Жена на средна възраст за първи път си прави регресия. Няма опит с никакви такива практики, включително и водени медитативни записи. Идва от любопитство, а не толкова от някакъв житейски проблем. Обича да чете такава литература и е решила да „пробва“. Притесняваше, че я може да не успее да влезе в подходящото състояние за провеждане на сеанса, но след предварителният ни разговор, се успокои, че всъщност нищо конкретно не трябва да прави, а просто да се остави и да се довери на потока.
Самата регресия протече с първоначална трудност, но после беше много леко и приятно като процес. Получихме информация за три паралелни животи на три различни планети, които се случват едновременно сега, като единият обаче е свършил вече.
Много информация за уроците, пътя на душата, предизвикателствата и друга полезна такава.
Приятно четене:
Започваме с въведение за релаксация на тялото и отпускане на съзнанието. Отиваме в Залата на хрониките, където жената взе тази хроника, за този минал живот, който има послание или няккаво знание, които й е нужно сега. Първоначално изживя преминаване през светлина.
К: Виждам някакви къщи в далечината, но аз съм над тях и ми е някак светло.
Е: Можеш ли да се приближиш към тях, за да ги разгледаме по-отблизо как изглеждат? Понякога човек в регресия може да наблюдава и отгоре, понякога може да влезе и като герой в нея…Използвай начина, който ти е комфортен…Разказвай ми какво се случва…
К: Не виждам нищо освен тази светлина. Трудно ми е.
Е: Да видим какво иска да ни каже тази светлина? Каква е причината да бъдеш в тази светлина сега?
К: Моето разбиране за хората е, че ние самите сме енергия, светлина и светим.
Е: Усещаш ли тази светлина да има нещо общо с твоята нагласа?
К: Аз виждам Господ в тази светлина. Нещо добро усещам.
Е: Това усещане познато ли ти е сега в живота ти или не чак толкова много?
К: Не чак толкова много.
Е: Ами тогава му се наслади. Дай си време колкото ти е необходимо да постоиш там и когато си готова, ми кажи…
К: Все едно виждам някакви планини в далечината…
Е: Наблюдаваш ли ги като че ли си все още отгоре или вече си на Земята?
К: Виждам ги отдалече. Мисля, че се движа бавно, но пак ми е трудно да различавам около мен…
Е: Понякога информацията идва веднага, понякога идва постепенно…Не се насилвай нищо да се случва…Просто се отпусни и тя сама ще дойде при теб…Има хора, които виждат в образи информацията, други я усещат. Трети просто знаят, дори и да не знаят откъде знаят…Така че се довери на интуицията си…на първата мисъл, образ или усещане…Каза, че вървиш…По какво вървиш? На Земята ли си въобще…
К: Не, по-високо от Земята съм. Рея се някак…
Е: А как се усещаш като светлина, като енергия, имаш ли някаква форма, цвят…?
К: Нямам усещането все още…
Е: Добре. А какво виждаш наоколо освен планините? Има ли някаква растителност, нещо…?
К: Все едно съм паднала в някаква дупка и във височината се вижда светлина.
Е: Ти откъде го наблюдаваш това? Пак ли отгоре или сега отдолу от дупката?
К: От дупката. Изкопана е в Земята. Много е дълбока.
Е: Има ли нещо друго в дупката, освен теб?
К: Сама съм. Няма никой.
Е: Какво е усещането в теб, докато стоиш в дупката?
К: Ядосана съм, че не мога да изляза.
Е: А как попадна в тази дупка? Какво се случи?
К: Първото, което ми идва, че някой ме е блъснал там.
Е: Кой е този някой? Каква е причината да го направи?
К: Искал е да ме махне по някаква причина от пътя си.
Е: Усещаш ли се вече да си като в тяло или все още си светлинка?
К: По-скоро- светлинка.
Е: Какво искаш да направиш?
К: Нямам избор по принцип.
Е: Ако си светлинка, какво ти пречи да излезеш от дупката?
К: Ами мога да се опитам сама да се движа нагоре.
Е: Пробвай да видим какво ще стане…
К: Мисля, че вече излязох…Виждам повърхност, напред далечни земи и планини…Няма хора…
Е: Има ли животни някакви?
К: Няма. Облаци виждам…Аз съм не съм на Земята, а по-високо от нея…
Е: Какво е времето?
