Типове на привързаност – как влияят на отношенията ни

Типове на привързаност – как влияят на отношенията ни

Типове на привързаност – как влияят на отношенията ни

 

Всеки човек се нуждае от близост и хората зависим един от друг.  Понякога може да мислим, че това не е така, но това е по-скоро защита, с която се опитваме да заблудим себе си и останалия свят в опит да не страдаме. В зависимост от това как се е грижила за емоционалните ни нужди нашата майка, когато сме били малки, сме изградили различни начини на привързаност, като не всички изразяват потребността си за близост по един и същи начин. Тези начини на привързаност не са постоянни за цял живот. Те могат да се променят в зависимост от романтичните ни отношения впоследствие или промяната да стане напълно осъзнато чрез личностна работа. За да се случи осъзнато обаче е необходимо да можем да ги разпознаваме, да лекуваме раните си и да променим вътрешната си нагласа, а в последствие и моделите на поведение.

За съжаление обаче често различните модели на привързаност се задействат напълно неосъзнато и са причина за разрив в отношенията в двойката, и дори за невъзможност да припознаем правилния човек за нас.

В тази статия ще разкажа за трите типове на привързаност, техните характеристики, как се проявяват във връзките и какво можем да направим, за да запазим любовта и да израстнем.

 

  1. Тревожен тип на привързаност – В детството си нашите майки не са откликвали по постоянен начин на нашите нужди. Напр. понякога са ни оставяли да плачем без да ни обръщат внимание, а друг път веднага са идвали да ни гушнат, когато сме плакали. Това е пораждало чувство на несигурност и тревожност, което пък от своя страна е провокирало у нас противоречиви реакции. От една страна сме били щастливи, когато ги видим. От друга страна сме били ядосани и сме искали да ги накажем с така нареченото „протестно поведение“, като напр. да я избутаме настрани, да не й дадем да ни прегърне или пък да започнем отново да плачем. Тази тревожност, която сме изградили като малки, по-късно влияе и на романтичните ни отношения и ни пречи да имаме удовлетворяващите отношения и емоционална близост в тях, за които копнеем.

 

Характеристики на тревожен тип на привързаност :

  • Търсим постоянна физическа и емоционална близост с партньора си.
  • Сексът води до бързо емоционално обвързване.
  • Бързо се привързваме емоционално дори и само при физическо привличане.
  • Имаме силен страх от отхвърляне.
  • Нещастни сме, когато нямаме връзка и сме отдадени да имаме такава.
  • Влюбваме се лесно, дори и още да не сме опознали човекът отсреща и да преценим дали въобще е подходящ за нас.
  • Трудно можем да обясним какво ни притеснява и очакваме партньорът ни сам да се досеща за това.
  • Правим сцени за всякакви неща, продиктувани от нашата неувереност и тревожност.
  • Постоянно искаме да сме център на внимание.
  • Погълнати сме изцяло от връзките си и там отива почти цялата ни енергия.
  • Често подозираме партньора си в изневяра и проявяваме болезнена ревност.
  • Склонни сме към драма, скандали и груби обиди, с цел привличане на внимание.
  • Виждаме партньорът си като по-добър от нас и се страхуваме да не го загубим и се вкопчваме в него.
  • Разчитаме всяко негово незначително действие или емоция като сигнал за проблем и страхът от загуба се задейства.
  • При възникване на конфликт, спор или различно мнение сме склонни веднага да предполагаме край на отношенията.
  • Говорим емоционално, а не ефективно.
  • Реагираме първосигнално правейки прибързани заключения без дори да сме изяснили ситуацията.
  • Много трудно си тръгваме от деструктивни отношения продължавайки да се надяваме, че партньорът ни ще се промени.
  • Поставяме партньорът на пиедестал, подценявайки себе си.
  • Когато не сме в контакт с партньора си изпитваме тревожност.
  • Голяма част от мислите ни са обзети от партньора ни или в мечти за бъдещия такъв.
  • Вярваме, че нямаме шанс да срещнем друг партньор и са хващаме за първият, който ни е обърнал внимание или оставаме в разрушителни отношения.
  • Проявяваме протестно поведение – Протестно поведение е всяко поведение, с което се опитваме да привлечем вниманието на партньора си, той да реагира и да ни забележи. Това може да е сърдене, държим му сметка за всякакви неща, държим се враждебно, манипулираме, отправяме заплахи, че ще си тръгнем, караме го да ревнува, прекалени опити да установим контакт с него чрез множество обаждания или текстови съобщения и т.н.

