ПИРАМИДАТА НА РОБЪРТ ДИЛТС
Или защо смени работата, града и мъжа, а проблемът дойде с теб
Защо се разделяш с човек, който не те уважава и след две години си в същата динамика само, че с друг човек срещу теб?
Защо прочете десет книги за граници, знаеш всичко на теория, можеш да го обясниш на приятелка… и въпреки това казваш „да“, когато цялото ти тяло крещи „не“?
Защо смени работата, а тревожността дойде с теб?
Ако това ти звучи познато, искам да ти кажа нещо важно.
Не си се провалила, не си „от тези, при които не се получава“ и не ти липсва воля.
Просто си работила на грешното ниво.
И има един модел, който показва това с почти неудобна яснота. Наричат го „ Пирамидата на Дилтс“. Аз лично я използвам понякога като диагностичен инструмент, за да разбера къде всъщност живее болката, преди изобщо да сме започнали да я лекуваме.
ОТКЪДЕ ИДВА ТОЗИ МОДЕЛ
Робърт Дилтс е един от разработчиците на НЛП – невролингвистичното програмиране. Той самият стъпва върху теорията на логическите типове на Бъртранд Ръсел: не можеш да решиш проблем от едно ниво на абстракция със средствата на същото ниво.
В средата на 80-те Дилтс превръща тази абстрактна логика в работещ психологически модел – невро-логическите нива.
Честно: терминът „логически нива“ е донякъде подвеждащ (те не са логически в строгия философски смисъл и не са толкова чисто отделени едно от друго, колкото изглеждат на диаграмата). Затова днес все по-често се говори просто за пирамидата на Дилтс. Аз я приемам не като научна истина, а като карта. А картата не е територията, но без карта се лута човек много по-дълго.
ШЕСТТЕ НИВА – ОТДОЛУ НАГОРЕ
- ОБКРЪЖЕНИЕ – Къде? Кога? С кого?
Това е основата – външните обстоятелства, апартаментът, градът, шефът, свекървата, парите в сметката, времето навън… Тук фокусът е в другия: „Ако той се промени, аз ще съм добре.“
Това е нивото, на което повечето хора идват при мен първия път. И то е напълно легитимно място за започване. Просто рядко е мястото, където е проблемът.
- ПОВЕДЕНИЕ – Какво правя?
Конкретните действия – Ставам в 6, проверявам телефона му, пиша списък, мълча, викам, ям, когато не съм гладна и т.н..
Тук е нивото на навиците. И на всички новогодишни обещания, които издържат до 17 януари. 😊
- СПОСОБНОСТИ – Как го правя?
Тук са уменията, стратегиите и вътрешните ресурси. Знам ли как да кажа „не“? Умея ли да остана в контакт с човек, който ми е ядосан, без да се разпадна? Мога ли да усетя кога съм уморена преди да рухна?…
Много хора мислят, че проблемът им е тук, че им липсва техника. Затова търсят инструменти, курсове, „как да“. И понякога наистина е така, но по-често техниката е налична. Просто нещо отгоре не дава разрешение да проработи.
- УБЕЖДЕНИЯ И ЦЕННОСТИ – Защо? Кое е важно?
Тук започва интересното. Тук живеят вярванията, които никога не сме избирали съзнателно:
— „Ако кажа „не“, ще ме отхвърлят.“
— „Любовта се заслужава.“
— „Моите нужди са на последно място.“
— „Ако си почивам, значи съм мързелива.“…
Убежденията са като операционна система – работят на заден план и определят какво изобщо е възможно за теб. Човек може да има всички умения на света (ниво 3) и да не използва нито едно от тях, ако едно убеждение/вярване отгоре казва: „не ти е позволено“.
- ИДЕНТИЧНОСТ – Коя съм аз?
Не какво правя, не в какво вярвам, а кой съм аз.
„Аз съм тази, която се справя.“ „Аз съм силната.“ „Аз съм тази, която не създава проблеми.“ „Аз съм жертвата.“ „Аз съм тази, която държи семейството цяло.“
Разликата между „направих нещо лошо“ (поведение) и „аз съм лоша“ (идентичност) е разликата между вина и срам. И между терапия, която работи и терапия, която върти на празни обороти с години.
- МИСИЯ И ПРИНАДЛЕЖНОСТ – За какво? За кого? Част от какво съм?
