Ще споделя нещо много лично, но смятам, че с моята история мога да помогна на някой друг, който се има подобни преживявания и чувства – моят път с депрeсията.
Не знам точно кога започна…може би със смъртта на баща ми, баба ми, близка приятелка и други хора, които обичах в рамките на една година. Със сигурност обаче тогава не смятах, че имам проблем, защото се бях стегнала да бъда силна. Смятах, че се справям много добре със ситуацията, а явно така е изглеждало и отстрани / по думи на близки мои хора, които ми казаха, че „аз съм се държала най-много“ . Не се замислях много, отдавах се на работата, която обичах /тогава работех в банка/. Въпреки всичко започваха проблеми в работата ми. Усещах, че сутрин вече не ми се става да ходя на работа. Нямах търпение да се прибера към 18ч и да си легна. Започнах да се държа емоционално нестабилна на моменти и съответно се появиха оплаквания от клиенти и колеги. И въпреки че работата беше това, което ме крепеше, скоро дойде и съкращаването ми оттам. Добре, че се случи пролетта, та хубавото време ми помогна да се насладя известно време на свободата си, още повече че бях на борсата с добри приходи.
Тогава започна и личностното ми и духовно развитие. Започнах да ходя на различни семинари и да търся себе си. Известно време се насляждавах и се чувствах добре. Запознавах се с нови интересни хора и научавах много нови неща. В един момент обаче вече се налагаше да си търся нова работа. Проблемът беше, че вече не исках и да чувам за банки, а там бях с опит и там бях добра. Експериментирах с много различни неща, но така и не откривах моето. Надявах се, да дойде като покана отвън и аз да го разпозная. Дори, когато стартирах бизнеса ми с матраци и аксесоариза легло, беше по – скоро от инерцията, че трябва да действам, отколкото от вътрешна мотивация. Настроението ми се менеше непрекъснато. Енергията ми също. Сега като се връщам назад имам чувството, че съм била по-скоро на „мускули“, когато съм имала малко енергия. Слава Богу в един такъв момент срещнах и съпруга си.
Но да се върна към депресията…Всъщност аз въобще не осъзнавах, че съм в депресия. Представях си депресираните хора, неизлизащи от леглото, мръсни, неправещи нищо, не виждащи никой и плачещи постоянно. А аз не бях така…Излизах, правех различни неща, виждах се с хора, действах малко или много. Вярно, че не можех да спя нощем и постоянно се тревожех, но някак не обръщах първоначално внимание на това. Затова и всъщност няколко години съм живяла с депресия, без да разбера за това. Единствено осъзнавах, че нещо не ми е наред и постоянно се питах: „Какво става с мен, защото аз не съм такава? Аз съм много по-енергична, по-дейна, по-можеща и по-силна.“ Докато в една пирятелка не ми каза, че съм в пасивна депресия – това става с мен. В първият момент отхвърлих това, имайки предвид моите убеждения за депресираните хора. Въпреки това в мен остана тази информация и започвах да търся повече за пасивната депресия в интернет първо, после и в специализирани книги. Имах повечето симтоми и отговарях напълно на профила за пасивно депресиран човек. Това беше първата стъпка към моето излекуване – да осъзная положението си, да имам яснотата.
Щом като разбрах, реших, че трябва да се боря с депресията. Аз съм силна личност и не мога да се отдавам на някаква си депресия….:) Опитвах се да се мотивирам да правя различни неща, да се мобилизирам, да действам, да правя планове, да се държа заета и т.н. Обаче тялото ми казваше друго. Просто нямах никаква енергия за всичко това и постоянно се чувствах изморена и изтощена, дори без да съм правила нищо. Имах нужда да дъвча нещо постоянно, защото храната ме успокоянаше, а това се отразяваше на вънщния ми вид и още повече затвърждаваше тежките чувства в мен. Тогава прочетох някъде, че всъщност борбата с депресията е голяма грешка и точно това не трябва да правя. Правилното беше да призная, че съм в депресия. Да призная, че не съм толкова силна личност, колкото обикновено. Да спра да се обвинявам и да изпитвам чувство за вина, че не случвам различни неща, а съм се оставила на течението. Направих го, дори с цената хората около мен да не ме разбираха и да ми повтарят само „Стегни се“, „Прави това и онова“ и други подобни, които повярвайте въобще не работят за човек с депресия, а само му я усилват. Приятелите ми започнаха да ме отбягват, защото вече бях „натоварваща“, а не приятна и позитивна компания. Работата не вървеше, защото нямах сили да се занимавам с нея.
Трудно беше и много самотно, но аз се отпуснах и си казах: „Добре в депресия си. Приеми го. Прави само това, което ти се прави, дори то да е нищо.“ Когато си дадох това право, всъщност започна моето възстановяване. Продължи няколко месеца, но усещах все повече прилив на енергия в себе си. Като добавих витамин Д3 и някои други витамини и минерали, нещата се подобриха още повече. Сега се чувствам чудесно и се надявам така и да остане.
Защо реших да споделя всичко това…Защото всъщност не се знае дали човекът до вас или дори вие самите не сте сте в същото положение, и е хубаво да имате подкрепа и да потърсите помощ. Наскоро един пирятел на свекър ми, който говореше, смееше се и на пръв поглед всичко му изглеждаше нормално, се самоуби гръмвайки се с пушката си. Аз самата също съм имала мисли за това, защото дълго време всичко ми изглеждаше безсмислено, но духовното ми развитие и убеждението ми, че се предават само страхливците, не ми е позволило да го направя. Освен това от езотеричните знания знам, че душата на самоубийците се скитат доста време в астрала след смъртта и не могат да стигнат Духовния свят. Остават със същите чувства и усещания от Земята, даже и по-силни. С една дума – не намират покоя, който са търсили. Та общо взето самоубийството е безсмислено нещо и не беше за мен решението, което търсех.
Ако трябва да обобщя:
- Ако имате симпоми като липса на енергия, да не виждате смисъл в нещата, които правите, да сте в някакво минорно настроение или пък да ви е прекалено тъжно, прочетете за депресията и в частност за пасивната депресия.
- Потърсете професионална помощ от психотерапевт. Аз направих грешката да търся помощ в приятелите си, но те нямаше как да ми помогнат, защото човек, който не е преживял депресия, не може да разбере човек в депресия. Казвам го от личен опит и от двете страни.
- Дайте си време, без да се борите с депресията и да се осъждате за състоянието си. Просто приемете, че положението сега е такова, но и то един ден ще свърши. Когато – тогава.
- Изгледвайте си витамините и най-вече витамин Д3.
А за хората, които не са изпитвали това състояние – Пожелавам ви и никога да не го изпитвате, но моля ви бъдете толератни, сензитивни и на разположение за хората, които може би имат нужда от вас.
Надявам се да съм помогнала с тази статия на някой, който преживява подобни чувства да намери отново пътя към светлината.
Може да прочетете и другите статии свързани с личностното развитие тук:
Евелина