К: Леко е хладно. Слънце през облаци.
Е: А твоето усещане в този момент там какво е?
К: В процес на търсене съм…Няма никой около мен…Някаква пустош е…Нещо, което не ми е понятно…
Е: Търсиш ли някой конкретно? Кой или какво точно търсиш?
К: Някой…близки може би…
Е: Ти го нарече „пустош“…Усещаш го като нещо, което все едно е загинало или…Като след катаклизъм някакъв…?
К: Да. Има нещо, което се е случило там. Нещо не е наред. Не се живее. Не се обитава. Дори не усещам присъствието на растения…Няма нищо…Нищо живо.
Е: Ти какво правиш там на това пусто място? Каква е причината да си там?
К: Не знам.
Е: Това някаква планета ли е, която е загинала?
К: Напълно е възможно…като го казваш, ме побиват тръпки.
Е: Възможно ли е да си живяла на тази планета?
К: Да, възможно е, но е много странно в момента.
Е: Сега ще те върна малко назад, за да разберем какво се е случило с тази планета и защо ти си там…Какво се случва?
К: Пак няма много растителност там, но е имало пясъци, скали…Много по-добре оформено и с хубави сгради…Ниски. Има хубави градини. Много красиво е направено.
Е: Доближава ли се с нещо до познатите на Земята растения, материали…или е по-различно?
К: По-различно е…От типа на зелените увивни растения са, но по-различни…
Е: Има ли там някакви същества? Как изглеждат?
К: Много нарядко са…Двама-трима човеци в двора. То е в като оградена къща. Има двама-трима човеци, които си правят нещо там отвънка между растенията.
Е: Как изглеждат те? Можеш ли да ги опишеш?
К: Не ги виждам ясно, но по усещане са с много светли, бели дрехи. На главите са покрити с нещо. Не им се виждат косите и не ми говорят. Нещо си правят. Аз просто минавам около тях.
Е: Те какво правят?
К: Събират някакви неща, като плодове.
Е: А формата като човешко тяло ли е или по-различно?
К: Имат много красиви лица. Много красиво изписани лица, очи…красота…
Е: Имат ли пол или са безполови?
К: Със сигурност има жени. Вътре в тази къща е много широко, като се влезе в тази къща. Тя няма врати, преходна е. Широко място пак… светлина и бяло. Много е красиво. Усещането ми е, че там съм живяла. Има някаква тераса, която е пак с такива увивни растения. Тя е много нависоко и се вижда като в долина долу.
Е: Кои бяха тези същества, които видяхме? Близки ли са ти по някакъв начин?
К: Нямат връзка с мен. Не са ми роднини.
Е: Каква е причината да ти се показват?
К: Забелязах ги на влизане, но може би това са хора, на които имам доверие, които ми помагат. Не се чувствам сама, когато са там. Не усещам да имам присъствие на мъж там…Сама съм.
Е: Как изглеждаш ти?
К: Изглеждам по-различно от хората тук /има предвид Земята/. Много по-висока съм и слаба от тук, както съм. Имам ефирна рокля с нещо златно по нея. Имам кестенява и дълга коса. Очите ми са сини обаче.
Е: Големи ли са и са малки очите?
К: Големи.
Е: Цветът на кожата какъв е?
К: Като по-тъмен загар.
Е: Имаш ли нещо на главата си?
К: Нещо тъничко. Може би нещо като съвсем лека диадема или нещо подобно.
Е: Някакви накити има ли по теб?
К: Не, освен това на златистото на роклята, което минава вертикално..някакво въженце е.
Е: Тялото леко или тежко го усещаш?
К: Леко е.
Е: А къде си, какво правиш?
К: Там горе съм в къщата, където живея, но ми е много самотно.
Е: Сама ли живееш или нещо се е случило.
К: Случило се е. Имала съм мъж, но в момента съм сама… Подтискащо е… Липсва ми…, но не знам какво е станало…
Връщам я назад във времето, за да разберем какво е станало.
К: Не ме е изоставил. Нещо му се е случило. Някой нещо лошо му е направил и затова не се е върнал при мен.
Е: Какво са му направили?
К: Убили са го.
Е: Кой го е убил?
К: Някакви врагове, които са искали да превземат територията, където съм аз. Искали са да я притежават. Той ни е защитавал. Пострадал е заради мен. След това и мен са се опитали да ме премахнат, защото съм била уязвима…Но не е Земята…Друга е планетата.
