Регресия „Чувството за самота – от къде и защо“

Регресия „Чувството за самота – от къде и защо“

 

Семейна жена си прави регресия за първи път, като темата, която иска да разгледаме са отношенията със съпруга й, с който са женени повече от 10 години. В предварителното интервю сподели, че сякаш периодично минават периоди на „най-добри приятели“ и на „смъртни врагове.“ Връзката им е започнала от пръв поглед и бързо се е развила още от самото начало. Иска й се да имат по-балансирани и хармонични отношения, но със сигурност не предпочита тотална раздяла. Изпитва чувство на самота, въпреки че мъжът й е на разположение колкото може за нея. 

Регресията започна плахо, защото въпреки предварителните ми разяснения, очакването на жената да „вижда образи“ надделяваше, но в един момент след напомнянето ми, че информацията може да идва и по други канали, като мисъл, усещане и просто знаене, се довери на процеса и нещата тръгнаха гладко.

Имаше също и притеснение, че няма да може да се отпусне и в началото се притесняваше да премине през портала на времето и пространството, заради страх от неизвестното, но все пак не му се подаде и се получи чудесна регресия.

 Приятно четене!

 

Първата картина беше от тъмно място, като пещера или дупка, в която беше сама, очаквайки мъжа си да се върне. Той е отишъл за храна. След известно време излезе да го търси, но така и не го намери. Заживя сама в гората, в колиба, която вероятно сама си е направила на отдалечено място от хората. Там прекара остатъка от живота си в самота, тъга и очакване той да се върне. Така и не разбра приживе нищо за съпруга си, какво се е случило с него. Накрая там умря с облекчение, че този самотен живот свършва. Душата й се срещна с Духовен водач, с който разговорът не беше дълъг, но много съдържателен и полезен за нея. Цитирам го:

 

Е: „Попитай Духовния си водач каква беше причината да ни покаже точно този минал живот, който видяхме?

К: „Да се поуча от грешките си.“

Е: „Какви са били грешките ти тогава?“

К: „Да чакам.“

Е: „Този мъж там, който ти бил мъж или някой друг присъства ли в настоящия ти живот под една или друга роля?“

К: „Да, той е съпругът ми сега.“

Е: „Попитай каква  е причината мъжът ти да не се е върнал тогава, ако може да ни каже?“

К: „Имал е намерение да се върне, но нещо се е случило и просто ме е оставил. Бил е възпрепятстван и после е решил просто да ме остави.“

Е: „Т.е. не е умрял. Взел е съзнателно решение да не се върне?“

К: „Да.“

Е: „Такъв ли е бил планът на душата ти тогава така да премине животът ти тогава или си се отклонила в някакъв момент от него?“

К: „Трябвало е да се науча да не вярвам толкова, да не си губа времето и да не чакам.“

Е: „Какво според него е трябвало да направиш и кога да го направиш?“

К: „Трябвало е да потърся помощ. Да отида при хората, а не да си седя сама.“

Е: „Този урок взела ли си да до научиш в настоящия си живот?“(В предварителния разговор жената сподели, че й е трудно да иска помощ и да получава.)

К: „Да.“

Е: „Има ли и други уроци, които си взела да научиш от тогава сега, които там не са научени?“

К: „Да не се примирявам със ситуацията и да търся помощ, а не да решавам сама нещата. Да разчитам на някой, че може да ми помогне?“

Е: „А в този живот каква е основната задача, която сте планирали със съпруга ти?“

К: „Да го научиш. На любов.“

Е: „От друга страна в онзи живот ти много си го обичала, а пък той те е изоставил. Има ли някаква карма, която е нужно да се балансира сега?“

К: „Не. Той ме е обичал и не е искал да ме остави, но е бил малко слабохарактерен.“ (След сеанса жената сподели, че мъжът й и в този живот  емалко слабохарактерен и не може да се устои преди родителите си. Явно и той си е пренесъл урока с отстояването за донаучаване.)

Е: „Какви други насоки, напътствия и съвети може да ти даде Духовния водач относно отношенията със съпруга ти към настоящия момент?“

К: „Да го обичам и да му простя.“

Е: „Останал ли е отпечатък от обида към него от онзи минал живот, който си пренесла сега в настоящия си живот и не си му простила?“

К: „Да, има. Трябва да му простя, че ме е оставил тогава.“

Е: „От друга страна ти също си направила избор като си останала да го чакаш, вместо да го потърсиш или просто да отидеш при хората в някакво населено място. Някакви други съвети има ли желание да ти даде?“

 

К: „Иска да ми каже, че ще бъда добре.“

Е: „Ти самата искаш ли да го питаш нещо, което не сме го питали?“

К: „Не се сещам.“

Е: „Попитай го как се справяш в настоящия ти живот до тук? Изпълняваш ли плана на душата си?“

К: „Казва ми, че много давам…че прекалено давам.“

Е: „Да разбирам ли, че е нужно да се научиш и да получаваш, да искаш помощ и да се отвориш да получаваш?“

К: „Може би да.“

Е: Попитай го за финал на разговора ни как ще се свързва с теб, чрез какъв канал?

К: „Чрез сънищата ми.“

 

Завършваме сеанса с техника за освобождаване на всичко, от което клиентката иска да се освободи в живота си. Споделя ми, че се е освободила от чувството за самота и тъга.

Препоръчвам след сеансите клиентите да оставят отворени каналите си на комуникация, за да получават още информация и знаци за потвърждение. В нейния случай имам усещането, че може да има ситуации, в които да приложи наученото на практика, като напр. да й се наложи да поиска помощ за нещо…

 

Коментар от водещата: Чувството за самота, което изпитва жената в живота си става ясно от тази регресия, от къде идва, но има и нещо друго интересно… Често, когато не си научим урока в минал живот, ние не само го вземаме да го до научим и в следващите, но обикновено и с още по-големи предизвикателства и утежнения. В нейния случай душата на тази жена си избира да се роди в род, в който жените по женска линия са останали сами да гледат децата си по една или друга причина, които също са били самотни. Т.е. предизвикателството е двойно – от една страна отпечатъкът от миналия живот стои, от друга страна има лоялност към жените в рода. Според мен, ако и в този живот не успее да пусне чувството за самота, което всъщност не е релевантно за настоящия й живот, в следващ живот ще е още по-трудно и заплетено.