Млада жена за първи път си прави регресия. Идва с това, че се чувства много изморена. Не се радва много на живота. Не прави нещата, които й харесват. Често избухва, действа импулсивно и се ядосва за дребни неща. Като цяло обаче не намира причината за всичко това и иска някак да го промени. Мисли, че регресията може да й даде някои отговори.
Самата регресия протече доста подробно, но аз реших да не я разписвам с детайлите, а да се съсредоточа върху посланието, което е валидно за всички хора и е добре да си го припомнят, когато имат житейски трудности.
Приятно четене!
Започваме с въведение за релаксация на тялото и отпускане на съзнанието. Отиваме в Залата на хрониките, където жената взе тази хроника, за този минал живот, който има послание или някакво знание, които й е нужно сега.
Вижда се като мъж в регресията. Първата случка е среща с един възрастен мъж, за който по-късно в регресията научаваме, че това е неговият баща, който скоро умира. Преди това обаче му дава един амулет за сила, който се е предавал от поколение на поколение на първородния син.
По време на втората случка се разкрива картина на раждането на второто му дете от неговата съпруга, която много обича. Всичко минава нормално. Той е щастлив от събитието, но сякаш обича повече първото си дете-момче, което е на няколко годинки и щъка наоколо.
При третата случка са на една поляна с неговата съпруга. Чувстват се много добре заедно. В един момент се появава едно страшно куче, което ги напада. Той защитава жена си, но кучето го ухапва по ръката. Въпреки, че няколко дни му е трудно да борави с тази ръка, раната заздравява. Видя се как прекопава една нива дори и с ранена ръка. Дава ни се информация, че се изхранват със земеделие и грънчарство. През цялото време носи амулета от баща му на врата си. Амулетът символизира „сила, род и памет.“ Усещането на мъжа е, че този амулет му дава сила. / Случката според мен искаше да ни покаже силата на този мъж, който не се оставя да му пречат обстоятелствата и да направим сравнението със всичко, което следва./
Следващата сцена е сватбата на сина му, на която той се чувства много изморен. Не се чувства силен както преди. Вече не носи амулета. Оказа се, че съпругата му е починала междувременно. Усеща много гняв и тъга от загубата. Много му е тежко. Гневи се, защото не е успял да й помогне. Тя е починала бързо и внезапно. Вижда я как лежи на леглото „кожа и кости“ изгаряща от треска. В последствие разбираме, че някой я е отровил. Направил го е мъж, който е бил влюбен в жена му и му е завиждал за семейството и щастието. Убива жена му от ревност, за да не принадлежи на друг, а и в същото време така ще нарани и мъжът й.
Той има подозрение кой го е направил, но не предприема нищо спрямо този мъж. След смъртта на жена си трупа огромен гняв и болка, с които остава до смъртта си си след около 20-30 години.
Вижда се малко преди момента на смъртта – безпомощен, негативен, нещастен, без да се радва на децата и внуците, които има. От момента на смъртта на съпругата му, не е носил повече амулета. На прага на собствената си смърт поисква да му донесат амулета, за да го предаде на сина си.Казва на сина си, че съжалява, че животът не е бил лесен с него, че е бил бреме за семейството си.
Продължаваме нашето пътуване след смъртта от позицията на душа вече.
Тръгва си с усещане, че е пропилял времето си в гняв, безпомощност и нещастие, съжаление за пропуснати мигове и възможности с децата и внуците си.
Дори горе в Духовният свят, когато съпругата му идва го посрещне, той не вярва, че е възможно да я вижда. Остава застопорен, въпреки че тя е много усмихната и иска да го хване за ръка. Тя си отива, а той остава все така, без да мърда, чувствайки се много объркан, не знаейки какво да прави. Дълго време остава така./Толкова е замръзнал в болката, че не може да я остави, дори и след физическата си смърт, а както ще разберем по-късно от клиентката е пренесена и в този живот./
Викаме Духовен водач, за да ни помогне малко и да ни даде някои отговори.
Вижда се легнал, безсилен. Усеща как някой го вдига и му помага/ Има предвид Духовния водач./ и сякаш му дава втори шанс.
Е: „Втори шанс за какво?“
К: „Да поема този път към Светлината. Вече не се чувствам толкова объркан. Поемам с бавни крачки напред. Не се чувствам супер уверен, но някак си се примирявам и тръгвам напред.“
Правим равносметка за изминалия живот заедно с Духовния водач.
К: „Било ми е много трудно и сякаш съм имал нужда от опора, която ми е липсвала.“
Е: „А Духовният водач какво ти казва за този изминал живот?“
К: „Че ми е било много трудно.“
Е: „Било ли е планирано да ти е толкова трудно?“
К: „Не.“
Е: „А какво се е объркало, че ти е станало толкова трудно?“
К: „Сякаш е очаквал да се справя по-лесно. Трябвало е да намеря силата в себе си. Бил съм физически и психически много силен, но нещо просто се е загубило в един момент.“
Е: „Ние видяхме кога се е загубило – когато жена ти е починала.“
К: „Да.“
Е: „А този амулет носил ли си го след смъртта на жена ти?“ / Питам го, защото този амулет му „даваше“ сила./
К: „Не, оставил съм го.“
Е: „ Да разбирам ли, че ти си оставил силата си доброволно?“
К: „Да. Все едно съм се предал.“
Е: „А как е можело да постъпиш?“
К: „Да бъда опора за децата си, както съм бил преди това. Да намеря радост в момента. Да продължа да имам желание за живот. Да се боря, да се трудя…Сякаш съм се предал и съм бил бреме до края на живота си за децата си.“
Е: „А какво от този минал живот е пренесено в този живот? Защо ни показаха точно него?“
К: „Чувствам тази болка. Сякаш съм я затапила вътре в себе си, а трябва да излезе.“
Е: „А има ли уроци от онзи минал живот, които си взела да довършиш сега в настоящия си живот?“
К: „Трябва да намеря сила и желание да се боря. Да живея с усещането за постигане на целите си, да се усъвършенствам.“
Жената споделя, че сега разбира причината за летаргията, в която е изпаднала нежеланието си да прави нищо.
Е: „Как можеш да се справиш с тази болка, да имаш лекота и да се наслаждаваш на живота?“
К: „Трябва да намеря силата вътре в себе си. Да усъвършенствам първо себе си.“/Аз лично не съм съгласна с думата „усъвършенствам“, защото сама по себе си говори все едно „нещо не ми е наред“, а всъщност ние сме перфектни такива, каквито сме. По-скоро бих използвала думи като „развивам“ или „преживявам“, но все пак хората, които се подлагат на регресия използват думи от техният начин на изразяване./
Е: „ Нужен ли ти е амулет за сила или просто силата е вътре в теб, както ти казаха?“
К: „Да. / Има предвид, че не й е нужен амулет./ Просто трябва да започна да действам. Да правя нещата. Това, което знам, че е добре за мен. Да го случвам.
Е: “Има ли още нещо, което да ти каже Духовния водач?“
К: „Не, просто ми казва, че от действието ще ми дойде силата. Ако в момента се чувствам безсилна, оттам ще ми дойде силата.“
Регресията продължава още малко с лична информация.
Завършваме сеанса с техника за освобождаване на всичко, от което клиентката иска да се освободи в живота си.
Препоръчвам след сеансите клиентите да оставят отворени каналите си на комуникация, за да получават още информация и знаци за потвърждение.
Обобщение от водещата: Изводите, които бих направила от този сеанс са:
- В трудни моменти често се отказваме доброволно от силата си, а всъщност винаги имаме силата да преживеем трудностите, каквито и да са те. Ако я нямахме, въобще нямаше да ни се дават.
- Понякога даваме силата си на външни предмети като амулети, талисмани и т.н., от които всъщост не само нямаме нужда, но и така отново се отказваме от вътрешната си сила.
- Всяка трудност ни е дадена, за да научим някакви уроци и да излезем от нея по-силни и по-устойчиви. Предавайки се, спираме развитието на душата си, пропиляваме живота си и дори може да си създадем още трудности, които не са планирани, за да имаме още възможности да научим ненаучените уроци от първото предизивкателство, което ни се е случило.
Помни, че СИЛАТА Е В ТЕБ! 🙂
Ако търсите отговори на нещо, което ви вълнува, може и вие да направите своето пътуване, като си запишете час тук.
Може да прочетете и други разписани регресии на клиенти: https://evelina.bg/category/regresia/