Гневът – най-отхвърляното чувство
Гневът е най-отхвърляното чувство. Ясно го показва действителността около нас, изпълнена с агресия и войни. Отхвърлят го, тези, които го потискат, отхвърлят го и тези, които го изразяват силно. А както знаем, това, което се отхвърля e това, което се проявява в действителността на човек, за да се научи да приема, защото всичко, което съществува има своята причина и своето място.
Гневът може да бъде здравословен, когато в дадена ситуация наистина е нужно човек да се защити и отстои, и разрушителен, когато гневът е постоянна част от вътрешния му свят. Винаги когато причината за гневът или дори самият гняв като чувство са неосъзнати, той е разрушителен.
Има два типа „гневни“ хора, които са свързани по нездравословен начин с гнева.
Едните са тези, които го изразяват явно чрез агресия – вербална и физическа. Често те са определяни като насилници. Насочват гнева си навън към другите без да имат връзка със себе си. Обикновено не знаят защо наистина са гневни. Просто гневът е станал част от тях. Лесно избухват. Понякога бързо гасят, друг път не толкова. Вярват, че другите са заплаха и са готови във всеки един момент да се защитават, дори и нападайки първи.
Зад всичко това обикновено стои отхвърлено безсилие и страх, което са изпитали в някакъв момент от живота им. Може това да се е случило още като бебета, когато нуждите им от любов и топлина, не са били задоволени и се е получило прекъснато движение с майката (прочетете повече за това тук), а може да идва от по-късен етап в живота следствие на преживяна травма. Хората, които показват явно гнева си, са си сложили маската на силата, справянето и самодостатъчността. Те изглеждат сякаш нямат нужда от никой и от нищо, но всъщност отдолу е дълбоко заровен копнежът им за свързване и любов. Този копнеж обаче често остава скрит и непризнат и от самите тях. Обикновено се чувстват отхвърлени от другите, стават аутсайдери, което още повече ги вкарва в гнева и се получава един омагьосан кръг. А ако свържат и с други гневни като тях, могат да си докарат последици, като много неприятности в живота, нерадостен живот, непълноценен живот, затвор, дори смърт, защото гневните хора раждат различните банди, започват войните, стават убийци и т.н.
Другите „гневни“ хора, са тези, които са потиснали и отхвърлили гнева в себе си като цяло. Те дори не осъзнават всъщност колко са гневни. Тяхната стратегия за оцеляване и приемане е различна от горния тип. Те слагат маската на добри, хрисими и благи, която са изградили, за да бъдат приети първо от родителите си, после от обществото, надявайки се по този начин да получат любов. Забранили са си да чувстват гняв. Дори и за кратко да го почувстват, бързо го задушават, защото това чувство е неприемливо за образът, който са си изградили. Обикновено не могат да се защитават, когато е необходимо, не могат да отстояват своите граници, страхуват се и често изпадат или напълно живеят в ролята на жертви. Те са хора толкова откъснати от себе си, колкото и тези, които се гневят непрекъснато. Най-голямата им заблуда е, че няма агресия в тях. Всъщност агресията я има толкова, колкото и при другият тип „гневни“ хора, но тя е насочена навътре към самите тях и е напълно незабележима от пръв поглед. За съжаление потискането и отхвърлянето на гнева могат да причинят тежки болести като рак и други автоимунни заболявания. Разбира се, това е крайната фаза за осъзнаване, ако преди това човек не си даде сметка какво чувства всъщност, какви защити и модели на поведение си е изградил, за да се „справи“ с това чувство – гневът.
Най-сигурният начин, че човек потиска гневът в себе си, е да си отговори честно, какво е отношението му при ситуации на агресия и среща с видимо гневни хора. Ако осъжда агресивните хора и самата агресия като цяло, ако често се страхува и в присъствието на видимо агресивни хора, свива се като малко дете, гледа бързо да избяга от ситуацията, иска тази ситуация да се потуши веднага и някак да изчезне, значи човекът е потиснал гнева си.
Всъщност и двата типа „гневни“ хора имат дълбоки рани. Понякога дори не си дават сметка, че носят толкова гняв, защото едните го потискат изцяло, а за другите е напълно нормално вътрешно състояние.
Всички те обаче имат огромна нужда от любов и приемане. Едните са отхвърлили изцяло тази своя нужда, а другите се опитват да я задоволят, като се опитват да бъдат такива, каквито смятат, че ще се харесат, само и само да бъдат приети и обичани. Често обаче тези два типа „гневни“ хора са привлечени несъзнателно чрез своя гняв един с друг. Така стават огледало един за друг, отразявайки гнева. „Насилниците“ се свързват с „жертвите“, а „жертвите“ с „насилниците“.
Защо става така? Защото взаимно си предават уроци – „жертвите“ е нужно да се свържат с гнева си, да го изкарат навън, да се научат да отстояват и заявяват себе си, да се защитят вербално и физически, а „насилниците“ да се научат да владеят гнева си и да намерят друг по-здравословен начин за изразяване и заявяване на нуждите им. И едните, и другите е нужно да включат гнева и да признаят мястото му в палитрата от чувства, но да се научат да го използват и изразяват по един здрав начин.
