Абортите част 3 – Как се отразява аборта при бащата през призмата на психотерапията, регресията и семейните констелации
Обикновено, когато става въпрос за аборт обръщаме внимание предимно на майката, защото това е нейното тяло, а бащата остава настрани, изцяло изключен от това решение. Бащите обаче също носят дълбоки рани от аборти, за които или не са били питани, или чието мнение е било напълно игнорирано. Тези рани са реални, болезнени и имат дългосрочни последици – както за самия мъж, така и за неговите бъдещи връзки, деца и живот.
Тази статия е от трета част от поредицата „Абортите“, в която ще разгледаме как се отразява аборта при бащата през призмата на психотерапията, регресията и семейните констелации. Може да прочетете част 1 тук: https://evelina.bg/abortite-chast-1/ и част 2 тук: https://evelina.bg/abortite-chast-2/
В констелации виждам как тези мъже носят тиха скръб, на която никой не обръща внимание, но която в последствие може да доведе до различни емоционални, родови и психически последствия.
ПСИХОЛОГИЧЕСКИТЕ И ЕМОЦИОНАЛНИ ПОСЛЕДИЦИ
1. Дълбока рана на безсилие
Какво се случва
Когато мъжът научава, че партньорката му е направила аборт без да го пита или въпреки неговото желание детето да се роди, той изпитва тотално безсилие.
Той е бил баща. Но решението е взето без него. Той няма глас. Няма избор. Няма власт.
Как се проявява
Непосредствено:
- Шок и невярване („Как можа да направи това без мен?“)
- Дълбок гняв (често потиснат, защото обществото казва „нямаш право да се сърдиш“)
- Чувство за предателство от страна на жената
- Усещане за тотална безпомощност
Дългосрочно:
- Невъзможност да се довери на жени – „Ако тя можеше да направи това без да ме пита, всяка жена може“
- Страх от интимност – близостта означава уязвимост, а уязвимостта води до ранимост
- Контролиращо поведение в бъдещи връзки (опит да компенсира преживяното безсилие)
- Хроничен гняв към жените като цяло
Пример от практиката: П., 42 години
П. дойде при мен 15 години след като приятелката му е направила аборт без да го пита. Той искал детето. Молил я да го роди. Обещал подкрепа.
Тя казала „Не“ и го направила. После го напуснала.
15 години по-късно П.е в третия си развален брак. Модел, който се повтаря:
- Влюбва се
- Започва да контролира всичко – къде отива жената, с кого говори, какво прави
- Жената се чувства задушена и го напуска
- Той остава отново безпомощен
В констелация разбрахме: П. несъзнателно предизвиква ситуация на безсилие, защото това е единственото, което знае. Това е неговата емоционална реалност от онзи момент, която се повтаря отново и отново.
Изцелението дойде, когато той призна болката от преживяното безсилие и прости на себе си за опитите да компенсира чрез контрол.
2. Скръбта, която няма право да съществува
Какво се случва
Когато жена преживее аборт, дори ако решението е нейно, обществото признава, че тя може да изпитва сложни емоции – тъга, вина, облекчение, съжаление.
Но когато мъж изпитва тъга за аборт, обществото казва:
- „Ти нямаш право – това не беше твоето тяло“
- „Ти трябва да уважаваш нейния избор“
- „Защо се оплакваш? Ти дори не си носил детето“
Така скръбта на мъжа става нелегитимна, невидима, неизразена.
Психологическите последици
Замразена скръб: Когато скръбта не може да бъде изразена, тя не изчезва. Тя замръзва вътре и се превръща в:
- Депресия (скръб, обърната навътре)
- Емоционална изолация (мъжът спира да споделя дълбоките си чувства)
- Зависимости (алкохол, работа, секс – всичко, за да не се чувства)
- Физически симптоми (стомашни проблеми, хронична болка, умора)
Усложнена скръб: Понеже скръбта не е преживяна, тя не може да бъде завършена. Мъжът остава заседнал в нея години наред, без да разбира защо.
Пример от практиката: Г. – Бащата, който е настоял за аборт
Г. дойде при мен с дълбока депресия, хронична болка в гърба, проблеми със съня.
15 години по-рано, когато гаджето му забременяло на 20 години, той я убедил да направи аборт. „Не сме готови, нямаме пари, ще ти съсипа живота“ – казал ѝ.
Тя го направила, но 6 месеца по-късно го напуснала. Никога повече не са говорили.
Г. по-късно се жени за друга жена, има две деца, но вътре носи тежест, която не може да обясни. Не може наистина да се радва на своите деца. Винаги има облак над щастието.
