Разликата между приемане и примирение
Често пъти хората неволно бъркат понятията за примирение и приемане, въпреки тяхната очевидна разлика. В тази статия ще направя разликата между двете.
Приемането не е жертвеност за нещо или да понасяме пасивно нещо, което не искаме. Това е примирение. Когато се примиряваме, искаме мир, но обиикновено вътре в нас остава един подтиснат гняв, недоволство, тъга които дори често не си признаваме, че ги има. Когато наистина приемаме нещо, тогава има лекота, доверие, вяра в живота. Това е най-сигурният индикатор дали наистина сме приели нещо, както си мислим или просто сме се примирили.
Ето една таблица с няколко разлики между примирение и приемане:
Примирение | Приемане |
Психологическа скованост | Психологическа гъвкавост |
Усещане за безсилие и замръзване | Усещане на импулс за действие |
Самоосъждане и самообвинения | Развиване на дълбоко състрадание към себе си |
Нагласа за оскъдица | Нагласа за изобилие |
Отказване/предаване | Предприемане на позитивни действия |
Понасяне на трудностите | Поуки от трудностите |
Упорито продължаване по старому | Усвояване на нови умения |
Избягване на промените | Отваряне към промените |
Съпротива | Разпознаване на възможностите |
Водим се от предразсъдъци | Водим се от ценности |
Когато стоим в примирението, ние оставаме в травмите си. Живеем неудовлетворителен и не много радостен живот, често в ролята на жертва. Когато започнем да приемаме, тогава става излекуването, качеството ни на живот се подобрява и се чувстваме по-щастливи и удовлетворени без значение от външните обстоятелства. В крайна сметка всичко е такова, каквото е. Светът е такъв, какъвто е. Хората са такива, каквито са. Обстоятелствата точно в този момент са такива, каквито са. Ние в този момент сме точно такива, каквито сме. Когато осъзнаем това, ще можем да го приемем, а след това, ако решим и да го променим. Докато не го приемем обаче, няма да дойде промяната.
Преди години за дълъг период нямах никаква енергия и нищо не можех да свърша. Постоянно се обвинявах, че не съм така дейна, както преди и съм се превърнала в някакво „мекотело“. Докато не осъзнах, че съм в депресия. Първоначално исках да се махне тази депресия, опитвах се да се боря с нея, но така или иначе състоянието ми не се подобряваше особено, а само се изтощавах още повече. В един момент нещо вътре в мен щракна и си казах: „Ами добре. Явно сега ще е така. Ами ще намеря начин да нямам много ангажименти и ще си почивам и няма да върша нищо съществено по цял ден, без обвинения. Просто ще й се отдам. В крайна сметка и това ще мине. Едва ли ще е завинаги.“ Приех положението такова, каквото е в момента, като същевременно се питах какво иска да ми каже тази депресия и какво я породи. На външно ниво нищо съществено не случвах, но работех на вътрешно ниво. Оставих се да я чуя. Дадох и време и пространство. Направих действието, което тя искаше от мен. И в един момент не знам как, но усетих, че нещата се променят. Започнах да имам малко повече енергия, да правя някакви неща, да няма тази тежест при вършене на ежедневни задължения. Започнах да правя само неща, които ме удовлетворяват точно в този момент. Без натиск и амбиция за нещо мащабно. И днес вече я няма, но тя свърши работата си. Благодарна съм й, че ми помогна да се вгледам в себе си и да променя живота си, така че да съм на пътя на душата си. 🙂
В примера реално аз приех състоянието си, но не се примирих. Направих нужните действия, за да променя ситуацията, но чак след като приех. Преди това действията ми бяха безсмислени и безрезултатни, а и не бяха правилните действия за тази ситуация.
Затова стъпката с приемането е много важна между другите две стъпки за промяна – осъзнаване и действия.
А вие умеете ли да приемате или по-скоро се примирявате?
С какво се примирявате в живота?
Ако е второто, надявам се тази статия да ви помогне да излезете от примирението и да се запознаете с истинското приемане.
А на тези, които умеят да приемат, ще се радвам да допълнят в коментари тяхната гледна точка по темата. 😊
П.п. Тази статия е вдъхновена и таблицата е заимстван материал от книгата „Малки травми“ на д-р Мег Арол.