Напоследък доста се говори за „емоционална интелигентност“ и сигурно сте чували нещичко оттук – оттам по темата. С тази статия искам да синтезирам информацията.
Да започнем с основното: Какво всъщност означава човек да е емоционално интелигентен? Това е способността му да признава и управлява, както собствените си чувства, така и да признава и уважава чувствата на другите.
За съжаление сме учени, особено предишните поколения, да насочваме вниманието си към нашето поведение и нашите действия, но не и към чувствата си. Особено това важи за мъжете. Учени сме, че да показваме чувствата си е признак на слабост, а да бъдем уязвими е срамно. Съответно живеем живота си повече в посока какво ще кажат хората и какво е редно да се прави, отколкото какво чувствам и искам аз. А после се чудим защо връзките ни не вървят, защо децата ни ни отхвърлят, защото светът е наситен с толкова злина и лошотия. Моето мнение е, че да показваме чувствата си всъщност е проява на сила. Научих го по трудния начин. И аз бях учена да бъда силна, да крия чувствата си, да не показвам уязвимост, че другите ще ме наранят или ще се възползват от мен. Вече знам, че това е голяма заблуда и въобще не е така. Това, че някой може да вземе моята уязивост за слабост, по – скоро говори, че той не е развил своята емоционална интелигентност, отколкото че аз наистина съм слаба. В крайна сметка може да ме нарани само този, на когото позволя да ме нарани, а това няма нищо общо с изразяването на чувствата ми.
Повечето от нас, ако ги попиташ, искат да живеят щастливо, без войни и конфликти, в разбирателство и т.н. За това обаче е важно да започнем промяната от самите себе си и така да се разпространи в света. Не можем да очакваме, че това ще дойде отвън наготово. Може да стане , като развием определени умения в нас, ако досега не сме ги развили. А именно:
- Умението да осъзнаваме и разпознаваме собствените си емоции
- Умението да свързваме тази емоция с реакцията и поведението си
- Умението да управляваме тези емоции
Да започнем с първото умение – да осъзнаваме и разпознаваме чувствата и емоциите си. Всъщност много от хората разпознават само основните няколко чувства, като гняв, страх, любов, тъга, радост, а всъщност гамата е толкова голяма. В края на статията ще опиша много от думите, които описват чувствата ни, както и думи изразяващи мнение, за да се научим да правим разликата между двете.
След като разпознаем точната емоция и чувство в нас, можем да свържем тази емоция с поведението и реакциите ни. Често ние реагираме по някакъв начин без дори да осъзнаваме каква е истинската причина зад тази наша реакция. При една и съща ситуация различните хора реагират по различен начин. За това може да има много причини, на които няма да се спирам в тази статия, но е добре да помним, че каквато и да е ситуацията, нашата реакция и мисълта ни за нея я определя и дефинира, а не самата ситуация като такава. За мен закъснението на мъжа ми от работа с час-два, може да не предизвика никаква реакция, защото не се притеснявам и не го ревнувам, а друга жена буквално може да вдигне скандал на съпруга си, че е закъснял и не се е прибрал във времето, в което е очаквала да стане. Защо така? Най-вероятно защото под тази реакция се крие нещо друго – страх от изневяра, изостяване, нарушаване на плановете й за вечерта и т.н. А пък това нещо пък е продиктувано от някаква незадоволена нужда – напр. В детството ни не сме усещали, че получаваме любов от родителите си и нуждата ни от любов не е била задоволена, затова днес я изискваме от съпруга си и всяко негово действие, което може да тълкуваме като не любов от негова страна, може да ни разстройва и да правим скандал. Или пък – загубили сме родител, докато сме били деца и сега всяко закъснение и излизане от очакваното да задейства този страх от загуба и изоставяне…При всеки е различно, но е хубаво да търсим в дълбочина обяснение за своите реакции, емоции и поведение.
Когато разпознаем нашите нужди и ги свържем с нашите реакции и поведение, идва ред и на третото умение за Емоционална интелигентност, а именно да управляваме емоциите си – как да реагираме в дадена ситуация.
В статията много често използвам емоциите и чувствата като синоними, но е добре да можем да ги различаваме едно от друго. Емоцията е първична реакция относно дадена ситуация , а чувството идва от тялото вътре в нас. Напр. на повърхността можем да изразим гняв и агресия, а всъщност отвъртре да има много тъга.