В констелация видяхме, че тялото на Г. носи неизразена скръб, кондензирана в болката в гърба и проблемите със съня. Когато поставихме представител на абортираното дете, представителят на Г. го видя, падна на колене и не можеше да спре да плаче.
„Съжалявам. Съжалявам толкова много. Бях егоист. Мислех само за себе си. Ти беше мое дете и аз не те защитих.“
Представителят на детето се приближи и сложи ръка на рамото му: „Татко, разбирам те. Беше млад. Беше уплашен. Аз не те осъждам. Но сега е време да живееш. Имаш други деца. Бъди баща на тях. Пълноценно. Моето време беше кратко. Твоето продължава.“
Поставихме и представител на бившата приятелка. Представителят на Г. Й каза: „Съжалявам. Сега виждам какво направих. Прости ми.“
Тя му само три думи: „Аз също съжалявам.“
Тази размяна на лечебни фрази позволи и на двамата да се освободят от болката и неизказаното помужду им, а когато скръбта излезе за загубеното дете – нещо в него се освободи и седмици по-късно болката в гърба му е изчезнала. Започнал е да спи. И за първи път от години е почувствал истинска радост с децата си.
3. Чувство на вина и самообвинението
Когато мъжът е „съгласен“ под натиск
Често ситуацията не е „той иска детето, тя не иска“. По-често е:
- Двамата са несигурни
- Тя го пита: „Какво да правим?“
- Той, уплашен, неподготвен, незрял, казва: „Може би не сме готови…“
- Тя приема това като „той не иска детето“
- Прави аборт
- След това той носи огромна вина
Вътрешният диалог
Мъжът се обвинява:
- „Аз убих детето си“
- „Бях страхливец“
- „Ако бях казал ‘Да’, детето щеше да живее“
- „Станах баща на мъртво дете“
- „Как мога да се нарека мъж?“
Това вина е дълбоко кастрираща. Тя удря в сърцето на мъжествеността – способността да защитаваш, да пазиш, да бъдеш силен за другите.
Пример от практиката: Д., 50 години
Д. е направил аборт с приятелката си на 22 години. Той не е искал, но и не е бил категорично против. Казал е: „Виж, ти реши.“
Тя е решила да го направи.
28 години по-късно Д. не може да прости на себе си.
„Бях толкова егоист. Мислех само за себе си – кариера, свобода, парти. Не поех отговорност. Позволих на детето ми да умре, защото не исках да порасна.
„Сега имам три деца с жена ми, но сякаш чувствам, че не заслужавам да съм техен баща. Чувствам се като измамник. Те не знаят, че веднъж вече съм бил баща на неродено дете.“ – казва той.
В терапията работихме с:
- Признаването на младежа, който е бил – уплашен, несигурен, незрял
- Прошката към този млад човек – „Ти не си бил готов. Направил си каквото си могъл в онзи момент.“
- Среща с детето (в регресия) – детето му каза: „Татко, аз те разбирам. Не те обвинявам. Сега обичай децата, които имаш.“
4. Гневът към жената и към жените въобще
Процесът на генерализация
Когато една жена е направила нещо, което мъжът преживява като предателство (аборт без негово съгласие), понякога този гняв се разпростира:
- Първо към тази конкретна жена
- После към жените като цяло
- И накрая към женския принцип – недоверие към женската природа, към женската сила
Прояви на гнева
Явен гняв:
- Агресия към жени
- Вербално насилие
- В екстремни случаи – физическо насилие
Скрит гняв:
- Пасивна агресия
- Емоционална недостъпност
- Саботиране на връзки
- Неспособност да се довери или обича напълно
Вътрешното вярване
Дълбоко вътре мъжът носи убеждение:
- „На жените не може да им се вярва“
- „Жените вземат решения, които унищожават мъжете“
- „Жените имат цялата власт, а мъжете – никаква“
Това вярване отравя всички бъдещи връзки.
5. Проблеми във връзката с по-късно родени деца
Емоционалната недостъпност
Мъж, който носи неоплакана скръб за аборт, често е емоционално недостъпен за децата, които се раждат след това.
Защо?
- Вътре има стена, изградена да пази от болката
- Страх да се привърже твърде силно (защото привързаността води до ранимост и загуба)
- Несъзнателна вяра, че не заслужава да бъде добър баща (след като е „предал“ едно дете)
Прекомерната протективност
От друга страна, някои мъже стават прекалено протективни към по-късно родените деца:
- Не могат да им позволят да поемат рискове
- Контролират всяка стъпка
- Живеят в постоянен страх, че ще загубят и тях
Това е опит да компенсират за детето, което са „загубили“.
Пример: В. и синът му
В. имаше аборт с първата си приятелка на 25 години. Той е искал детето. Тя не. Направила го без да го пита.
Години по-късно се жени за друга жена и имат син.
Но В. не можеше да се свърже със сина си. Обичаше го, но имаше невидима стена.
Синът, сега на 12 години, чувстваше тази стена:
- „Баща ми не ме обича“
- „Нещо не е наред с мен“
- „Никога не съм достатъчен за него“
В семейна констелация поставихме представител на абортираното дете до представителя на сина.
Синът (представителят) каза: „Чувствам се като призрак. Сякаш не съм истински. Сякаш има някой друг между мен и баща ми.“
Когато В. погледна абортираното дете и му каза: „Ти си мой син. Виждам те. Винаги ще те нося в сърцето си. Но ти не си тук. Този (показвайки живия син) е тук. И той има право на моята пълна любов.“
Нещо се промени. Стената падна.
ЧАСТ ІІ: ДУХОВНИТЕ И ЕНЕРГИЙНИ ПОСЛЕДИЦИ
1. Заплитане с душата на детето
От гледна точка на констелациите
Дори когато мъжът не е бил питан, дори когато не е знаел за аборта, той остава баща на това дете в семейната система.
Детето принадлежи към неговата система, не само към системата на майката.
И когато детето не е признато, когато бащата не му дава място, това създава заплитане.
Как се проявява енергийно
Усещане за „нещо липсва“: Мъже често описват чувство, че „нещо не е наред“, „нещо липсва в живота ми“, без да могат да обяснят какво.
Повтарящи се сънища: Сънища за деца, които не са негови. Деца, които плачат. Деца, които го търсят.
Необясними емоции: Внезапна тъга през определени периоди на годината (дати, свързани със зачеването или аборта, дори неосъзнато).
Физически симптоми: Болка в сърцето, стягане в гърлото, тежест в гърдите – областите, свързани с непризната любов и скръб.
2. Невъзможността да бъде „пълноценен баща“
Духовното заплитане
Когато мъж има абортирано дете, което не е признал, той носи тази душа несъзнателно.
И тази душа стои между него и бъдещите му деца.
В констелация се вижда:
Представителят на живото дете казва:
- „Не мога да се доближа до баща ми“
- „Има някой между нас“
- „Чувствам се невидим“
Представителят на бащата казва:
- „Искам да обичам сина си, но не мога да стигна до него“
- „Има тежест в гърдите ми“
Когато поставим представител на абортираното дете, става ясно:
Абортираното дете стои пред живото дете, блокирайки връзката.
Защо?
Защото то не е било видяно, признато, оплакано. То чака.
Изцелението
Когато бащата погледне абортираното дете и каже:
„Ти си мое дете. Съжалявам, че не те защитих. Съжалявам, че не те познах. Давам ти място в сърцето си. Ти си мой син/дъщеря. Сега отивай по твоя път с моята любов. И аз ще обичам децата, които са тук.“
Детето може да си тръгне. И живото дете може най-накрая да застане на своето място и да получи любовта на баща си.
3. Кармичните последици за мъжа
От гледна точка на регресията
В регресивни сесии с мъже, които са преживели аборт (независимо дали са били питани или не), често се разкриват връзки с минали животи.
Примерен модел:
Минал живот: Мъжът е бил жестоко, насилствено същество – войник, който убива, тиранин, който унищожава.
Текущ живот: Душата идва да преживее обратното – безсилието. Да бъде този, който не може да защити.
Абортът без неговото съгласие е кармичен урок за това какво е да си безпомощен, да не можеш да спасиш невинен живот.
Изцелението идва от:
- Признаване на миналото – „Да, в друг живот съм причинявал болка“
- Приемане на текущото – „Това е моят урок. Учи ме на състрадание, на смирение“
- Интеграция – „И двете са част от моята душа. И двете ме правят цялостен“
4. Предаване на травмата към децата
Трансгенерационното предаване
Когато баща носи неоплакана скръб и гняв от аборт, тази енергия се предава на децата.
Синовете могат да носят:
- Несъзнателна вина („Баща ми не е щастлив заради мен“)
- Чувство за недостойнство („Не съм достатъчно добър“)
- Страх от жени и близост
- Невъзможност да стане баща
- др.
Дъщерите могат да носят:
- Страх от бащата и от мъжете въобще
- Чувство, че са „нежелани“ или „изоставени“
- Модел на привличане на мъже, които ги отхвърлят
- др.
Пример от практиката
Работила съм с дъщеря на мъж, който е имал аборт преди раждането ѝ (не е бил питан, искал е детето).
Тя цял живот е чувствала:
- „Баща ми не ме обича“
- „Аз съм нежелана“
- „Мъжете не могат да ме обичат“
В констелация се разкри:
Тя носи тъгата на баща си за загубеното дете. Тя се е идентифицира с абортираното дете (сестра ѝ) и несъзнателно казва: „Ако тя не може да бъде обичана от баща ни, и аз няма да бъда.“
Когато бащата призна загубеното дете и видя дъщеря си като отделна личност, тя се освободи.
ПЪТЯТ КЪМ ИЗЦЕЛЕНИЕ ЗА БАЩАТА
1. Признаване на болката
Първата стъпка е да признае болката – към себе си и към други (терапевт, доверен приятел).
„Това ме нарани. То беше моето дете. Аз имах право да се чувствам така.“
2. Изразяване на скръбта
Втората стъпка е да си позволи да плаче, да скърби, да изрази емоциите, които е задържал.
Скръбта не е слабост. Скръбта е любов без място накъдето да отиде.
3. Признаване на детето
Третата стъпка е да даде място на детето – дори да не се е родило:
- Да му даде име
- Да създаде малък ритуал (свещ, писмо, медитация)
- Да каже: „Ти си мое дете. Виждам те. Давам ти място в сърцето си.“
4. Среща с детето (в регресия или констелация)
Четвъртата стъпка е да „срещне“ детето на душевно ниво:
- Да каже онова, което не е могъл да каже
- Да поеме отговорност за случилото се
Детето винаги приема случилото се. То казва: „Татко, разбирам те. Не те обвинявам. Отивам сега. Но винаги ще те обичам.“
5. Помирение с жената
Петата стъпка (ако е възможна) е да помори с жената.
Това не означава да каже „Това, което направи, беше наред“.
Означава: „Освобождавам се от гнева. Не искам повече да нося това. Поемам своята част от отговорността за случилото се и оставам твоята на теб. Ние бяхме заедно в това.“
6. Прошка към себе си
Шестата стъпка е да прости на себе си – за каквото и да чувства, че е направил погрешно:
- Че не е бил достатъчно силен
- Че не е настоял
- Че не е защитил
- Че е бил страхливец
„Бях млад / уплашен / несигурен. Направих каквото можах. Прощавам си.“
7. Отваряне към бъдещето
Седмата стъпка е да се отвори към живота, който продължава:
- Ако има други деца – да им даде пълната си любов, без вина
- Ако няма – да се отвори към други форми на „бащинство“ (менторство, подкрепа, създаване)
- Да позволи на радостта да влезе отново в живота му
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Истината, която трябва да бъде казана
Когато бащата не е питан за аборта, последиците са реални, дълбоки и дългосрочни:
- Психологически – безсилие, гняв, скръб, вина
- Емоционални – невъзможност за близост, блокирана любов
- Духовни – заплитания със загубеното дете, невъзможност да бъде пълноценен баща
- Социални – изолация, липса на подкрепа, обезценяване на болката
Необходимостта от баланс
Да, телесната автономия на жената е важна и трябва да бъде защитена.
И емоционалната реалност на мъжа също е важна и трябва да бъде призната.
Това не са взаимоизключващи се истини. И двете могат да съществуват едновременно.
Пътят напред
За да има цялостно изцеление след аборт, трябва:
- Обществото да признае болката на мъжете
- Жените да разберат въздействието върху партньорите им (без да се чувстват виновни)
- Мъжете да получат пространство и подкрепа за изразяване и изцеление
- И двамата да могат да оплачат заедно, когато това е възможно
Абортът засяга и двамата. Детето принадлежи към и двамата.
И изцелението изисква да бъдат видени и двамата.
С уважение към болката на всички – жени и мъже – които са преживели загубата на дете, родено или неродено.
С любов и светлина,
Евелина
П.п. Статията е написана на база моите знания, личен и професионален опит. Не претендирам за изконна истина и единствена правота.
Ако и ти решиш да направиш терапия чрез регресия или констелация с мен, може да ми пишеш тук: https://www.facebook.com/Regression.with.Evelina/ или тук: evelina@evelina.bg
Може да прочетеш и други статии свързани в блога тук:
Следи и безплатните събития с мен на: https://evelina.bg/sabitiya/