Това е върхът на пирамидата – Връзката с нещо по-голямо от мен – родът, духът, смисълът, Бог (наречи го както искаш, важното е, че не си сама във вселената и го знаеш).
Тук вече напускаме територията на индивидуалната психология и влизаме в дълбокото, защото точно тук – на върха, пирамидата на Дилтс, семейните констелации и регресивната терапия си подават ръка.
ЗЛАТНОТО ПРАВИЛО
Промяна на по-високо ниво почти винаги предизвиква промяна на нивата под него. Обратното не е гарантирано.
Прочети го отново. Бавно.
Можеш да смениш обкръжението – нов град, нова работа, нов партньор и да носиш същия проблем в багажа си, защото корените му не са били там, където си копала.
Но ако нещо се размести на ниво идентичност, надолу тръгва вълна. Убежденията се пренареждат сами. Способностите изведнъж стават достъпни (те са били там през цялото време). Поведението се променя без стискане на зъби. И накрая – обкръжението започва да изглежда различно. Понякога защото ти си го променила, понякога защото си спряла да понасяш.
КОГАТО ПРОБЛЕМЪТ Е НА ЕДНО НИВО, А РЕШЕНИЕТО ТЪРСИШ НА ДРУГО
Ще ти дам пример от практиката си (детайлите са променени, разбира се).
Дойде при мен жена, която е успешна, организирана, от онези, които всички наричат „скалата“. Проблемът, с който дойде, беше формулиран така: „Не мога да си поставям граници. Кажете ми как.“
Тоест: тя беше сигурна, че проблемът ѝ е на ниво способности. Липсва ми умение. Дайте ми техниката.
Дадох ѝ техниката. Тя я разбра веднага (умна жена). Тръгна си доволна.
Върна се след две седмици. Не беше използвала нито едно изречение.
Слязохме едно ниво по-дълбоко. Убеждение: „Ако кажа „не“, ще ме изоставят.“ Работихме. Тя видя убеждението, разбра откъде идва, дори успя да го оспори рационално.
И пак нищо не се промени.
Знаеш ли защо? Защото не бяхме стигнали до истинското ниво.
Истината се показа чак когато я попитах простичко: „Коя си ти, ако не си тази, която държи всичко?“
И тя се разплака за първи път и каза: „Никоя.“
Ето. Ето къде живееше проблемът. Не в липса на техника. Не дори в убеждение. А в идентичност, изградена изцяло върху функцията да носиш другите. Да ѝ давам техники за граници беше все едно да учиш човек да плува, докато той стои с два бетонни блока на краката.
СИСТЕМНИЯТ ПОГЛЕД: А ЧИЯ Е ТАЗИ ИДЕНТИЧНОСТ?
И тук идва въпросът, който Дилтс не задава, но констелациите задават винаги:
Ако идентичността е върхът на твоята пирамида, кой я е сложил там?
Защото никой не се ражда с убеждението „моите нужди идват последни“. Никой не си избира на четири години да бъде „силната“.
В констелационната работа виждам това отново и отново: онова, което човек преживява като „това съм аз“, много често е роля, която е приета, наследена, носена от лоялност – сляпа, детска, вярна лоялност към системата, която е поискала някой да я носи.
Берт Хелингер го нарича съвест на принадлежността: онази дълбока, безсловесна повеля, която казва на детето: „ако искаш да принадлежиш, бъди такъв“. И детето става такова. Веднага. Без преговори, защото за едно дете изключването от системата е равносилно на смърт.
Забележи нещо. Върхът на пирамидата на Дилтс е точно това – принадлежност. Дилтс го е поставил там като ресурс, като връзка със смисъла и е прав.
Но принадлежността е и капан. Тя е нивото, което диктува всичко останало.
Затова толкова често, когато работя с жени, откриваме, че „аз съм тази, която държи всичко“ не е тяхно изречение. То е на баба ѝ или на майка ѝ, която е държала всичко, защото някой е липсвал, а може да и компенсация за нещо, което системата никога не е оплакала.
И тогава промяната не е техника. Тя е поклон. Връщане на онова, което не е твое, на онзи, чието е.
РЕГРЕСИЯТА: КЪДЕ Е ЗАПИСАНО УБЕЖДЕНИЕТО
Любопитно е, че самият Дилтс е стигнал до подобно заключение по свой път. Една от най-известните му техники се нарича преимпринтиране (Reimprinting) и се основава именно на идеята, че ограничаващите убеждения не се раждат в момента, в който ги забелязваме. Те са запечатани (импринтирани) в много ранни, често преди-словесни преживявания.