 

  1. Избягващ тип на привързаност – Този модел на привързаност се изгражда, когато майките ни са били дистанцирани, емоционално неналични, строги и неотзивчиви. В горния пример, ако майка ни излезе от стаята и ние ще плачем, при този модел по-скоро сякаш не обръщаме внимание на това, оставаме невъзмутими външно дори и когато се върне. Вътрешно обаче не сме спокойни, нито хладнокръвни, а силно стресирани. Съответно ние изграждаме защита, като потискаме емоционалните си нужди, не ги изразяваме въобще и вярваме, че сме си самодостатъчни и нямаме нужда от близост.

 

Характеристики на избягващ тип на привързаност :

  • Изпращаме смесени сигнали, като ту се доближаваме до някой, ту бягаме.
  • Държим на независимостта си изключително много.
  • Дистанцираме се емоционално и физически.
  • Много държим на личните си граници и сякаш нямаме нужда от връзка.
  • От друга страна имаме нереална представа за една връзка и постоянно търсим идеалния партньор.
  • Не се доверяваме и имаме страх да не се възползват от нас, а в същото време копнеем за перфектната връзка.
  • Имаме непоклатими възгледи за връзките и безкомпромисни правила.
  • При разногласия излизаме или избухваме.
  • Игнорираме нещата, които чуваме и смятаме за неудобни или не ни харесват, като не отговаряме или сменяме темата.
  • Не изясняваме своите намерения.
  • Не споделяме.
  • Склонни сме към изневяра.
  • Често омаловажаваме партньора си.
  • Търсим вината за проблемите в отношенията само в партньора си.
  • Фокусът е върху нас самите, а не върху връзката.
  • Понякога поставяме бившият на пиедестал и сравняваме настоящия си партньор с този „идеал“.
  • Изключили сме чувствата и дори, когато партньорът ни изразява своите ние ги омаловажаваме или игнорираме, мислейки го за прекалено драматичен.
  • Смятаме, че емоционалните състояния на нашия партньор са си изцяло негова работа и не се опитваме да ги разберем и уважим.
  • Изглеждаме самоуверени и труднодостъпни.
  • Често сменяме партньорите си, като не даваме обяснение за прекратяването на връзката.
  • След проява на близост се дистанцираме физически или емоционално.
  • Дори във връзка оставаме някои въпросителни в партньора ни относно важни неща.
  • Пазим тайни.
  • Използваме деактивиращи стратегии за избягване на привързаност, като да кажем, че не сме готови да се обвържем, започваме връзки без бъдеще като напр. с вече женени хора, избягваме физическа близост или правим секс без емоционално да се обвързваме и т.н.

 

 

  1. Сигурен тип на привързаност – Като бебета изграждаме сигурност, когато майките ни са били постоянни в своето отношение и държание, като сме получавали утеха и успокоение винаги, когато сме имали нужда. Нашите майки са разпознавали нашите нужди и са ги удовлетворявали веднага по подходящ начин Тогава и като възрастни стоим зряло в отношенията си и обикновено имаме много по-удовлетворяващи романтични отношения, отколкото при избягващия и тревожния тип.

 

Характеристики на сигурния тип на привързаност:

  • Благонадеждни, стабилни и последователни сме в действията и отношението си към партньора.
  • Вземаме решенията заедно с партньора.
  • Уважаваме и валидираме неговите чувства и емоции.
  • Гъвкави сме в поведението и отношението си спрямо ситуацията.
  • Умеем да обясняваме добре потребностите си.
  • Способни сме на компромиси при спор.
  • Няма страх от обвързване или зависимост.
  • Знаем, че е удовлетворяващите отношения изискват работа и сме готови да свършим нашата част от нея.
  • Не се страхуваме от близост и се чувстваме удобно, когато я има и нямаме потребност да поставяме граници за нея.
  • Спонтанно изразяваме чувствата си без страх от отхвърляне и противоречие в тях.
  • Не играем игрички и не манипулираме.
  • Няма протестно поведение, а има ефективна комуникация.
  • Гъвкави сме психически.
  • Бързо прощаваме.
  • Обикновено приемаме секса и емоционалната близост като едно и също нещо.
  • Дори и да спорим, уважаваме и в този момент партньора си и валидираме неговото мнение и чувства.

