Едно от най-важните неща, които трябва да знаем при раздяла с партньор, е че раздялата може да се случи, само, ако е направена с любов. Ако си помислим за бившия си партньор и чувстваме раздразнение, гняв, страх, ние на енергийно ниво оставаме свързани с този партньор, без значение дали ще се виждаме повече с него или не във физическата реалност. Така мястото за партньор до нас остава заето и не може да дойде друг партньор и да застане до нас, като такъв. Тогава дори да влезем в нова връзка, тя често също не е хармонична и щастлива.
Не казвам да не чувстваме гняв, раздразнение и т.н.Това често са стъпките към освобождаване и справяне със загубата от раздялата. Въпросът е този период да не продължи твърде дълго и да намерим любовта в сърцето си към този човек, който е бил част от нашия път и ние сме се отворили за него. Всеки човек, който влиза в живота ни има причина да бъде там, както и когато излиза.
За целта препоръчвам една изключително силна техника, която се прави при раздяла. Най-силно би било, ако и двамата партньори сме налични физически и заедно да я направим един с друг, но дори и бившият ни партньор да го няма физически при нас, можем да го направим, като помолим някой друг човек / без значение от пола/ да го представлява.
Това става като помолим този човек да представлява партньора ни за целта на тази техника с думите: „Би ли преставлявал…/казваме името на бившия ни/.“ Човекът се съгласява с думите: „Да, ще представлявам… …/казва името на бившия ни./“ и застава срещу нас. Гледаме се очи в очи. При тази ситуация само ние изговаряме лечебните думи по-долу. Представителят на нашият партньор единствено може да сподели как се е почувствал чувайки това. Важно е също, когато приключим, представляващият да се освободи от ролята, в която е влязъл. Това може да стане като направи крачка встрани, изговори три пъти името си: „Аз съм …“ и изтупа тялото си отгоре до долу с ръце.
Възможно е техниката да се направи и само като си представим бившия ни партньор пред нас. Можем да използваме негова снимка, да сложим стол, възглавница или друг предмет на неговото място, който да го представлява и говорим на него.
През цялото време се гледаме очи в очи, или си представяме очите му, ако физически го правим с негов представител.
Писмото е написано от женска гледна точка, но може да се прави и от мъже, само смените рода на думите в него, като не променяте думите и смисъла им.
Важно е, не просто да изговаряме думите машинално, а да го правим от с чувство и да усещаме със сърцето си, това, което говорим.
……
– Аз съм жена/мъж, а ти си мъж/жена.
С теб бяхме/сме заедно от …. години и в това време заедно аз съм ти дала много и ти си ми дал много също.
И за това, което си ми дал, аз съм благодарна и ще го запазя за себе си, понеже си ми го дал с любов.
А това, което аз съм ти дала, ти също можеш да запазиш понеже съм ти го дала с любов.
(Наблюдавате дишането и чувствате въздействието на тези думи!)
Аз ще помня хубавите моменти, които имахме заедно, а ние имахме и трудни моменти.
И за тези трудни моменти, аз поемам моята част от отговорността, а на теб оставям твоята отговорност за твоята част и в това сме равни.
Гледам на теб само като на бивш партньор.
Аз не съм ти родител и ти не си ми родител.
Ти имаш своите родители, а аз имам моите.
Ти си обикновен мъж, а аз обикновена жена.
И не очаквам от теб повече от това, което един обикновен мъж може да даде.
И сега те виждам.
Виждам те в контекста на нещо по-голямо и уважавам това, което ти носиш от твоето рождено семейство или това, което те свързва с твоето семейство.
И уважавам това, което аз нося от своето рождено семейство.
Уважавам ограниченията на нашата връзка.
И съм щастлив/а с това, което успяхме да създадем заедно в лимита на тези ограничения. (Ако имате дете/деца с този човек – А чрез нашето дете/деца ние така или иначе ще бъдем свързани завинаги.)
Сега ти давам място в сърцето си, мястото, което ти принадлежи като човек, към когото съм се отворил/а.
И ще те помня винаги с любов.
И сега те пускам да вървиш по своя път напред.
Аз мога без теб и ти можеш без мен също.
И сега те моля, и ти да ме пуснеш да вървя по своя път напред.
Желая ти всичко добро.
….
След като свършим затваряме очи и чувстваме ефекта на тези думи в сърцето си. Наблюдаваме какво се случва в гръдния кош, когато оставим тези думи да резонират. Питаме се доколко тези думи минаха през сърцето ни, успяха ли да минат оттам или изговарянето беше механично? Обикновено при механичното изговяране гласа ни остава твърд, не се появяват никакви чувства. Ако сме успяли да се свържем със сърцето си със сигурност се разчувстваме, дори може да се появат и сълзи.
Тази техника има невероятен лечебен ефект за душата. Препоръчвам я на всеки, който все още таи различни от любов чувства към бившите си партньори в сърцето си.
Надявам се статията да ви е била полезна. Може да прочетете и другите статии свързани с констелациите тук:
Евелина