Тоест: не можеш да оспориш рационално убеждение, което е било записано, преди ти изобщо да си можела да говориш.
Точно тук работи регресията.
Когато водя човек назад към ранното детство, към пренаталния период или отвъд него, почти никога не търсим само„история“. Търсим момента, в който едно решение е било взето. Онази секунда, в която едно малко същество е заключило нещо за себе си и за света, и това заключение е станало операционна система.
„Не съм желана.“ „Опасно е да искам.“ „Ако бъда себе си, ще остана сама.“
Убеждението е станало присъда за дълго време.
И когато този момент бъде осветлен с възрастното съзнание, с ресурс, с присъствие тази присъда се разпада.
А отгоре надолу тръгва вълната. Променят се убежденията, способностите, поведението. И накрая – животът.
ПРАКТИКА: КАК ДА СЕ КАЧИШ ПО СВОЯТА ПИРАМИДА
Вземи един конкретен проблем, някоя ситуация, която се повтаря.
И си задай въпросите по нивата. Дай си време, не бързай и записвай отговорите на ръка в дневника си. Не отговаряю наум, защото наум мозъкът лъже.
– ОБКРЪЖЕНИЕ: Къде и с кого се случва това? Кога най-често?
– ПОВЕДЕНИЕ: Какво точно правя аз в тази ситуация? (Не какво прави другият, а аз. 😊)
– СПОСОБНОСТИ: Как го правя? Какво умея тук и какво не умея? Ако утре трябваше да постъпя различно, знам ли изобщо как изглежда това различно?
– УБЕЖДЕНИЯ: Защо го правя? В какво трябва да вярвам, за да постъпвам така? Кое е изречението, което стои под това?
– ИДЕНТИЧНОСТ: Коя съм аз в тази ситуация? Довърши: „Аз съм тази, която…“ И после: „ Коя ще бъда, ако спра?“
– ПРИНАДЛЕЖНОСТ: „На кого приличам, когато правя това?“, „Кой в моя род е правил същото?“, „За кого го правя всъщност?“
Последният въпрос е този, който променя всичко. Задай си го и седни с отговора. Не бързай да го поправяш.
Ако някъде спреш и не можеш да продължиш, това също е информация. Именно там е нивото, на което си зациклила.
Ако години наред си сменяла обкръжението и си се питала защо нищо не се променя, сега вече знаеш.
Копала си на грешното място. Не защото си глупава, а защото никой не ти е показал картата.
И още нещо, което искам да чуеш.
Ти не си своето поведение. Не си дори своите убеждения. Те са дрехи – в повечето случаи чужди дрехи, наследени, износени, стоящи ти зле…
Ти си онова, което остава, когато ги свалиш.
Кое ниво от твоята пирамида чака да го погледнеш?
Ако усещаш, че отговорът е някъде високо – в идентичността или в принадлежността и ти е страшно да отидеш там сама, това е абсолютно нормално.
Пиши ми, ако искаш да го изследваме заедно в интегрална онлайн консултация – пакет от 3 сесии, които ще разгледат всеки твой проблем в дълбочина на личностно, родово и духовно ниво чрез психологическа сесия, констелация и регресивна терапия. За повече информация тук: https://evelina.bg/integralna-konsultatsia-paket/
Аз ще бъда до теб, докато гледаш.
С любов и светлина,
Евелина
П.п. Постът е написан на база моите знания, личен и професионален опит към момента на написване. Не претендирам за изконна истина и единствена правота. Моля въздържайте се от коментари с цел спор. Ще се радвам на обогатителни такива или мнения, изразени по емоционално интелигентен начин без осъждане и епитети.
Може да зададеш всички въпроси, на които би искал да получиш отговор свързани по темите за регресия, констелации и психология, под поста, а аз ще се постарая да отговоря с отделен пост на тях.
Запази час, като ми пишеш тук: https://www.facebook.com/Regression.with.Evelina/ или на имейл: evelina@evelina.bg
Включи се сега за 21-дневното онлайн предизвикателство „Сложи здравословни граници“. Повече информация и за записване тук: https://shop.evelina.bg/…/paket-za-zdravoslovni-granitsi/