Е: Като казваш територия, имаш предвид цялата планета ли или нещото като селище, където сте се намирали?
К: Селището. Макар, че планетата е била малка, не е била нещо голямо.
Е: А тези, които са нападали от същата планета ли са или от друга?
К: От същата са, но все пак злите сили са доста…Не мисля, че са по-умни от мен…Просто действат по друг начин…с насилие.
Е: А каква е причината да искат да завладеят точно тази територия, където сте били вие?
К: Слънчево е. Красиво е. Има много красиви гледки, но е имало някакво богатство, нещо ценно там и аз съм свързана по някакъв начин с него. Не е злато…като че ли не е заровено…
Е: Може ли да е вода?
К: Може…
Е: А ти по какъв начин си свързана? Каква е твоята роля във всичко това?
К: Все едно хората са зависели от мен, но аз съм с добър образ. Все едно съм ги закриляла… Вода или някакъв вид метал, който е бил ценен…Не съм сигурна.
Е: А твоят човек как е починал?
К: Жестоко е бит и убит. Сякаш са искали отвличайки го да го накарат да ме премахне, да ме убие…Той не го е допуснал. Затова е пострадал. Аз знам, че ще продължат. Усещам опасността, но в момента не знам какъв план ми се е въртял в главата, но съм имала някакъв план…
Преместваме се малко напред във времето, за да видим как се развива ситуацията.
К: Нещо съм скрила в нещо като каменна стена…Някаква синя светлина…Не знам точно какво е, но се чувствам по-спокойно като съм я скрила…Пак живея сама. Пак има хора, които се грижат и ми донясат всякакви нещо, обаче усещам съвсем скоро, че получавам информация, че идват хората, които са ме хвърлили в дупката…Завличат ме, мъкнат ме, издевателстват над мен…Искат нещо важно от мен, затова не са ме убили веднага, а са ме хвърлили в тъмницата…
Е: Тази синя светлина ли търсят или нещо друго?
К: Да.
Е: Какво е значението на тази синя светлина? Какво представлява тя?
К: То е нещо като лъч или нещо, което излъчва тази синя светлина. Нещо лечебно и положително е.
Е: А каква е причината да я искат толкова много, че чак с насилие?
К: Явно е нещо много важно за самата планета, за съществуването й. Те я искат с лоша цел. Искат да унищожават и други планети. Не само тази, на която се намираме.
Е: Като казваш „те“, „те“ как изглеждат?
К: Високи, зловещи физиономии, като човешки, но по-скоро гигантски, тъмни. Не им се виждат ясно лицата. Много лоша енергия и са много на брой.
Е: Има ли някакво име тази раса?
К: Нещо с „А“…Има и „Р“…
Е: Успяха ли да намерят това, което скри?
К: Не, не успяха. Не казах. С риск да умра, но само и само да запазя нещото, което е ценно.
Е: Видяхме, че всичко е унищожено. Как е станало това и какво се е случило с теб? Спасила ли си се някак или си умряла там?
К: Мисля, че съм умряла там в дупката… Не съм излязла оттам. Виждам само светлината нагоре, но там съм умряла. Дълго време съм стояла там. Много воля съм имала, но накрая явно съм се предала.
Е: А как си оцелявала там в дупката? Имала ли си нужда от храна, вода? Кой ти ги е доставял?
К: По-скоро никой не ми давал и затова съм издържала не повече от седмица-две там.
Е: Какво се случва след като умираш с душата ти?
К: Пак някакво бродене в Космоса. Виждам отдалече пак планети. Има живот и на други места, но планетата Земя я виждам като най-добро място за мен. Привлича ме синьото, водата.
Е: Да разбирам ли, че сама взимаш решението си да дойдеш да се прераждаш на Земята или някой друг взима това решение? Как се случва идването ти на Земята.
К: Имала съм някакъв близък..не знам дали се казва „Водач“…, който се грижи за мен, около мен. Той е енергия и ме е насочил за мое най-добро. И понеже мен ме е било страх да отида някъде сама, ми е обещал, че ще се грижи на Земята за мен.
Е: А първото ти идване на Земята кога е било?
К: Трудно ми е да кажа…Не знам защо, но имам усещане, че и преди съм била тук, но ярките спомени са сега, след като ми се е случило това нещо с дупката и т.н.