Нека да поговорим малко и за някои причини за гнева от психологическа, констелационна и регресивна гледна точка:
Психологически:
- Не задоволяване на изначалните нужди на бебето от майчински допир и любов
- Ако майката е игнорирала плача на бебето, който обикновено е индикатор за незадоволена негова нужда.
- Отхвърляне на гнева като нормално чувство в детето, когато го изживява – напр. чрез забрани като : „Ако ревеш, няма да получиш…“, „Ако не спреш да крещиш, няма да…“, Ако не спреш да хвърляш играчките си, си наказан с…“, „Трябва да бъдещ мил/а, добър/добра.“, „Ако не спреш да плачеш/да крещиш/да удряш, няма да те обичам.“ и т.н.
- Програмиране на общи убеждения от родителите ни относно гнева, като напр. „Грозно е да се гневиш.“, „Красивите хора не се гневят.“, „Никой не обича лошите (под лоши винаги се има предвид гневни или непослушни) деца.“ и т.н.
- Др.
Констелационни:
- Не изразен гняв в семейната система, породен от „несправедливо“ събитие, който търси начин да излезе.
- Лоялност към гневните ни родители и предци и единствен познат начин за изразяване на любовта.
- Неизживяна болка заменена с гняв при някой член на семейната система, който може да е проявен, а може да е и скрит.
- Др.
Регресивни:
- Натрупан гняв от минали животи пренесен в настоящия живот
- Планирана опитност чрез ситуации, в които човек да избере да чувства гняв или друго чувство
- Др.
Каквито и да са причините за гнева, той има своята роля и място в живота, и не бива да се отхвърля, защото той е този, който помага на човек да се защити, когато наистина е нужно. Гневът също така може да задейства човек да случва някакви неща, макар и от грешни подбуди, като напр. да се доказва чрез постижения, в основата, в които отново стои нуждата от любов и приемане.
Когато човек е в здравословна връзка със своя гняв, той е в мир със себе си. Той знае, че гневът е там и може да му послужи, когато истински е нужно, но през останалото време е спокоен, уравновесен и разбиращ. Ако някой тръгне да му навлиза в личното пространство, той ще сложи ясни граници, без да е нужно да прибягва до агресия. Той ще разбира, няма да осъжда и вътрешно ще „присъства“ и ще даде пространство за гнева на друг човек да бъде изразен по един здравословен начин, защото той има нужда бъде чут и ще се свърже чрез любовта с този човек.
Без значение дали изразявате видимо гнева си или сте го потиснали дълбоко, имате нужда от помощ, за да излекувате раните си и да заживеете в мир със себе си. Намерете Вашият терапевт с Вашият метод и започнете своето себе изследване, докато гневът не е разрушил живота ви.
Не претендирам тази статия да е напълно изчерпателна. Тя е написана от моите знания по темата, както и на база личната ми опитност, като съм била и от двата типа „гневни“ хора. Днес съм приела гневът в живота си, не го осъждам, но се уча да го изразявам по един по-здравословен начин. С тази статия искам да помогна и на другите да го правят.
Здравословният начин за мен е и на който аз се уча е:
- Да осъзная гнева си, в момента, в който започвам да го чувствам
- Да се запитам каква моя нужда не е задоволена в този момент, за да се гневя
- Да споделя какво чувствам и каква е нуждата ми, която стоя отдолу
- Да помоля другия да задоволи тази моя нужда по възможност. А ако не може да го направи, поне да я уважи, като ме чуе.
- Ако т.4 не се случва по никакъв начин, тъй като тук е замесен и друг човек мога да направя някое от следните неща, като преценявам кое е подходящо да този момент:
- Първото, което мога да направя е да започна да дишам дълбоко. Това разпределя енергията в тялото ми и ме успокоява. Понякога е достатъчно, но друг път е само помощно средство, за да се овладея в момента и има нужда от допълнителна работа, за да не остане гневът потиснат на едно по-дълбоко ниво.
- Когато емоцията е твърде силна и има нужда да излезе, мога да отида на разходка или да отида на фитнес и чрез движение да изкарам този гняв.
- Мога да отида и да крещя в гората. Много е освобождаващо. 🙂
- Мога да викна невидимия ми приятел Гневльо, който да вкара един юмрук, на този, който ме ядосва. Това обикновено ме размива и веднага ме изкарва от емоцията на гняв, но не винаги е подходящо за всяка ситуация. 🙂
- Мога да изразя гнева си, върху някоя възглавница, като накрая и благодаря за помощта.
- Мога да напиша писмо, в което да опиша, всичко, което искам да изразя, да го изгоря и да пусна пепелта в тоалетната.
Надявам се тази статия да е полезна за вас. Ще се радвам на коментари.
Евелина
Може да прочетете и другите статии свързани с личностното развитие на следния линк: https://evelina.bg/category/development/
Може да прочетете и повече информация за констелациите на следния линк: https://evelina.bg/category/constellations/
Следете събитията с мен тук: https://evelina.bg/sabitiya/
Влезте в групата ми „На кафе с Евелина“ във Фейсбук за друга полезна информация: https://www.facebook.com/groups/681500810799948
Очаквайте скоро и запис за самостоятелна регресия относно причината за гнева, който ще може да закупите от тук: https://shop.evelina.bg/