Трите движения с другите според Карен Хорни
Малкото дете се нуждае от сигурна среда, за да може да израсне здраво психически. Когато обаче има явно или неявно доминиране от страна на възрастния към детето, безразличие, непостоянно и непредвидимо поведение, липса на уважение към нуждите му, липса на реални насоки, пренебрежително отношение, твърде много възхищение или пък липса на такова, липса на надеждна топлота, принуда да избира страна при спорове между родителите, твърде много или твърде малко отговорности, прекалено обгрижване, изолация от други деца, несправедливост, дискриминация, неспазване на обещания, враждебна атмосфера и т.н., се развива една базова тревожност в детето. И за да може да се справи някак с нея и с вътрешния конфликт, който е породен от това, то развива така наречените „невротични наклонности“, които се изразят в несъзнателен модел на поведение спрямо другите, станал част от неговата личност изразяващ се в едно от следните движения: „движение към другите“, „движение срещу другите“ и „движение встрани от другите“.
„Движение към другите“ – Единственият начин да се почувства детето в безопасност е като приеме собствената си безпомощност и въпреки отчуждението и страховете си се опитва да спечели любовта и загрижеността на другите. Ще се привърже към най-силния член от семейството и ще се съобразява изцяло с него, за да може по този начин да придобие усещане за принадлежност – основна човешка нужда.
Когато порасне този човек демонстрира силно изразена нужда от любов и одобрение. За него е изключително важно да има партньор и това може да се превърне дори във фиксация, ако няма такъв, вярвайки, че наличието на партньор, ще реши всичките му проблеми и ще изпълни всичките му житейски очаквания. Ако има, той може да се слее с партньора изпълнявайки всичките му желания, съобразявайки се изцяло с него, загубвайки връзка със своите желания и нужди, само и само да се усети обичан, приет, одобрен и ценен. Бърка нуждата си от любов с искрена способност да обича.
По същия начин се държи и с всички останали – близки и не толкова близки. Убеждава сам себе си, че харесва всички, че всички са „добри“ и благонадеждни. Грешка, която води до болезнени разочарования и още повече несигурност.
Обикновено слага маска на много „добър“, хрисим, обичлив и отзивчив човек. Играе роли на добър и верен приятел, отзивчив колега, обичлив партньор и т.н. Такъв човек обикновено се поставя в подчинена позиция избягващ всякакви кавги и конфронтация. Често играе роля на умиротворител. Смята, че не се сърди на никой, не трупа обида и презрение, а всяко желание за отмъщение е потиснато изцяло. Тъй като не зачита реалните си чувства, той винаги търси вината в себе си и се извинява, без дори да е наистина виновен за нещо.
Тъй като животът му е изцяло обърнат към другите, вътрешните му забрани не му позволяват да прави нещо само за себе си или да остане в уединение, но в същото време се изживява като жертва, слаб и безпомощен, с „горкия аз чувство“. Често използва това като манипулация да изиска от другия да го обича, да го защитава, да му прощава, да не го оставя… Когато е оставен да разчита на собствените си възможности, той се усеща изцяло загубен. Липсва му увереност и твърдост. Чувството му за малоценност го кара да припише на другия повече компетентност отколкото на себе си. Омаловажава качествата си, талантите си и способностите си, а понякога и материалните си придобивки. Всяка проява на здравословна агресия и себеутвърждение в другите тайно би я заклеймил като „егоизъм“, защото в присъствие на агресивни или арогантни хора, усещането му за безполезност още повече се свива.
Има несъзнателна склонност да се оценява спрямо оценката, която му дават другите. Самочувствието му се увеличава или спада спрямо тяхното одобрение или неодобрение. Отхвърлянето и всяка критика се приема катастрофално от него.
В същото време в него има силно потиснати агресивни наклонности, които той изцяло отрича, коравосърдечност и липса на интерес към другите замаскирана под свръхзагриженост, несъзнавани наклонности към паразитизъм и експлоатация, склонност към скрит контрол и манипулация на другите. Тайно властва над другите под прикритието на „обичта“. Потиска враждебността си, от страх другите да не го харесат и одобрят. Този вътрешен конфликт може да се изразява в физически симптоми, като мигрена, главоболия или болки в стомаха. Потискането обаче е като тенджера под налягане, няма как да стои затворена завинаги. Затова може да избива с малки или големи „експлозии“. Малките се изразяват във временна раздразнителност, тръшкания и избухвания. Големите могат да прераснат в психоза.
За обобщение „отзивчивия“ тип се характеризира с изцяло ориентация към другите, подчинява се на другите и е зависим от тях. Това е поведението, което проявява. В същото време потиска агресивните си наклонности и напълно ги отрича, дори и когато се проявя чрез избиване на малки или големи „експлозии“.
Най-големият вътрешен конфликт е между това да принадлежи бидейки одобрен от другите и в същото време да остане свързан със себе си, своите желания, чувства и потребности. Този тип като цяло е по-приет в обществото от останалите типове, тъй като на повърхността изглежда, че споделя обществените ценности, като жертвоготовност, доброта, отзивчивост.
„Движение срещу другите“ – За този човек животът е непрестанна борба с всеки. Живее с непрестанното усещане, че другите искат да му навредят по някакъв начин, че не са искрени с него и че са враждебни. Не иска да допусне, че може и да не е така. Това го вкарва в едно поведение на непрестанна защита, която често се проявява под формата на агресия и враждебност. Не понася угодничество и неискрена отзивчивост, а искрената симпатия и приятелство ги отхвърля, защото не вярва, че са такива.
Дори, когато слага маската на вежливостта или справедливостта, често е само, за да постигне някакви свои цели, тъй като те са първостепенно значение. Ако за отзивчивия тип одобрението на другите е основната му нужда, при агресивният тип, контролът върху другите е водеща нужда. Контролът може да се изразява чрез директен израз на власт или под формата на индиректна манипулация чрез съблазняване. Харесва му да превъзхожда другите като постига успехи, престиж и публично признание. Така прикрива нуждата си от любов и принадлежност. Така или иначе точно както при отзивчивия тип, центърът му зависи от външни фактори, а не идва от един здрав, вътрешен център.
Той също, както и отзивчивия тип е под постоянна тревожност, но тук страхът е отречен и замаскиран под маската на силата. Не признава, че се страхува дори и пред себе си. Иска да държи всичко под контрол и ако го загуби може напълно да рухне. Отрича чувствителността, както своята, така и чуждата определяйки я за слабост. Любовта сякаш има за него незначителна роля и обикновено си избира партньор с външна красота или богатство, за да допълва изцяло представата му, че е успешен човек. Чувствата са напълно изключени, защото могат да го отклонят от пътя на успеха и разумът е взел превес. Направо му призлява при израз на любов и нежност. Дори е циничен по отношение на любовта. Към мекотата в другите има смесено отношение, тъй като от една страна я възприема като слабост, от друга обаче му помага да постига целите си.
Не обича да губи и се стреми постоянно да побеждава. Всяка загуба го разклаща. В комуникацията си с другите винаги държи да излезе прав и никога не признава грешките си, защото го приема за признак на слабост. Изглежда като човек лишен от задръжки, налага желанията си, дава заповеди. Изразява гнева си явно и често дори и като форма на защита. Но в действителност и той като отзивчивия тип е пълен със задръжки.
Вижда себе си като силен, честен и реалистичен човек, въпреки че ценностите му са изградени на базата на „закона на джунглата“ – силният побеждава слабият и няма място за човещина и милост. Затова и постоянно „води битки“.
За обобщение „агресивният“ тип се характеризира с това, че смята всички за свои врагове и те служат само като инструменти, за да постига целите си, но вътрешно също има нужда от любов и внимание, която отрича, защото я е приел за признак на слабост.
Най-големият вътрешен конфликт е между това да остане силен и признанието пред себе си и пред другите на нуждата му от любов, принадлежност и истинска свързаност. Най-голямата пречка пред разрешаването на този вътрешен конфликт е, че той е изградил представа за личностна цялостност, въпреки че на практика отхвърля голяма част от себе си, а именно своите меки черти, което пък засилва агресивните такива.
„Движение встрани от хората“ – Този човек има непоносимо напрежение от близостта с хората, която може да се изразява с физическа, но със сигурност, в емоционална дистанцираност. За разлика от другите два типа той несъзнателно е отдаден на това да не се обвързва емоционално по никакъв начин с другите. Неговата основна нужда е да „не се замесва“ емоционално с другите и да бъде напълно независим. Живее с усещането, че си е самодостатъчен, като по този начин без да иска ограничава своите човешки нужди и потребности.
Създава представа за абсолютно независим човек. Дори и на едно ниво да изглежда, че сякаш се разбира с хората, при прекрачване на границите с проява на някаква емоционална близост, тревожността му се засилва и веднага се отдръпва. Проявява свръхчувствителност към всичко, което усеща като принуда, задължение или опит за упражняване на влияние върху него. Когато другите имат очаквания към него, той ги усеща като натиск, той се чувства некомфортно и започва да се бунтува.
Изгражда форма на защита в собственото си знание. Чете и учи много, което му създава и чувство на превъзходство спрямо другите. Вярва в своята уникалност, което е израз на неговото желание да се различи и отдели от другите. Не вярва на думите на другите и обича да си съставя собствено мнение чрез собствения си опит и преживяване. Презира всякакви болести, защото те може да го поставят в позиция на зависимост от някой друг, което е недопустимо в неговите очи.
Пази много личното си пространство. Не споделя. Предпочита да спи, да се храни и да работи сам. Мрази вратовръзки, колани и всякакви други неща, с които може да се почувства „обвързан“. Може да обича да прави подаръци, но не обича да ги прави на специални поводи, защото го усеща като рамка, защото вътрешно отхвърля всякакви конвенционални норми и правила. Не приема никакви съвети, дори и когато съвпадат със собствените му желания, само за да подразни другите, без значение дали си дава сметка за това.
Предпочита неангажиращи сексуални отношения или липсата на такива, само и само да не стане подвластен на чувства. Има неистов страх да не стане зависим или да не се привърже твърде много към някой. Дори може в стремежа си да остане независим, да изживява само и единствено в ума си фантазни отношения без никакво отражение в реалността.
В по-крайна фаза на дистанцираност, той може не само да се дистанцира от другите, но и да е напълно несвързан със своите нужди, желания, потребности. Да не знае от какво се страхува, в какво вярва и какво презира. Да заживее като един „зрител“ на собствения си живот, който обаче го плаши всяка промяна, особено такава на личността.
В обобщение можем да кажем, че дистанцираният тип може често преди да стане такъв да преминава през епизоди на отзивчивост и зависимост редувани с агресивен и безмилостен бунт. Лашкайки се между другите два типа движения, накрая просто се дистанцира от околните и приема за вярване, че си самодостатъчен и няма нужда от никой друг.
Най-големият му вътрешен конфликт е между основните му човешки нужди от любов и принадлежност и желанието му да избяга от всичко и всеки, само и само да не бъде наранен отново.
Всяко от тези движения може да бъде изразено в различна степен, като дава възможност на индивида да функционира, но така или иначе той функционира в ущърб на себе си, защото в опит да се предпази от болка изключва признаването на свои основни човешки нужди и потребности.
За да върне своята цялостност е нужно първо да си даде сметка за това, което прави, което е и целта на тази статия – информацията да достигне до повече хора и да им даде възможност да се опознаят малко повече по един достъпен начин. Следващата стъпка е осъзнато да започне да работи с раните си посещавайки психотерапевт, травма констелации или друг вид подходяща терапия. (Може да прочетете статията „Петте травми според Лиз Бурбо“)
Може да прочетете и другите статии свързани с личностното развитие на следния линк: https://evelina.bg/category/development/
Може да прочетете повече информация за констелациите на следния линк: https://evelina.bg/category/constellations/
Следете събитията с мен тук: https://evelina.bg/sabitiya/
Влезте в групата ми „На кафе с Евелина“ във Фейсбук за друга полезна информация: https://www.facebook.com/groups/681500810799948