Как чуват хората и защо комуникацията в двойката се проваля
Когато научих информацията, която днес ще споделя с вас, комуникацията ми с партньора, а и с всички хора стана много по-лесна. Дори и те да реагираха не по начина, по който аз съм целяла с казаното, аз ги разбирах. Често се получават множество недоразумения между партньорите, само защото възприемат чутата информация по различен начин.
Например казваш „Тъмно е“ и партньорът ти може да реагира по следните начини:
- Разбира, че се иска от него да запали лампата и го прави.
- Приема го като обида, че не се е сетил да запали лампата.
- Само го чува, но не предприема никакви действия.
- Възприема го като неутрален факт.
Последният начин е добър вариант за реагиране, докато не изясним какво точно иска партньорът ни. Можем да попитаме: „Правилно ли разбирам, че…?” — така се изяснява ситуацията, преди да е станала някаква драма от нищо…Нека да поговорим малко по-подробно по темата:
Четирите уши на Фридеман Шулц фон Тун
Германският психолог Фридеман Шулц фон Тун разработва модела „Четири уши” (или „Четири страни на съобщението”), който обяснява защо едно и също изречение може да бъде чуто по толкова различни начини. Всяко послание, което изпращаме, съдържа четири нива едновременно и всеки човек „чува” предимно с едно от четирите си „уши”.
- Ухото на фактите
Това е нивото на чистата информация. Човекът, който чува предимно с „ухото на фактите”, взима казаното буквално и неутрално. При „Тъмно е” той просто регистрира: „Да, навън или в стаята е тъмно.” Без никакви допълнителни интерпретации. Това е здравословна отправна точка в комуникацията.
- Ухото на себеразкриването
Всяко изречение съдържа информация и за говорещия, за неговото емоционално състояние, нужди и вътрешен свят. Когато казваш „Тъмно е”, всъщност може да изразяваш: „Неудобно ми е”, „Страхувам се”, „Чувствам се зле”. Ако партньорът ти е настроен към това ухо, той ще чуе как се чувстваш и ще реагира с емпатия.
- Ухото на отношението
Това ухо улавя как говорещият се отнася към слушателя – с уважение, с критика, с пренебрежение? Човекът, чуващ предимно с „ухото на отношението”, е особено чувствителен към тона и скритите послания. При „Тъмно е” той може да чуе: „Защо не си запалил лампата, безотговорни?” и да се почувства критикуван, дори ако говорещият просто е споделял наблюдение.
- Ухото на призива
Това е нивото на молбата или очакването. Хората с активно „ухо на призива” чуват в почти всяко изречение скрита инструкция: „Какво се иска от мен?” При „Тъмно е” те веднага стават и запалват лампата без да питат. Понякога е много полезно; друг път е изтощително, защото носят постоянна готовност да „изпълняват”.
Кое ухо доминира при вас?
Повечето хора не знаят кое ухо е доминиращо при тях – просто чуват по навик. Но навикът е формиран от детството: от начина, по който родителите са комуникирали, от наученото оцеляване в семейната система.
Дете, израснало в среда с чести критики, вероятно ще развие свръхактивно „ухо на отношението” и като възрастен ще чува обвинение там, където няма такова. Дете, от което се е очаквало да поема отговорности рано, ще развие силно „ухо на призива” и ще се чувства виновно, ако не изпълни очакванията.
Разпознаването на собствения модел на слушане е първата стъпка към по-осъзната комуникация. Следващата стъпка е да научим и модела на другия.
Как различното слушане поражда конфликти в комуникацията в двойката
Представете си следната сцена: Жената се прибира от работа и казва: „Уморена съм.” Мъжът чува с „ухото на призива” и веднага предлага: „Хайде да не готвим и да си поръчаме.” Тя се чувства неразбрана, защото всъщност е искала само да бъде чута. Той се чувства обиден, защото е опитал да помогне.
Никой не е лош, никой не е виновен. Просто са чули с различни уши.
Множество конфликти в комуникацията в двойката, семействата и на работното място произтичат именно от това разминаване. Говорещият изпраща послание на едно ниво, а слушащият го декодира на съвсем различно. И двамата са искрени. И двамата са убедени, че са прави. И двамата са разочаровани.
Особено ранимото „ухо на отношението” е причина за много драми. Изречение като „Пак забрави ключовете?” може да бъде казано с искрено учудване, а да бъде чуто като „Ти си некадърен.” Реакцията е защитна, обидата е реална, а говорещият стои озадачен.
Изкуството на изясняването – въпросите, които предотвратяват драмата в комуникацията в двойката
Когато не сте сигурни как да разберете казаното, питайте, вместо да тълкувате. Едно добре поставено уточняващо питане може да предотврати часове на обидено мълчание или ненужен конфликт.
Полезни формули за изясняване:
- „Правилно ли разбирам, че искаш от мен да…?”
- „Питам, за да разбера… имаш ли предвид, че…?”
- „Усещам, че може би те е наранило нещо в казаното. Така ли е?”
- „Кажи ми повече? Какво всъщност имаш нужда от мен в момента?”
Тези въпроси не са слабост, а са проява за зрялост. Те казват: „Взимам те насериозно и искам да те разбера правилно.” В тях има уважение и грижа.
Когато говорещият не казва ясно какво иска
Проблемите в комуникацията не идват само от слушането. Идват и от говоренето. Много хора са свикнали да изразяват нуждите си индиректно, защото са научили, че „искането” е неудобно, натоварващо или дори срамно.
Вместо „Имам нужда от прегръдка”, казват „Студено ми е.” Вместо „Бих искал повече внимание от теб”, казват „Никога не си вкъщи.” Партньорът е принуден да гадае и твърде често разбира грешно.
Системното мислене ни учи, че тези модели на непряка комуникация много често са наследени от семейната система. В семейства, където е имало мълчание, потискане на нуждите или наказание за директност, децата научават: „По-безопасно е да намекна, отколкото да поискам.” И тази стратегия за оцеляване понякога трае десетилетия.
Тялото, което „чува” преди ума
Има нещо, което моделът на Шулц фон Тун не обхваща изцяло: тялото чува преди ума. Нервната система реагира на тон, темп, интонация и дори на паузата в изречението, много преди съзнателният ум да е анализирал думите.
Ако сте израснали в среда с непредвидимост или напрежение, нервната ви система вероятно е настроена за опасност. Тогава дори неутрален тон може да бъде чут като заплашителен просто, защото е подобен на тона от миналото. Това не е слабост; това е ранен защитен механизъм, който вече не ви служи.
Ето защо работата с комуникационните модели е не само когнитивна, тя е и телесна. Понякога е необходимо да разучим стари реакции, преди да можем да чуем по нов начин.
Практически стъпки към по-осъзнато слушане и комуникация в двойката
- Забелязвайте реакцията си без да я осъждате.
Когато усетите, че нещо казано ви наранява или ви кара да реагирате интензивно, спрете за миг. Попитайте се: „С кое ухо чух това? Реагирам ли на казаното или на нещо от миналото?”
- Питайте, вместо да предполагате.
Когато не сте сигурни какво е целяно с казаното, попитайте. Не „Какво искаш да кажеш?!” (с обвинителен тон), а „Помогни ми да разбера какво имаш предвид…?”
- Говорете директно за нуждите си.
Вместо да изпращате закодирани послания и да се надявате другият да ги разчете, казвайте ясно какво чувствате и от какво имате нужда. „Чувствам се самотна и имам нужда от малко качествено време заедно” е много по-ефективно от „Никога нямаш време за мен.”
- Разпознайте модела на другия.
Когато разберете кое е доминиращото ухо на партньора, приятеля или колегата ви, можете да адаптирате начина, по който говорите. Ако знаете, че той/тя чува предимно с „ухото на отношението”, обърнете внимание на тона си и изрично потвърдете уважението си.
Разбирането – мостът между световете в комуникацията в двойката
Всеки от нас живее в своя вътрешен свят с уникален филтър, изграден от преживявания, привързаности и семейна история. Когато общуваме, ние всъщност се опитваме да хвърлим мост между два различни свята.
Разбирането как чуваме и как чуват другите, е може би едно от най-ценните умения в човешките отношения. То не изисква перфектност; изисква любопитство, търпение и готовност да попитаме, вместо да предполагаме.
И най-важното: когато чуем нещо, което ни боли, нека си дадем миг преди да реагираме. Защото понякога болката не е в думите, а в ухото, с което ги слушаме.
С любов и светлина!
Евелина
П.п. Статията е написана на база моите знания, личен и професионален опит. Не претендирам за изконна истина и единствена правота.
Ако решиш да направиш своя индивидуална онлайн консултация за партньорски отношения, индивидуална онлайн констелация или онлайн регресия, може да ми пишеш тук: https://www.facebook.com/Regression.with.Evelina/ или на имейл: evelina@evelina.bg
Може да се запишеш за някоя от ежемесечните констелационни групи, които водя тук: https://www.facebook.com/Regression.with.Evelina/
Може да прочетеш и други статии в блога тук: https://evelina.bg/blog/
Следи и безплатните събития с мен на: https://evelina.bg/sabitiya/