Ако трябва да обобщим моделът, който прилагат емоционално интелигентните хора в общуването си с другите, би бил следният:
- Наблюдаваме ситуация
- Определяме какво точно чувстваме
- Каква нужда се поражда от това чувство
- Отправяме молба
В същността си, когато проявяваме Емоционална интелигентност и ненасилствена комуникация:
Не съдим другите, защото разбираме, че другите хора може да имат различни ценности от нашите и това не прави едните или другите правилни или грешни, а просто различни. Ние сме израстнали с различни родители, в различна среда, с различни приятели и всичко това е повлияло за изграждането на различни ценности в хората. Не поставяме етикети на хората, само защото те са с различни ценности, мисли и беграунд от нас.
Не изискваме от другите да откликват на нашите нужди. Ние можем да ги споделим, а другият сам преценява дали да задоволи дадена наша нужда или не. Не можем да го накараме насила. Понякога има хора, които са свикнали да контролират, командват и останалите да са на тяхно разположение. Те се сърдят, манипулират, заплашват и използват други подобни похвати, за да накарат другия да направи, каквото те искат без да зачитат неговото мнение и желание. Други хора, които не са били зачитани в деството си, не са имали право на собствено мнение, изпълнявали са всичко, което родителите им кажат. Често като възрастни тези хора продължават да правят всичко за другите, загърбвайки себе си, а останалите често ги определят като „добри хора“, „добри партньори“, „добри приятели“…Проблемът е, че един емоционално интелигентен човек няма да изисква от другите да задоволяват неговите нужди преди те са задоволили своите, както и обратното. За това и когато отправим молба към някой, не бива да очакваме, че той е длъжен да я изпълни. Той има право да откаже и тогава ние не бива да се сърдим, а да разберем, че той е направил своя избор, както е преценил. Същото се отнася и когато ни молят нас за нещо. Не бива да откликваме на всяка молба и на всяко чуждо желание. Важно е да умеем да казваме, както „да“, така и „ не“. Ако вменяваме на другия вина, че не откликва на нашата молба, това всъщност е изискване, а не молба. Ако той няма право да ни откаже, също е изискване, а не молба. Когато отправяме молба е важно да е ясно какво целим с нея, да е ясно изразена за другия и резултатът от нея да не ни се отразява по никакъв начин.
Не сравняваме, без значение дали сравняваме себе си с другите, или другите със себе си. Колкото по-често се сравняваме, толкова по-жалки и по-нещастни започваме да се чувстваме или пък обратното добиване непокрито и нереално самочувствие, което може да се срине много лесно. Напр.: “Тя е по-слаба от мен, значи е по-красива. Аз съм грозна.” или “Аз получих похвала от шефа/бонус, значи съм съм по-умен и по-добър от колегата.“ Единствения човек, с който е добре да се сравняваме е с нашето вчерашно Аз. Това е здравословният път за израстване. Сравяването с другите, само води до много стрес и не здраво състезание, което въобще не е е целта на душата ни.
Поемаме отговорност – важно е да помним, че всички наши чувства и емоции, породени от някаква ситуация, са си наша отговорност. Никой друг, каквото и да направи, не може да ни накара да се чувстваме по определен начин. – „Кара ме да се чувствам… Виновен, тъжен и т.н….”. Когато използваме „трябва“ също е начин да избегнем личната си отговорност за поведението си.
Когато развием споменатите умения и придобием навиците, които описах, можем да кажем, че сме развили нашата емоционална интелигентност. А защо е нужно да развиваме въобще ЕИ? За да имаме пълноценни и хармонични отношения, да се развиваме личностно и професонално, да изпитваме цялостно удовлетворение от живота.
Ето един пример за ситуация и възможни варианти на развитие, след като сме подходили без емоционална интелигетност и чрез емоционалната си интелигентност, за да стане описаната теория по-ясна.
Ситуацията: Разхвърляни мръсни чорапи на пода в хола, оставени от съпруга, вместо в коша за пране.
