Написвайки тази статия искам да споделя нещо с вас, което ме кара да съм благодарна, дори в моменти, когато хич не ми е до благодарност…Иска ми се по-често да се замисляме за нещо, което по презумпция приемаме за даденост, но ако ни се отнеме животът ни би станал съвсем друг…Става въпрос за свободата. Свободата във всичките й форми – физическа, емоционална и финансова.
Започнах да мисля за важността на свободата преди няколко години, когато въпреки отговорната ми личност, добрия си статус като професия и длъжност, разумните ми приятели, попаднах на неподходящо място в неподходящо време и бях задържана за 24 часа в едно от столичните районни за изясняване на ситуацията. Най-дългите 24 часа в живота ми…Всичко беше толкова сюрреалистично, че направо не ми се вярваше…Една мръсна килия, само с една кушетка вътре, на която имаше много мръсен и миризлив дюшек…Поради липсата на светлина бях загубила представа за времето – не можех да разбера светло ли е вече или още е тъмно…Опитвах се да подремна увита изцяло в дрехите си, като в същото време се стараех кожата ми да не докосва мръсния дюшек…/Добре ,че беше зима и бях се облякла добре…/
Чаках да дойдат да ме изкарат от там, а времето минаваше толкова бавно…Стоейки там в тази килия аз си дадох сметка, колко от нас приемат свободата си за даденост и мислят, че само на другите – лошите, може да им се случи това…И аз бях от тези до този момент, но оттогава знам, че една невинна грешка или невнимание може да промени живота ти завинаги.
Започнах да ценя всеки миг, в който имам физическата свобода да отида, където си пожелая, когато си пожелая. Замислих се за баба ми, която въпреки, че е била дете по време на войните в началото на 20 век, все още носи последиците от тях – за глада, за страха, за ограниченията, които e преживявала. Каква късметлийка съм, че живея във времена, когато няма война в родината ми. Дай Боже, и така да бъде винаги…
Имам свободата да пътувам навсякъде, където пожелая, без ограниченията от предишни времена.
Имам свободата да живея, където искам.
Имам свободата да дори да изглеждам физически, както искам…
Имам свободата да показвам емоциите си, без притеснения, срам и вина…Да се влюбя, в когото искам.
Имам свободата да обичам себе си, без да се смята това за егоизъм.
Имам свободата да бъда такава, каквато избирам да бъда.
Имам свободата да се променям, когато поискам.
Имам свободата да избирам начина си на живот и да правя каквото преценя за добре, без да се притеснявам, както казва Мадлен Алгафари, „Какво ще кажат другите“.
Имам свободата да чета, да се развивам, да комуникирам с хора по целия свят благодарение на интернет.
Имам свободата да избера професията си и да се развивам в това, което искам, а не да ме слагат в калъп.
Имам свободата да изкарвам пари, колкото силите и енергията ми позволяват, защото и това зависи само от мен…
Мога да продължа още много в този дух…
А вие замисляте ли се за свободата, която имате? Може ли да изброите 20 неща, които ви правят свободни?
И един съвет, ако ми позволите: Следващия път, когато започвате да се оплаквате от нещо, помислете за този списък, благодарете и продължете напред с вяра, надежда и любов.
Защото вие сте СВОБОДНИ!!! А няма нищо по ценно от свободата…
Надявам се да съм успяла да ви дам една различна гледна точка или поне тема за размисъл.
Може да прочетете и другите статии свързани с личностното развитие тук:
Евелина