 

Какъв с какъв тип се привлича и как протичат връзките накратко:

 

  • Сигурен със сигурен тип на привързаност – Тези връзки са най-удовлетворяващи, защото са основани на взаимно уважение, доверие, валидиране на потребностите и чувствата на другия и ефективна комуникация. Дори и да възникне емоционална реакция при някакво недоразумение, спор или различие партньорите я свеждат само до въпросния конфликт без генерализация, изговарят нещата, намират взаимно изгодно решение и не се страхуват, че веднага настъпва край за тази връзка. И двамата партньори са емоционално зрели. От констелационна гледна точка, това са здравословните партньорски отношения.

 

  • Сигурен тип с избягващ тип на привързаност – Тези връзки рядко се случват, защото още в началната фаза на запознанството сигурният тип разпознава ясно „червените флагове“ на избягващия тип и прекратява отношенията в зародиш. Червени флагове са:

 

  • изпращането на смесени сигнали,
  • голям копнеж за перфектна връзка, но досега не са се получили нещата,
  • отчаяно иска да срещне „точния човек“,
  • не се интересува от емоционалното състояние на другия
  • посланията не достигат
  • и др.

 

  • Сигурен тип с тревожен тип на привързаност– Между сигурен тип и тревожен тип е възможно да възникне връзка, въпреки че тревожния тип първосигнално намира сигурния партньор за скучен и безстрастен, поради грешната си представа, че любовта е силни емоции и страст. Поради тази причина тревожния тип въобще може да не даде шанс на сигурния тип за връзка. Сигурния тип също може да разпознае незрялостта в тревожния тип и да прекрати отношенията от самото начало. Ако все пак се случи връзка между тях, сигурният тип може да повлияе за лекуването на емоционалните рани на тревожния тип, ако той осъзнато си даде сметка, че е имал грешна представа за любовта и начина му на привързване по-скоро му пречи, отколкото му помага да живее пълноценно. Обикновено връзката със сигурен партньор го успокоява и има положителен ефект, защото системата му за тревожност е неактивна, тъй като сигурния тип му дава сигурността, от която се нуждае. Самият тревожен тип може да се превърне постепенно в сигурен партньор и да започне да проявява привързаността си по един здравословен и удовлетворяващ начин. Понякога обаче, може да се случи обратното, макар и рядко: сигурният тип да се повлече по моделът на поведение на тревожния тип повлиян от своята първосигналната нагласа за компромиси и да се обърка. Много често тези връзки от констелационна гледна точка започват с динамика родител – дете и могат да останат така през цялото време, ако тревожния тип в ролята на дете не „порасне“ и не застане като партньор до партньора си.

 

  • Избягващ с избягващ тип на привързаност – Между двама избягващи партньори връзка реално няма. Най-много да има някакви сексуални отношения от време на време. Всеки е погълнат от себе си и не го е грижа много за другия. Освен дотолкова, доколкото има някакви облаги.

 

  • Избягващ тип с тревожен тип на привързаност– Това е най-предизвикателната и трудна връзка, но и дава най-голяма почва за личностен растеж. Обикновено тези връзки често са кармични. Тревожния тип е привлечен веднага към избягващ тип партньор, защото той повтаря поведението на неговата майка и това е познатия модел от детството му. Това са най-драматичните връзки, тъй като много силно се активират помежду им системите им на привързаност. От една страна тревожния тип търси много емоционална близост. От друга страна избягващият тип в момента, в който усети, че другият иска емоционална близост се отдръпва в себе си, а понякога и физически. Това, пък включва „бутонът за протестно поведение“ на тревожния тип, което пък кара избягващия още повече да бяга. И така попадат в един омагьосан кръг, който често преминава през множество раздели и събирания, защото от една страна се отблъскват като два плюса, но от друга страна като магнит са привлечени един от друг. Докато накрая единият не прекрати окончателно отношенията или осъзнаят моделите си на поведение и започнат да лекуват травмите си с подходящите методи. (Констелациите са много подходящи за това. Може да прочетете повече за метода тук: https://evelina.bg/category/constellations/) По-често прекратява отношенията избягващия тип, тъй като той търси „перфектната връзка“, а връзката с тревожен тип не е такава. Много по-рядко прекратяването става от тревожния тип, въпреки че често уроците за него от този тип отношения са да се научи да се цени и да не се задоволя с по-малко в едни отношения. От констелационна гледна точка това за връзки между две не пораснали деца.

 

  • Тревожен с тревожен тип на привързаност – Отношенията между тревожен и тревожен тип могат да бъдат задоволителни между тях, тъй като и двамата копнеят за емоционална близост и неосъзнато си я дават един на друг. При тях също може да има драма, но може и да няма, тъй като тези двойки често са като залепени и реално знаят всичко за партньора си и какво прави той през цялото време. Или просто правят всичко заедно и на едно ниво изглеждат удовлетворени, защото системата им на тревожност не се активира толкова често, както при отношения с избягващ тип. На друго обаче те остават две не пораснали деца, а комфортът им пречи да пораснат. Ако осъзнаят обаче моделите си на поведение и травмите, които имат, тези отношения може да са също благодатна почва за взаимно израстване и достигане до здравословна близост като сигурен тип.

