„Малките“ травми в живота ни
Когато говорим за травми обикновено ги свързваме с големи тежки събития в живота си, като физическо, емоционално или сексуално насилие, война, изнасилване, блудство, природни катастрофи като пожари, земетресения, урагани, въоръжени грабежи и т.н. Има обаче и други събития, които на пръв поглед не изглеждат да са ни травмирали кой знае колко, но с времето броят на тези малки рани се натрупват и започват да програмират моментните ни емоционални състояния. И то не в посоката, в която бихме искали. В тази статия ще поговорим за тях.
Ето някои най-общи сфери, от които натрупваме своите рани:
- отношенията с родителите в детството – когато не сме получили подходящи грижи за нашия уникален характер. Напр. детето обича да рисува, да твори, но мама и тате го карат да учи бизнес и финанси, защото е „по-престижно и по-печелившо“; иска да играе навън с приятели, но те не му позволяват; не са зачитали нашите желания и чувства, казвайки ни какво искаме и какво трябва да чувстваме в определена ситуация…
- преживяванията в училище – когато са ни подиграли се за нещо; не сме се справили с някаква задача и са ни казали, че сме глупави; не сме се вписвали сред другите ученици и са ни игнорирали… ,
- отношенията ни с партньорите, приятелите, колегите – когато разбираме, че най-добрата ни приятелка е говорила неприятни неща зад гърба ни; когато най-добрия ни приятел изведнъж се е преместил да живее на друго място и загубваме връзка помежду си; когато сме преживяли несподелена любов или гаджето ни е зарязало изведнъж без обяснение; когато колегите ни са използвали знанията и уменията ни, но са си приписали заслугите за свършената работа пред шефа; когато разберем, че колегите ни се събират извън работата, но никога не ни канят с тях…
- работното ни място – когато работим работа, която не харесваме и тя ден след ден източва енергията ни – напр. искаме да рисуваме, но работим в банка. Когато мечтаната ни работа се е превърнала в бреме с куп графици и задължения – напр. искаме да преподаваме, но трябва постоянно да пишем програми, отчети и куп друга бумащина…
- обществото – когато са ни наложили модели за конкуренция и прилагайки ги ние живеем в постоянен стрес; сравняването с другите – „тя е по-слаба, по-умна, по-красива, по-харесвана, по…по…; когато не отговаряме на наложените модели за успех и красота – „Нямам много пари, значи не съм успешен.“, „Не работя престижна работа, значи не ставам.“, „Не отговарям на мерките 90-60-90, значи не съм красива.“…
- загуба на близък, особено, когато не сме успели да се сбогуваме с него. Напр. човекът е починал внезапно при злополука, катастрофа или по друг начин; когато сме били малки не са ни позволили да присъстваме на погребението на любимата ни баба не зачитайки правото ни да се сбогуваме с нея и да тъгуваме.
- и др.
Тези на пръв поглед незначителни събития, които често мислим, че сме преодолели или уж сме забравили, всъщност остават малки травми, които влияят на качеството на живот, на удовлетворението и щастието ни.
Как най-лесно може да открием малките травми в живота ни?
Като си спомним събитие или преживяване, което ни се е отразило по някакъв начин, но сме приели, че не е толкова важно, за да го споменаваме или когато реагираме на наглед безобидна ситуация твърде емоционално. Това е сигурен признак, че там има „кървяща“ рана, която би било добре да излекуваме.
Няма човек, който да не е засегнат и да не е преживял, ако не голяма, то поредица от малки травми. Хубавото е, че когато преминаваме осъзнато през малките травми, те ще изградят емоционален имунитет и ще се справяме все по-лесно с тях в бъдеще. Няма как да нямаме никакви неприятни събития, случки и преживявания. Не толкова хубавото е, когато не сме го направили навреме, те са останали да работят в нас и са донесли неприятни последствия.
Например, ако в живота си имаме теми като перфекционизъм, отлагане, контрол, трудности в намирането на истинска любов, емоционално хранене, паник атаки и депресия, умора, липса на приятели, трудна комуникация и др., със сигурност не сме успели да излекуваме раните си. Хубавото обаче, е че никога не е късно да го направим и да сменим посоката на живота си към изобилие, щастие, радост, удовлетворение, смисъл.
Методите, които практикувам – регресия и констелация, могат много да помогнат за лекуване както на големи, така и на малки травми. Ако при малките един сеанс регресия и констелация може да бъде достатъчен за вътрешно преместване, при големите травми препоръчвам и по-дългосрочна и редовна подкрепа от психотерапевт.
Може да прочетете повече за регресията като метод тук, както и и разписани регресии на клиенти тук:
Може да прочетете повече за констелацията като метод тук:
Евелина
П.п. Разделението на „малки“ и „ големи“ травми/рани е условно. Всяка рана има значение. Не претендирам статията да е напълно изчерпателна. По-скоро целта е да даде посока за размисъм и себепознание.