1 – ви вариант: Не използваме уменията си по ЕИ:
Развикваме се на съпруга си, че си е хвърлил за пореден път чорапите някъде по пода, вместо в коша за пране:
„Иване, писна ми от твоите мръсни чорапи да са разпръснати навсякъде. Голям си мърльо. Кога ще се научиш, че се слагат в коша за пране. Омръзна ми да ходя след теб непрекъснато.“
Какво става отсреща – той започва да ни отвръща със същата емоция на гняв и ни обижда. Става скандал и двамата накрая сме разстроени и никой не е щастлив от ситуацията. Или съпругът си замълчава без въобще да ни отрази, защото му е писнало все да го хокаме за нещо. Съответно ситуацията не се променя, той продължава да си хвърля чорапите навсякъде, но не и на мястото им. Жената продължава да повтаря. В един момент от натрупани такива на пръв поглед дребни проблемни ситуации, последвани от емоционални изблици, партньорите се отдалечават един от друг, натрупват гняв и разочарование и накрая се стига до раздяла без никой да е щастлив.
2-ри вариант: Двамата партньори са развили своята емоционална интелигентност и ситуацията се развива по друг начин:
Съпругата намира поредния чифт мръсни чорапи извън коша за целта и вместо импулсивно да започне да обижда мъжа си какъв мърльо е и да се гневи, може да се свърже със себе си и да се запита: Защо тази ситуация толкова ме разгневява? Наистина ли чорапите са проблемът? Тогава тя може да си даде сметка, че всъщност нуждата й от ред и съответно незадоволяването на тази нужда е истинският проблем. Тогава би могла да се обърне към партньора си със спокоен тон и да сподели с него какво чувства и от какво има нужда: „Иване, когато виждам два мръсни чорапа на пода в хола, се чувствам раздразнена, защото се нуждая от повече ред в стаята, която използваме заедно. Ще представлява ли проблем за теб да преместиш чорапите в коша за пране, където им е мястото и в бъдеще да ги оставяш там. Ще съм ти много благодарна.“
Съпругът може да избере да отговори по два начина. След като си отговори проблем ли ще бъде за него да поставя чорапите си в коша за пране.
Ако е преценил, че това не е проблем за него и това усилие не му коства много като действие, но пък с него ще допринесе за хармонията и разбирателството вкъщи, а съпругата му ще е доволна и спокойна. В тази ситуация той може да й каже: „Знаеш, че аз нямам такава нужда всичко да е подредено и на мястото си като теб, но разбирам и уважавам твоята нужда от ред. За мен не е проблем да си прибирам, чорапите в коша.“ И съответно го прави.
Ако е преценил обаче, че по някаква причина за него е проблем да си прибира чорапите в коша дали в този конкретен случай или по принцип, би могъл да отговори на молбата на съпругата си следното: „Разбирам, че имаш нужда от ред, но в момента съм страшно изморен и всяко усилие ми коства много. Имам нужда да полежа малко на дивана без да правя нищо. Ако много те дразнят, ще те помоля ти да ги сложиш в коша или ги остави аз по-късно ще ги сложа там.“ Съпругата ще се почувства чута, разбрана и уважена и най-веротно ситуацията ще се успокои.
Или „Разбирам, че имаш нужда от ред, но аз нямам такава потребност. За мен е много досадно да мисля къде точно да си оставям чорапите, когато се прибера уморен от работа. Не искам да правя нещо само заради теб.“ Съпругата е изразила своята нужда, съпругът също. Имайки предвид, че двамата партньори са равнопоставени в една връзка, сега тя има избор отново как да реагира – може да приеме, че съпругът й няма такава потребност от ред като нея и сама да си осигурява реда, като подрежда след него и поставя чорапите му в коша. Може да прецени, че усилието да поставя непрекъснато чорапите му в коша и идва в повече и да реши да преразгледа нуждата си от ред, ако обича и иска да остане със съпруга си. Да приеме, че няма да има реда, който иска и ще отношенията със съпруга й са по-важни от този ред. Може също да реши, че имат различни визии за общия живот заедно, различни ценности и да се раздели с него. / Разбира се, тук не говорим за едната ситуация с чорапите, а като натрупани много такива ситуации, в които единия или двамата партньори не успяват да удовлетворят потребностите си в една връзка./ Каквото и да избере, решението ще бъде осъзнато и обосновано.
Така двамата партньори наистина са равнопоставени във връзката. Усетихте ли различната енергия в една и съща ситуация, но с различни реакции? J
Така че, ако искаме да изграждаме удовлетворяващи взаимоотношения с приятели, колеги, партньори, роднини… , да повишаваме шансовете си за успех в работата, да постигаме професионалните си и лични цели, и като цяло да чувстваме удовлетворение от живота си, е добре да развиваме нашата емоционална интелигетност.
Хубавото е, че това все повече и повече хора започваме да обръщаме внимание на нашите чувства, чувствата на нашите близки и учим децата си да разпознават тяхните, да развиваме емоционалната си интелигетност, така както и логико-математическата е била развивана до скоро.
Приложение към статията:
Тук изброявам думи, с които можем да обогатим речника си и да описваме по-точно своите чувства, когато те са удовлетворени:
• безгрижен
• блажен • благодарен, • в безопасност • ведър • весел • вдъхновен • влюбен • волен • възторжен • възхитен • възбуден • горд • дружелюбен • доволен • енергичен • ентусиазиран |
• жизнерадостен
• завладян • задоволен • заинтересован • заинтригуван • запленен • заслепен • изумен • ликуващ • любопитен • мирен • нащрек • невъзмутим • нежен • нетърпелив • облекчен • обнадежден • |
• оживен
• окуражен • оптимистичен • отдъхнал • отморен • отпочинал • очакващ • очарован • пламенен • погълнат • поразен • привързан • радостен • развълнуван • разгорещен • разнежен • разтоварен • |
• разчувстван • свободен • слисан • смаян • смел • спокоен • страстен • съживен • стъписан • топъл • трогнат • тържествуващ • увлечен • удивен • уравновесен • щастлив • |
Тук изброявам думи, с които можем да обогатим речника си и да описваме по-точно своите чувства, когато те НЕ са удовлетворени:
• апатичен
• бдителен • безпомощен • безразличен • безутешен • безучастен • болезнено • вбесен • виновен • вцепенен • възмутен • гневен • грохнал • жаден • загрижен • засрамен • затруднен
|
• изморен
• измъчен • изненадан • изтощен • летаргичен • мрачен • мъчително • напрегнат • негодуващ • недоверчив • нервен • нерешителен • несигурен • неспокоен • нетърпелив • нещастен • обезсърчен
|
• объркан
• огорчен • озадачен • опечален • опасяващ се • отпаднал • отвратен • отегчен • охладнял • паникьосан • песимистичен • подозрителен • притеснен • притъпен • равнодушен • разбит • разгневен
|
• раздразнен
• разочарован • разярен • самотен • скептичен • скърбящ • скучаещ • слисан • смутен • стъписан • сънлив • тъжен • ужасен • уплашен • ядосан • яростен
|
И да запомним: „Добре съм“ – не е чувство. Свикнали сме да отговаряме на въпроса: Как си“ – „Добре съм.“ Няма такова чувство като „добре.“ 🙂
Може би така отговаряме не само, защото не искаме да разкриваме наистина как се чувстваме, защото смятаме, че всъщност другия задава въпроса от учтивост и въобще не го интересува наистина как сме, но и защото всъщност често не успяваме да различим чувството от мнението ни. Чувството е нещо, което идва от тялото, изпитваме го с тялото си, а мнението – идва от ума, мислим си нещо. Затова първата стъпка към разпознаване на чувствата и емоциите ни е да се научим да се свързваме с телата си, да се научим да ги „чуваме“. Знаете ли, когато учих Тета Хилинг разбрах, че много хора наистина не могат да разпознават различните чувства, просто не са го преживявали, но това е друга тема … 🙂
Ето един списък с думи, които често описваме като чувство, а всъщност това е мнение. Ние мислим, че е така, но не го чувстваме. Когато изразяваме мнение по правилно е да кажем : Напр.“Мисля ,че съм измамен.“ А не – „Чувствам се измамен.“
• атакуван,
• заплашен, • недооценен, • нежелан, • измамен, • нечут, • отхвърлен, • изолиран, • изоставен, • охулен, • унижен
|
• използван,
• предаден, • манипулиран, • пренебрегнат, • незабележим, • покровителстван, • поставен на място, • потънал в земята, • принуден, • провокиран, • потъпкан, • сплашен |
Надявам се статията да ви е била полезна. Може да прочетете и другите статии свързани с личностното развитие тук:
Евелина