да решавам къде ще отида, какво ще направя. Отчайващо зависима. Може да си зависима емоционално, но тук става въпрос за зависимост на тялото. Ти си вързан. Не можеш да избягаш от ситуацията. Нищо не можеш да направиш. За да направиш промяна трябва да си мобилен, а ти не можеш… Единственият начин да направиш промяна в тази ситуация е да пречупиш душата си и да се смириш, но пътя е много мъчителен. Нищо не можеш да направиш, освен да станеш смирен.
Е: Предполагам това е Духовният ти водач. Какво казва той – дали си изживяла по предварителния план на душата тези два живота, които видяхме или си се отклонила някъде по пътя?
К: Той казва: „Не трябваше толкова да бързаш с избора на мъжете.“
Е: Това и за двата животи ли важи, защото останах с впечатление, че във втория въобще не си бързала с избора?
К: По-скоро с този, в който съм била напълно зависима от властелинът и който ме е сложил в оковите.
Е: Има ли връзка между това, че в този живот си избързала с избора си, затова пък в другия живот да не си бързала?
К: Във втория живот е можело да бъда една идея по-фриволна. Няма общо. Всъщност този живот с властелина е следствие от другия. В живота, където нещата са се наредили добре, съм чакала твърде дълго и съм нямала търпение да се преродя и отново да изживея това. Духовният водач ми е е казал да не бързам, че не се знае какво ще изживея в следващия живот, но аз съм бързала много да се свържа отново с такъв властен, богат мъж, с който да живея охолно, без да си направя сметка, че това не е бил моят урок. Моят урок е бил не охолния живот, а да науча да обичам и без охолство. Да науча да обичам човека до себе си без значение какво е финансовото му състояние.
Е: Какво си взела от тези минали животи да довършиш сега в настоящия си живот? Има ли нещо общо с недовършения урок?
К: Да, има. В настоящия живот не мога да си представя да съм с мъж, който не е финансово добре. Мисля, че щом е способен да изгради финансов успех, това се дължи на неговия характер, дисциплина, знания…Тези, които не постигат финансов успех, за мен са мързеливи хора. Аз не обичам мързеливи хора. Аз самата съм много трудолюбива.
Е: Какво планирате с Духовния ти водач за настоящия ти живот да преживее душата ти, като развитие? Въобще има ли значение това, мъжът да е богат или…?
К: Той ми казва: „Научи се да обичаш душата! Концентрирай се в душата! Виждай душата! Когато се научиш да виждаш душата всичко друго ще си дойде на мястото! “
Е: Това ли е причината връзките ти досега да са приключвали, тъй като си правила избора си предимно върху външните фактори, не толкова от душата?
К: Виждам душата.
Е: Добре, тогава каква е причината да се разпаднат тези връзки, особено последната?
К: Той казва: „ Те не можаха да видят душата ти. Особено последните двама. Причината е в тях. Те не бяха способни.
Е: Това имали нещо общо с уроците, които е нужно да научиш?
К: Духовният водач казва: „Сега ще дойде балансът. Издържа урока.“
Следва малко лична информация, която няма да споделям и после…
К: Духовният водач ми казва да се радвам на ситуацията такава, каквато е. Колкото съм по-спокойна вътрешно и пусна нещата, толкова по-бързо ще придобият форма.
Е: Има ли още нещо да ти каже?
К: „Ще се справиш с всичко. Можеш.“ Да правя повече неща, които обичам, не само да работя.
Завършваме сеанса с техника за освобождаване на всичко, от което клиентката иска да се освободи в живота си.
Препоръчвам след сеансите клиентите да оставят отворени каналите си на комуникация, за да получават още информация и знаци за потвърждение.
Обобщение от водещата: Изводите, които бих направила от този сеанс са:
- Тъй като времето не съществува, затова и животите не са в последователност, в каквато обикновено си представяме. Важни са самите уроци и пътят на душата.
- За мен основното послание от тази регресия е: „Гледай душата, следвай сърцето, не обръщай толкова внимание на външните придобивки!“.
- След една година жената дойде за втора регресия при мен и ми даде обратна връзка. Приложила е наученото от регресията на практика и два месеца след регресията е срещнала прекрасен интелигентен мъж, с който имат много хармонични отношения, въпреки че той не е богат или със собствен бизнес. Работи на заплата, но въпреки това се справя добре. Чувства се прекрасно с него. 🙂
Ако търсите отговори на нещо, което ви вълнува, може и вие да направите своето пътуване, като си запишете час тук.
Може да прочетете и други разписани регресии на клиенти: https://evelina.bg/category/regresia/