Е: Т.е. искаш да кажеш, че си идвала тук, после там, пак тук…Не като там да е свършило и после да започнеш да се прераждаш на Земята.
К: Да, защото ми е била позната Земята.
Е: Добре. А кога за първи път идваш на Земята след случилото се там, което видяхме от земната история?
Пренасям в този първи живот на Земята след случилото се на онази планета.
К: Да, това е момент от сегашният ми живот, когато съм била много малка. Нещо като „дежа вю“, което ми се повтаря…Имам чувството, че точно на това място съм била в предишен живот, но ми е трудно него да си върна…в жилището, което живеех с майка ми и баща ми, когато съм била две годишна. И там имах любимо място за игра и когато съм била тригодишна ми дойде мисъл, че точно там съм била, по този начин…Повтори ми се момента…
Е: Това „дежа вю“ от минал живот ли е всъщност или от момента на планирането на настоящия ти живот?
К: Момент от планирането е било, но аз не съм го знаела тогава.
Е: Да се върнем в момента на планирането на настоящия ти живот заедно с този водач…Какво сте планирали? Каква е целта на идването ти? Има ли уроци, преживявания, прези които е важно да преминеш…
К: Да, аз съм се съгласила сама, че ще мина през много трудни неща. Целта е била духовно извисяване и че ще се кача много по-високо в йерархията на Духовността…Това е била идеята. С пълното съзнание, че ще мина през тежки моменти, когато съм го направила.
Е: Какви са тези тежки моменти, които си планирала?
К: Малко е неприятно тука…Ще заплача…Това, което не мога да преживея и до ден днешен е смъртта на чичо ми…/Жената се разстройва за малко./
Е: Това планирано ли е било? Каква е била целта да се планира това?
К: Не е от мен, но е трябвало да мина да преживея тези чувства. Преживяването на загуба. Реално не съм се научила да губя и трябва да стигна до осъзнатост, че хората умират физически…Това ми е много трудно, раздялата.
Е: Това носиш ли го още и от предишната планета?
К: Да. Явно оттам е започнала. Загубила съм майка си и баща си и съм си го пренесла и продължавам да не мога да преживявам такава загуба.
Е: А какъв е урокът от загубата? И как ще разбереш, че си го научила този урок? Има ли „правилен“ или „неправилен“ начин за преодоляване на загубата, ако така не точно мога да се изразя?
К: Това е човешко чувство, което аз не мога да контролирам реално, но ми е обяснено, че душата на човек съществува и не трябва да ме е страх от физическата смърт. Друго нещо, което не знам как съм се съгласила и защо е физическото насилие от партньор…
Е: Говори с Духовният си водач, ако може да ни каже защо е трябвало да преживееш тази опитност въобще?
К: Не знам дали той го казва, но аз му помагам на този човек да се промени, да не бъде такъв може би. Защото той се промени в голяма степен след всички неща, които ми е причинил. Аз съм доста по-извисена от него и аз ще го повдигна след това и него.
Е: А защо е важно да го повдигаш? Какво казва Духовният водач за това.
К: Странно е, но съм решила да помогна, да го измъкна от нещо лошо…не знам…
Е: А душата на този човек присъствала ли е на живота на онази планета или е някой, който си срещнала тук на Земята?
К: Не ми е позната там като душа. Тук съм го срещнала.
Е: През какви други трудности си планирала да минеш, освен загуба и насилие?
К: Те вече не са толкова тежки. Ежедневни неща…По-скоро нещо, което ме тормози е контрола на майка ми.
Е: Това също ли е било планирано или после се е проявило?
К: После се прояви. Не е било планирано.
Е: Попитай Духовният си водач защо си се родила в това семейство и сте избрали точно тези родители?
К: Подходящо е било. Всъщност аз съм избрала баща си. Към него съм се насочила. Него съм избрала. По принцип имаме много силна духовна връзка с него…И в минал живот сме били заедно…Може би пак ми е бил баща…Отново съм го търсила…
Е: Да разбирам ли, че майката по-скоро е като резултат от свободната воля от избора на баща ти, а не си ги избрала като двойка за родители? / От моят опит е възможно душата на детето да избира само единия родител като водещ, а другият да идва следствие от свободната воля на този родител. А друг път пък душата чака да се съберат точно тези двама души като двойка, за да й станат родители./
К: Да.