 

 

Как може да запазим любовта и да израснем чрез отношенията си:

  • Тревожен тип на привързаност:
  1. Да осъзнаем наличието на детски травми и нездравословния модел на свързване.
  2. Да спрем да бъркаме активираната система на тревожност и привързаност с любов.
  3. Да наблюдаваме кога се включва системата ни за тревожност и да рационализираме фактите, без да влизаме в спиралата на прибързаните заключения.
  4. Да си дадем време и чрез дълбоко равномерно дишане да успокоим емоцията, която се надига в нас.
  5. Да се самонаблюдаваме за „протестни поведения“ и да не ги допускаме.
  6. Да се свържем с нуждите си в момента и да ги изразим чрез ефективна емоционално-интелигентна комуникация(Прочетете и статията „Какво означава да си емоционално интелигентен“.
  7. Да лекуваме детските си рани отивайки на подходящата за нас терапия. Аз препоръчвам констелациите, като много ефективен метод за това. (Може да следите за ежемесечните ми събития за констелации тук: https://evelina.bg/sabitiya/ или да да се възползвате от индивидуална сесия за някоя от услугите ми: https://evelina.bg/uslugi/relationship/ ).
  8. Да не поемаме цялата отговорност за отношенията, а да оставим половината на партньора ни.
  9. Да работим за самочувствието си и достатъчността си.
  10. Да не поставяме партньорът си на пиедестал.
  11. Да избягваме партньор от избягващия тип на привързаност и да търсим партньор със сигурен тип на привързаност, който да ни помогне и ние самите да се превърнем в такъв.

 

  • Избягващ тип на привързаност:
  1. Да осъзнаем, че ние също имаме нужда от близост, както всяко човешко същество и независимостта и само достатъчността са само защитите, които сме изградили да се предпазим от болката.
  2. Да спрем да потискаме емоционалните си нужди.
  3. Да останем на разположение и да не бягаме, когато партньорът ни иска или проявява близост.
  4. Да не пренебрегваме емоционалните сигнали на партньора ни.
  5. Да лекуваме детските си рани отивайки на подходящата за нас терапия. Аз препоръчвам констелациите, като много ефективен метод за това. (Може да следите за ежемесечните ми събития за констелации тук: https://evelina.bg/sabitiya/ или да да се възползвате от индивидуална сесия за някоя от услугите ми: https://evelina.bg/uslugi/relationship/ ).
  6. Да се избавим от илюзията за перфектна връзка и идеален партньор и да осъзнаем, че докато не си позволяваме емоционална близост, ние самите сме далеч от идеалния партньор, за който копнеем, а няма как да има удовлетворяваща връзка, ако всеки от партньорите не поеме своята отговорност за отношенията.
  7. Да поемем своята отговорност за отношенията, а не прехвърляме цялата отговорност и вина върху другия.
  8. Да спрем да омаловажаваме партньора си и да видим положителните му качества.
  9. Да споделяме повече с партньора си.
  10. Да се свържем с нуждите си в момента и да ги изразим чрез ефективна емоционално-интелигентна комуникация(Прочетете и статията „Какво означава да си емоционално интелигентен“

 

 

Надявам се тази статия да е полезна за вас и да ви помогне да осъзнаете системата на привързаност, която сте изградили, за да може оттам насетне да предприемете и необходимите действия за промяна, която да доведе до едни пълноценни, удовлетворяващи и здравословни партньорски отношения.

 

Желая ви ги от сърце!

Евелина

 

Може да си уговорите час за Консултация за партньорски отношения ТУК:

Може да последвате страницата ми във Фейсбук: „Регресия с Евелина“ и да си уговорите час за индивидуална онлайн регресия написвайки съобщение на нея.

Може да последвате страницата ми във Фейсбук: „Констелации с Евелина – семейни, интегрални, травма, бизнес“ и да следите за събитията с констелационни групи, на които може да си поставите индивидуална констелация.

Може да прочетете и други полезни статии за личностното развитие и партньорски отношения  тук: https://evelina.bg/blog/

 

п.п. Статията е вдъхновена от книгата „Привързани“ от Амир Левин и Рейчъл Хелър, която горещо препоръчвам.

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *