Когато терапията спира да помага и започва да пречи

Има момент в терапията, и ако си преминала достатъчно дълго през нея, вероятно го познаваш, когато нещо спира да се движи. Сесиите текат, темите се повтарят, разбирането расте… а животът остава някак в застой.

Аз самата съм преминала през това. Затова ми е важно да говорим за него. Не за да разколебая някой да потърси помощ или да спре терапията си, а защото истинската помощ изисква честност, дори когато тя е малко неудобна.

1. Терапията е инструмент, а не начин на живот.

Когато за пръв път отиваш на терапевт, отиваш с някаква болка, с някакъв товар, който искаш да освободиш. Намираш в лицето на терапевта някой, който те разбира и изпитваш огромно облекчение. Най-накрая…

Проблемът може да дойде по-късно, когато облекчението от „бъденето разбрана“ се превръща в самоцел. Тогава сесията става едва ли не по-важна от живота между сесиите, а самото разбиране замества промяната.

Терапията, всяка терапия без значение от школата е само мост. Тя те превежда от едно място до друго, но ако спреш по средата на моста и решиш, че мостът е домът ти… значи нещо се е объркало и е време да спреш с терапията.

Признаците, че нещо вече не е наред

Има сигнали, които повечето хора усещат интуитивно, но понякога ги заглушават с мисли от рода на: „Трябва ми повече работа“, „Не съм готова да спра“, „Без терапията ще се разпадна“.

Говориш за едни и същи теми от години, без да се чувстваш по-свободна от тях.
Терапията е станала място, където се „разтоварваш“, но не се трансформираш.
Зависиш от одобрението или мнението на терапевта за решения в живота си.
Животът ти всъщност не се е променил, а само речникът ти за него е станал по-изтънчен.
Чувстваш вина при мисълта да спреш сякаш ще предадеш някого или ще се окаже, че нещо е „недовършено“.

Последното е особено важно. Терапията не е проект, който се завършва, но не трябва и да е безкрайна. Ако спирането те плаши повече, отколкото продължаването, струва си да се запиташ защо.

2. Когато терапията поддържа историята, вместо да я разгражда

Тук ще кажа нещо, което може да прозвучи провокативно и все пак ще го кажа:

Понякога терапията поддържа идентичността на „наранения човек“ по-дълго, отколкото е нужно. Не защото терапевтът иска това, а защото мозъкът ни е устроен така, че да свикваме с историите за себе си. И ако историята е „Аз съм наранена, защото…“, тя може да стане удобна клетка, в която живееш, вместо отправна точка, от която тръгваш.

Аз например работя с регресии и констелации именно защото виждам как вербалната терапия понякога стига до таван. Тялото пази спомени, семейните системи имат своя логика, душата носи слоеве от преживявания, за които думите са твърде тясна рамка. Когато човек е говорил за майка си в продължение на три години и все още не може да й се обади без тревожност, може би проблемът не е в говоренето.

Това не е критика към говорещата терапия. Тя е ценна, дълбока, необходима, но е само един от инструментите. И всеки инструмент има своя обхват на действие.

3. Зависимостта, за която не се говори

Терапевтичната зависимост е реална. Това е деликатна тема, защото засяга и двете страни – клиент и терапевт.

От страна на клиента – потребността от безопасна фигура, от някой, който „ще бъде там“ е дълбоко човешка. Особено ако в детството ти не е имало такъв човек. Терапевтът може да запълни тази празнина… временно. Целта е не той да я запълва постоянно, а ти да я запълниш сама – с вътрешни ресурси, с реални отношения, с доверие в себе си.

От страна на терапевта – и тук трябва да сме честни, не всички терапевти имат интерес клиентите им да „оздравяват“ и да спират. Финансовата реалност на практиката, нуждата от значимост, несъзнатите динамики в терапевтичната двойка… всичко това може също да играе роля. Така че наблюдавай, усещай и слушай най-вече вътрешния си глас, а не този на терапевта, застанал в ролята на авторитет.

Добрият терапевт работи за собственото си изчезване. Целта е ти да нямаш нужда от него. Запомни това!!!

Кога е времето да спреш или да промениш нещо

Не говоря за спиране изобщо, въпреки че и това също може да е валидно. Говоря за способността да различаваш кога работата е жива и кога е станала навик.

Времето да спреш е дошло, когато:

Чувстваш се стабилна и имаш ресурс да се справяш с предизвикателствата без постоянна подкрепа.
Животът ти се е променил реално, а не само разбирането ти за него.
Исканията ти за сесии идват от навик, а не от конкретна нужда.

И може би е дошло времето да потърсиш нещо различно, когато:

Усещаш, че сте „закъсали“ с терапевта и нищо не се движи от известно време.
Усещаш напрежение в тялото от поредната среща с терапевта.
Имаш усещане, че има нещо по-дълбоко – фамилно, кармично, соматично, което чака да бъде погледнато, но този терапевт не може да влезе в дълбочината, от която имаш нужда.

Смяната на метод или на терапевт не е провал или предателство. Това може просто да е следващата стъпка. Терапевтът също има лимит и капацитет и да сте стигнали в работата си с него до тях.

Терапията е началото. Животът е целта.

Знам, че звучи банално, но именно защото го знаем и рядко го помним, си струва да се каже на глас.

Терапията ти дава инструменти. Дава ти език за вътрешния живот. Дава ти безопасност, в която да погледнеш към болезненото, но после трябва да излезеш оттам и да живееш. С хора, с тяло, с несигурност, с любов – с всичко, което е хаотично и непредсказуемо, и реално.

Аз вярвам, че психологическата работа, каквато и форма да приема тя, служи за едно: да те върне към себе си – на твоята жизненост, на твоята способност да чувстваш, да избираш, да обичаш и да живееш…

Ако терапията, която вършиш, те отдалечава от живота, това е сигнал да се спреш и да започнеш да живееш живота с цялата му пъстрота – радост и тъга, щастие и болка, доверие и страх, близост и граници, любов и самота…

И както е казал Киркегор: „Животът може да бъде разбран само назад, но трябва да бъде живян напред.“

С любов и светлина,

Евелина

П.п. Статията е написана на база моите знания, личен и професионален опит към момента на написване. Не претендирам за изконна истина и единствена правота.

Ако търсиш конкретни отговори, можеш да ги направиш с мен интегрална онлайн консултация – пакет от 3 сесии, които ще разгледат всеки твой проблем в дълбочина на личностно, родово и духовно ниво чрез психологическа сесия, констелация и регресивна терапия. За повече информация тук: https://evelina.bg/integralna-konsultatsia-paket/

Запази час, като ми пишеш тук: https://www.facebook.com/Regression.with.Evelina/ или на имейл: evelina@evelina.bg

Включи се сега за 21-дневното онлайн предизвикателство „Сложи здравословни граници“. Повече информация и за записване тук: https://shop.evelina.bg/…/paket-za-zdravoslovni-granitsi/