Регресията продължава с малко лична информация, която ще пропусна.
Е: Има ли още нещо важно, което иска да ти каже Духовният ти водач?
К: Все едно иска да ми подсказва, че трудните неща са минали. Предстоят ми хубавите моменти вече. Все едно съм издържала някакъв изпит.
Е: А има ли хубави моменти, които сте планирали или те зависят от избора на душата ти?
К: Не съм много сигурна дали ще се случи, затова не искам да го кажа. / Запазваме информацията само за нея./
Е: Може ли да ти даде някакъв съвет как да запазиш вярата в себе си, че хубавото предстои и наистина да получиш тези хубави неща… Тъй като ние във всеки един момент може да променим нещата с изборите, които правим и свободната си воля.
К: Увереност в себе си. Много силна вяра в Господ, че той ми помага и аз съм негово дете. Той ми е доказал много пъти, че абсолютно, когато имам нужда ми помага. Смирение и спокойствие. Да запазвам спокойствие и да не избухвам. Вярата е задължителна, че ще се случат нещата. Трябва да усиля степента на вярата много сериозно. Без никакво съмнение. Трябва да изключа съмненията. Да игнорирам страховете. Няма смисъл от тях. Безпочвени са.
Е: Има ли някакви конкретни страхове или като цяло?
К: Като цяло. Повече увереност в себе си и да не се страхувам да се разделям с хора. По-лесно да преодолявам загубата.
Регресията продължава с малко лична информация относно мисията на жената и др., която не смятам, че е важна за читателите, затова ще я пропусна.
Е: Това първият живот на Земята ли ти е или си имала и още животи тук?
К: Мисля,че още веднъж съм била, преди онази планета. Много, много отдавна във времето е било.
Е: А защо си спряла да се прераждаш на Земята? Каква е причината?
К: Искала съм да видя по-различни неща. Такава натура съм, че обичам различното,непознатото.
Е: В такъв случай на колко планети си живяла?
К: Освен на Земята и другата, която описах има и още нещо друго, което ми изниква като „дежа вю“.
Е: Нека да се пренесем там…да видим нещо от някой живот там…
К: Виждам море и много ярко, почти оранжево слънце. Усещам се пак с тъмна коса, гъста коса, пак лекичка. Пак съм в женски род.
Е: На земя е, нали, не е като във водата да живееш?
К: Да, но много вода има наоколо.
Е: Какво друго, освен вода има наоколо?
К: То е някакси по-различно, защото там няма такава нощ… продъжителност на нощта. Няма време като нашето. По-различно е.
Е: Опитай се с човешкият си линеен ум да обясниш каквото можеш. Разбирам, че това може да е много трудно…колкото можеш…
К: Тишина, спокойствие. Морето няма никакви вълни. Като тепсия е. Не е чисто, кристално, а като плътно, тъмносиня вода. Като метална дори изглежда…Няма вълни, равно е.
Е: Нещо като желе? J
К: Да, нещо такова е. С по-голяма консистенция, гъсто е. И огромно, ярко слънце. Не като нашето.
Е: А ти къде се усещаш да стоиш – плаж, пясък, зеленина…?
К: Няма зеленина никаква. Има нещо като улица, която е бетонена и всичко е бяло. Има едноетажни, ниски сгради. Много обикновена, изчистена архитектура, много странна. Има много хора, еднакво облечени почти, с много тъмна кожа. За мен са непознати, странни.
К: Ти с какво се занимаваш там? Как минава ежедневието ти? Имаш ли някакви отговорности, задължения?
Е: Нещо свързано с книги…Нещо, като училище, а аз не знам дали аз пиша тези книги или аз съм просто в библотеката… Много е светло, приятно, има деца. Усеща се доброжелателност. Много красиво място. Нещо като училище. Децата са с руси косички, пак в бяло облечени. Много ме обичат. Усещам някаква любов. Има с тъмна кожа, има и светлички.
Е: А твоята роля каква е?
К: Помагам им за нещо, но там са по-различни уроците. По-странно е. Не е като тук…Там предметите не са нещо като матемиатика, история и т.н, а нещо като филосфия, психология, такива неща…Аз на това ги уча всъщност.
Е: А уроците пак ли се преподават като теория или по някакъв друг начин?
