Видове елементали

ЕЛЕМЕНТАЛИ: ПЪТЕВОДИТЕЛ ЗА СЪЩЕСТВАТА НА ЗЕМЯТА, ВОДАТА, ВЪЗДУХА И ОГЪНЯ

Кои са, как изглеждат, къде живеят, как се държат и какво да правиш (и да не правиш), ако ги срещнеш

Защо във всяка култура по света хората разказват за едни и същи същества? Малки, невидими, свързани с място, обидчиви, полезни, опасни. Защо навсякъде правилата са едни и същи: не бери от тяхното дърво, не пий от тяхната вода по обед, не благодари, не се хвали?

Разказите могат да бъдат измислени, но не могат да бъдат измислени еднакво – от хора, които никога не са се срещали.

Тази статия е пътеводител за елементалите според традицията, как се описват, къде се срещат, как се държат и какво се препоръчва (и какво – не), ако някой ден усетиш, че не си сама на поляната.

КАКВО СА ЕЛЕМЕНТАЛИТЕ

Елементалите са същества на ефирния (етерния) свят. Всяко от тях живее в една стихия, изградено е от нея и я поддържа. Те не са души на починали хора, нито са ангели, нито са демони. Те са отделна група същности, като се разделят на подгрупи в зависимост от стихията, на която служат.

ВИДОВЕ ЕЛЕМЕНТАЛИ:

I. ЕЛЕМЕНТАЛИТЕ НА ЗЕМЯТА

Земята е стихията на всичко, което държи форма: камъкът, кристалът, коренът, металът, костта. Земните същества са майстори, пазители и когато ги обидиш, могат да станат отмъстители с дълга памет.

Гноми (пигмеи)

Гномите се описват се като дребни (една педя до половин човешки ръст), набити, брадати, с плътни, „землисти“ тела и учудващо бързо движение. Домът им е самата плътна материя. Те се движат през земята така, както рибата през водата.

Къде се намират: планини, пещери, скални масиви, корени на стари дървета, каменни зидове, стари мини.

Поведение: Те са работливи, съсредоточени, мълчаливи. Не понасят бързане и празни приказки. Свързват се с растежа на корените и с образуването на кристалите.

Джуджета

Джуджетата живеят в камъка, ковачи са и създават най-важните предмети на боговете. За разлика от гномите, те са по-„оформени“ с характер, с име, с гордост и със злопаметност. Описани са предимно в скандинавската традиция.

Къде се намират: каменни жили, ковачници, дълбини.

Поведение: Те са изключителни майстори. Ценят дадената дума и наказват кражбата и нарушеното обещание.

Кобалди и духове на мините

Германските рудничари са ги познавали добре. Кобалдът чука по стените (полезно – показва жилата), но и подвежда, гаси лампите, разваля рудата.

Интересен любопитен факт, който е напълно документиран: Името на химичния елемент „кобалт“ идва точно от „Kobold“ – рудата приличала на сребърна, но не давала сребро и отделяла отровни пари, затова миньорите я наричали „гоблинска“. А името на никела идва от немското Kupfernickel – „медният дявол“ (руда, която прилича на медна, но не дава мед). Двата метала носят имената на духове на мините и до днес.

Домашни духове: браунита, хобове, томте/нисе, домовой, стопан

Най-близките до човека земни същества. Живеят под прага, зад печката, в основите на къщата, в плевнята…

Брауни (Шотландия): работи нощем – мели, чисти, пази добитъка. Оставя му се сметана или каша.
Томте/Нисе (Скандинавия): пази стопанството; на Бъдни вечер му се оставя каша с бучка масло отгоре. Забравиш ли маслото, може ще да си имаш неприятности.
Домовой (славянски): стопанинът на дома; познава се по скърцане, стъпки, преместени предмети.
Стопан (български фолклор): духът-покровител на дома и рода, който се почита с курбан и трапеза.

Правилото на браунито е известно и странно: НЕ му подарявай дрехи. Даровете от храна се приемат. Дрехите – не. Те се възприемат като „заплата“, а заплатата означава край на връзката. Браунито си отива.

Тролове, лепрекони, планински хора

Троловете (Скандинавия) са грамадни, бавни, свързани с камъка. В някои предания слънчевата светлина ги превръща в скала. Лепреконите (Ирландия) са обущари, самотници, скъперници, отлични в измъкването от обещания. Общото: не понасят натрапници и обичат сделките, а в сделка с елементал човекът рядко печели.

Какво ДА ПРАВИШ и какво ДА НЕ ПРАВИШ при среща със земен елементал (земя)

ДА: върви бавно. Влизай в пещера, в стара гора, в изоставена къща с думи, наум или на глас: „С добро идвам.“
ДА: остави нещо – зърно, монета, глътка вода върху камък.
НЕ: не вземай камък, кристал или пръст от място, което те е „посрещнало“ странно (тежест, шум в ушите, нежелание да продължиш).
НЕ: не се хвали, не се смей на мястото, не нарушавай обещание, дадено там.
НЕ: не копай и не строй, без да поискаш разрешение. Всеки стар майстор в България е знаел, че на новата къща ѝ се пита мястото.

II. ЕЛЕМЕНТАЛИТЕ НА ВОДАТА

Водата е стихията на всичко течащо: изворът, реката, морето, дъждът, сокът, кръвта. Водните същества са най-красивите и най-опасните. Не защото са зли, а защото водата приема, а не пита.

Ундини

Описват се като женски фигури без постоянна форма – преливащи, отразяващи, изменчиви. Те са свързани с движението на водата: вълната, пяната, вихрушката в реката…

Къде се срещат: извори, водопади, бързеи, крайбрежие, дъжд.

Поведение: игриви, любопитни, привличат се от човешкото внимание. Могат да те „удавят“ – не от злоба, а защото не разбират, че хората не дишат под вода.

Нимфи: наяди, нереиди, океаниди

Гръцката традиция е най-подробната. Нимфите са младите женски духове на природата:

Наяди – нимфи на сладките води: извори, кладенци, реки. Локални пазителки. Полезни и опасни, ако оскверниш извора им.
Нереиди – петдесетте дъщери на морския бог Нерей и океанидата Дорида. Благосклонни към моряците, помагат при буря. Сред тях са Тетида, Амфитрита, Галатея. В съвременния гръцки „нeráides“ означава просто „феи“.
Океаниди – нимфите на голямата вода, дъщери на Океан и Тетия.

Правилото при нимфите е древно: не гледай нимфа, докато се къпе и не разкривай къде си я видял. Митологията е пълна с наказани за това.

Сирени (и защо НЕ са русалки)

Ето най-разпространената грешка. Сирените не са жени – риби. Те седят на цветна ливада край брега, обградени от купища кости на изтлели хора и пеят. Гласът им е оръжието. В античното изкуство са изобразявани като птици с женски глави.

Русалката с риба с опашка. И двете примамват с песен, красота и обещание, но сирената те примамва ти да отидеш към нея разбивайки се в скалите, а русалката идва при теб и с прегръдка те тегли във водата с нея.

Одисей се връзва за мачтата, а на гребците запушва ушите с восък. Това е първата инструкция за безопасност при среща с елементал, записана в европейската литература: не си вярвай, че ще устоиш – ограничи предварително възможността да отстъпиш.

Русалки, никси, селки, Мелюзина

Русалки/мермейди – жени с риба опашка; примамват, обещават, отвеждат. В славянския фолклор русалките са и духове на удавени момичета. Особено опасни в русалската седмица.
Никси (герм. Nixe/Nöck) – речни духове, сменящи формата си; свирят така, че краката тръгват сами.
Селки (Шотландия, Оркни) – тюлени, които свалят кожата си на брега и стават хора. Открадне ли човек кожата, селки остава при него и си тръгва в мига, в който я намери. Винаги.
Мелюзина – водна жена от европейските предания, която поставя едно условие (да не бъде гледана в определен ден) и си отива, когато условието бъде нарушено.

Не всяко водно същество поставя условие, но там, където го има, нарушиш ли го, то си тръгва винаги.

Какво ДА ПРАВИШ и какво ДА НЕ ПРАВИШ при среща с воден елементал

ДА: поискай позволение, преди да влезеш в непозната вода. Дай нещо на извора – цвете, монета, глътка вино.
ДА: пий от извор с уважение и не мърси нито водата, нито мястото около нея.
НЕ: не следвай глас, песен или смях над вода. Особено ако е красив. Особено ако е точно това, което си искала да чуеш.
НЕ: не давай обещания на водата и не се кълни край нея.
НЕ: не се къпи в „мъртви“ води (застояли вирове, изоставени басейни) по обед или в полунощ. Това е най-старото и най-повтаряно правило в българския фолклор.
НЕ: не вземай нищо от брега, което те „вика“ – кожа, гребен, украшение, обувка. Мотивът за откраднатата кожа не е случаен.

III. ЕЛЕМЕНТАЛИТЕ НА ВЪЗДУХА

Въздухът е стихията на дишането, вятъра, аромата, звука, светлината. Тези същества почти нямат тяло. По-скоро са движение, отколкото форма. Затова са и най-често виждани „с крайчеца на окото“.

Силфи

Описват се като светли, бързи, издължени фигури, почти прозрачни, свързани с вятъра, облаците и планинските въздушни течения.

Къде се срещат: върхове, открити полета, високи дървета, места с постоянен вятър.

Поведение: любопитни, лекомислени, бързи. Носят се между цветята, между хората, между мислите. Не се задържат дълго на едно място.

Феи (и „Добрите съседи“)

Ирландия и Шотландия са пазили най-жив контакта с тях. Феите не са миниатюрните създания с крилца от викторианските илюстрации. В старите разкази те са с човешки ръст, красиви, високомерни, организирани в общност със свои пътища, хълмове, дворове и войни.

Къде се срещат: самотни глогови храсти, пръстеновидни укрепления, могили, „феините пътеки“ между тях, кръгове от гъби…

Интересен факт: През 1999 г. фолклористът Еди Ленихан спира проект за магистрала в графство Клеър, Ирландия, за да спаси самотен глогов храст при Латун смятан за място, където се събират феите. Пътят е препроектиран. Дървото стои и днес, оградено. Това не е приказка от XVII век. Това е инфраструктурен проект от края на XX век.

Правилата около феите са най-строгите в целия фолклор и е добре да се знаят:

Не ги наричай „феи“. Наричай ги „Добрите съседи“, „Добрите хора“. Истинското име привлича вниманието им.
Не яж и не пий от тяхната храна. Който яде във феиния хълм, остава.
Не благодари. В келтската традиция благодарността е обида – намеква, че услугата е била дълг. Кажи вместо това: „Признателна съм.“
Не приемай подарък, без да дадеш нещо в замяна.
Не сечи глог, не разоравай могила, не строй върху пътека между два хълма.
Не влизай в кръг от гъби („феин кръг“) и не танцувай в него.
Носи желязо (гвоздей, ножица, брошка) . Това е най-старата защита от феи.

Елфи

В скандинавската традиция елфите са разделени на светли и тъмни – първите живеят във въздуха и светлината, вторите под земята. Затова елфите се появяват в различни класификации ту като въздушни, ту като земни същества. Не е грешка. Това са различни родове.

Общото: красиви, високи, дистанцирани, с изострено чувство за ред. Помагат на онзи, който пази земята им. Наказват онзи, който я осквернява.

Самодиви и самовили (нашите)

Българският фолклор има свой изключително подробен образ. Самодивите (наричани още самовили, вили, юди в Родопите, „бели жени“ във Велинградско) се описват като неземно красиви млади жени с дълги руси коси, с леки крила под мишниците, в бели ризи и зелени пояси. Летят. Пеят. Играят самодивски хора.

Къде се срещат: високи планини, недокоснати езера, извори, реки, под грамадни стари дървета, в изоставени колиби, в пещери. Излизат нощем; призори се скриват.

Поведение: пазят водите и местата си ревниво. Карат овчарите да им свирят и наказват този, който свири по-добре или откаже. Отнемат гласа, зрението, разсъдъка. Могат да „вземат“ човек в своето хоро.

Кой ги вижда, според преданието: съботниците (родените в събота), родените в полунощ на Бъдни вечер, „повтараците“, кучетата с „четири очи“.

Народното правило е кратко: не стъпвай на самодивско хорище, не пий от самодивски кладенец по пладне, не спи под голямо самотно дърво в планината. И не обещавай на самодива нищо.

Какво ДА ПРАВИШ и какво ДА НЕ ПРАВИШ при среща с въздушен елементал

ДА: говори тихо на високи, ветровити места. Оставяй цвете, панделка, песен.
ДА: пази мълчание за срещата (според традицията – най-малко година и ден). Разказаното преживяване „изтича“.
НЕ: не се хвали, не подигравай, не имитирай техните гласове или музика.
НЕ: не тръгвай след музика, идваща от гората нощем. Никога.
НЕ: не приемай покана за танц. Това е най-старият капан в целия европейски фолклор.

IV. ЕЛЕМЕНТАЛИТЕ НА ОГЪНЯ

Огънят е стихията на топлината, светкавицата, изгарянето, преобразяването. Най-отдалечените от човека същества . не защото са враждебни, а защото са бързи и не се задържат в плътното.

Саламандри

Името е древно. Плиний Стари пише, че саламандърът е толкова студен, че гаси огъня, до който се докосне – легенда, родена от факта, че земноводното се крие в дървесината и изскача, когато го хвърлят в огнището.

Описват се като издължени, пулсиращи, змиевидни или „бичащи се“ огнени форми, много бързи, почти невъзможни за задържане с поглед.

Къде се срещат: огнища, огньове на открито, светкавици, вулканични места, ковачници.

Поведение: не са привързани към места, а към процеси. Присъстват там, където нещо се преобразява. Индиферентни към човека, което ги прави опасни. Огънят не пита.

Огнени духове, драконови жили, светкавица

В много традиции (келтска, славянска, китайска) големите енергийни линии в земята се описват като „драконови жили“ и там огненият елемент е най-плътен.

Змейовете в българския фолклор са отделна и по-висока категория същества, свързани с огъня, светкавицата и небето (и за разлика от западния дракон, често са закрилници на своето село и своята нива).

Блуждаещи светлинки

Светлинки над блата и гробища, които се движат, отдалечават се и отвеждат пътника от пътя. Науката ги обяснява с блатен газ. Фолклорът . с намерение.

Правилото е едно и е абсолютно: НЕ ги следвай. Спри. Обърни се. Върни се по своя път.

Какво ДА ПРАВИШ и какво ДА НЕ ПРАВИШ при среща с огнен елементал

ДА: пали огън с внимание. В старите традиции огънят се „храни“ с трошица, с капка вино, с първия залък.
ДА: гаси огъня докрай, преди да си тръгнеш. Оставеният без надзор огън е оставена без надзор врата.
НЕ: не плюй в огъня, не гаси го с вода демонстративно, не му се смей. Във всички народни традиции това е обида.
НЕ: не се обръщай към огъня, когато си в гняв. Огънят усилва без да подбира какво.
НЕ: не тръгвай след светлина, която се движи в тъмното.

V. ГОРСКИ ДУХОВЕ И ПАЗИТЕЛИ НА МЕСТАТА

Горските духове са отделна, много стара категория същества, свързани с конкретно дърво, гора или местност. Не са „чисти“ елементали на една стихия. Те са пазители.

Дриади . нимфите на дърветата (гръцка традиция). Хамадриадите са свързани с точно определено дърво: отсечеш ли го, тя умира с него. Дриадите на боровете се наричат ореади (планински), на ясените – мелии.
Леший (славянски) – господарят на гората. Висок колкото дърветата в дълбокото и колкото тревата в края. Води в кръг онзи, който му е неприятен. Класическото средство срещу заблуждаването: обърни дреха наопаки, обуй обувките си на обратния крак.
Фавни, силвани, Пан (антична традиция) – козинявите духове на пасището и гората. От името на Пан идва думата „паника“ – внезапният, безпричинен ужас, който човек усеща в гората по обед.
Genius loci (римска традиция) – духът на мястото. Всяко място има свой. Затова се почита прагът, изворът, кръстопътят.

Практическото правило е универсално: гората има стопанин. Влизаш като гост.

ОБЩИТЕ ЗАКОНИ НА ВСИЧКИ ЕЛЕМЕНТАЛИ

Ето какво повтарят всички традиции за елементалите:

Имат съзнание, но не рефлексивно. Не се питат „кой съм аз“. Просто вършат своята работа без да се съмняват и да спират да я правят.
Не са морални в човешкия смисъл. Не са добри или зли. Просто са част от природата.
Свързани са с място – извор, дърво, къща и т.н. Изместиш ли мястото, изместваш и тях.
Времето при тях тече различно. Класическият мотив: човекът танцува една нощ с феите, връща се и разбира, че са минали години.
Реагират на внимание, не на думи. Не ги интересува какво казваш. Интересува ги как „влизаш“ в дома им.
Дълго помнята както даровете, така и обидите.
Не понасят студено желязо (в северния и келтския фолклор това е най-старата защита). Не понасят и шум, ярка светлина, безцеремонност.
Не са слуги. Всяко отношение на употреба се връща – като изтощение, като „лош късмет“, като изчезване на живото от мястото.

КАК СЕ РАЗПОЗНАВА ЕДНА СРЕЩА

Според фолклора и според съвременните описания признаците се повтарят изненадващо точно:

Внезапна, „плътна“ тишина. Птиците спират. Въздухът сякаш се сгъстява.
Промяна в звука – звънтене или притъпяване в ушите, както при промяна на налягането.
Загуба на време – пет минути се оказват час или обратното.
Внезапен аромат без източник – мирис на мед, цвят, тиня, пушек…
Движение, хванато с периферното зрение, което изчезва веднага, щом погледнеш директно.
Ясното и безпогрешно усещане, че си наблюдавана и че не си добре дошла… или, много рядко, че си.

Ако ти се случи такава среща: не бягай, не крещи, не снимай. Спри се и кажи наум или на глас: „Минавам с добро. Не искам нищо ваше.“ И си тръгни спокойно, по своя път, без да се обръщаш многократно.

ДЕСЕТТЕ ПРАВИЛА (ОБОБЩЕНО)

Питай за позволение. Влизаш в чужд дом.
Носи дар. Не заради тях, заради обмена. Той е закон.
Не вземай нищо (камък, цвете, вода, кожа, украшение), без да оставиш нещо.
Не обещавай. Всяко обещание, дадено там, се вписва.
Не благодари шумно, а признавай тихо.
Не яж и не пий от онова, което ти се предлага в „техните“ места.
Не следвай глас, музика или светлина.
Не приемай покана за танц.
Не се хвали и не се подигравай. Никога.
Ако мястото те гони, излез. Тялото знае преди ума.

МОЯТ СЪВЕТ КЪМ ТЕБ

Когато отиваш сред природата, отнеси се внимание и признание. Без силни звуци, без шум, без бързане…Усещай дали мястото те приема или не търпи.

Това усещане не е въображение. То е най-старият човешки сензор – онзи, който сме използвали хиляди години, преди да го наречем суеверие.

А ти? Помниш ли място от детството си, което е било „живо“ и си знаела, че е живо, без да можеш да го обясниш?

Разкажи ми. Пиши ми в коментарите или на лично. Събирам такива истории и всяка една от тях си струва.

С любов и светлина,

Евелина

П.п. Статията е написана на база моите знания, личен и професионален опит към момента на написване. Не претендирам за изконна истина и единствена правота.

Ако търсиш конкретни отговори, можеш да ги направиш с мен интегрална онлайн консултация – пакет от 3 сесии, които ще разгледат всеки твой проблем в дълбочина на личностно, родово и духовно ниво чрез психологическа сесия, констелация и регресивна терапия. За повече информация тук: https://evelina.bg/integralna-konsultatsia-paket/

Запази час, като ми пишеш тук: https://www.facebook.com/Regression.with.Evelina/ или на имейл: evelina@evelina.bg

Включи се сега за 21-дневното онлайн предизвикателство „Сложи здравословни граници“. Повече информация и за записване тук: https://shop.evelina.bg/…/paket-za-zdravoslovni-granitsi/