К: Има теория, но аз разказвам…Все едно от вътре ми идва да го разказвам…Не е тип занаятчийско, за умения, а нещо в духовната сфера, но на много по-високо ниво. Тук не се учат такива неща. Дори психологията бледнее пред това, което е там.
Е: Може ли нещо като информация, от това, което си преподавала да се изясни сега за теб дори и да не го разбираме с ума си, като се опиташ, разбира се, да го обясниш сега с човешкия си ум…
К: Там целта е, да се разпространява любовта, като основното нещо на човешката душа, но не е като вид религия. Това да си добронамерен, да подхождаш с любов…Това е просто начин на живот на мислене с пълното убеждение, че имаш всички блага и разполагаш с тях. Имаш всичко, което поискаш там. Това обаче не е материален свят, както тук, но все пак има някаква йерархия, някакъв ред.
Е: Те хора ли са или други същества с души пак, но не човешки?
К: Те са на много по-високо ниво. Изкачили са се много по-високо.
Е: А какво е името на тяхната раса?
К: Ами изниква ми една думичка…РЕЙ или РЕИИ/ нещо такова го чух/.
Е: Има ли нещо интересно, което да споделиш за там? Колко животи си живяла там и въобще колко време спрямо земното трае живота?
К: По-дълго. Много повече от 100-200 години. Там времето тече някак по-бавно. Там съм била много щастлива. Не виждам лоши случки. Била съм в абсолютна хармония и съм правила това, което обичам.
Е: Добре. Пренеси се там в момента, когато спираш да живееш на онази планета…
К: Някакъв дълг към Земята. Нещо, което не съм си довършила…или човек, заради, който съм се върнала…не съм сигурна…Нещо, което не съм довършила и искам да изчистя, да не ми тежи…
Е: А връщайки се на Земята по кое земно време се случва това?
К: Сега в настоящият живот.
Е: Добре. Да изясним нещо…Отдеве каза, че след предишната планета си дошла тук, а сега казваш след тази…по какъв начин всичко това се свързва…Аз знам, че често нещата се случват едновременно и не точно така, както си ги представяме линейно…
К: Имам такова усещане.
Е: Можем ли кажем, че тези животи се случват всъщност едновременно? Питай Духовният си водач…
К: Да.
Е: По какъв начин тези паралелни животи допринасят за развитието на душата ти? Има ли някой по-важен или взаимно допринасят, защото каза, че идваш на Земята, за да се развиваш…?
К: Тук ми е много по-трудно. Някак по-тежко минавам нещата, а реално, другото място ми е урок, че мога доста да ги улекотя.
Е: Значи на Земята е тежко и предизвикателно, на тази планета е леко, а на предишната как би го описала?
К: Не мисля, че имам желание. Не бих отишла на третата отново. Там животът е приключил за мен.
Е: А според Духовният ти водач успяла ли си там на да изпълниш мисията си?
К: Да. Най-важното нещо съм го направила.
Е: А какво се е случило с онази синя енергия, за която говорихме и ти скри?
К: Още стои там, въпреки че не мога да кажа точно.
Е: Т.е. никой не я е намерил…
К: Да, но е за добро и е по-добре да остане така.
Е: Има ли някакви хора, души, които са живяли с теб на другите планети, които са с теб сега на Земята, без значение от ролята им в живота ти?
К: Имам чувството, че баща ми е живял някъде с мен. Това е единственият човек, който усещам… С майката на моя баща също…Само те двамата са били там с мен при синята светлина. Никой друг.
Е: А каква е причината за всеки един от двамата да присъства сега в настоящия ти живот?
К: Не съм сигурна, но детето ми е свързано по някакъв начин с чичо ми…Това са мои мисли…
Е: Питай Духовният си водач, ако искаш…
К: Не. Мисля, че е по-добре да не го знам…Такъв отговор ми изникна.
Е: А баща ти и баба ти защо са в настоящият ти живот?
К: Като хора, които ме обичат. Закрила, подкрепа, грижа, всичко…
Е: Каква е мисията ти в този живот? Каква е най-важната ти задача в него – една или няколко?
К: Да се науча на смирение. Да вярвам, че мога да случвам нещата, които желая и да ги реализирам.
Е: Ако имаш 100% със свободна воля и предначертан път, какъв е процентът на свободната ти воля от тях и какъв на предначертания път?
К: 70% е предначертано. Струва ми, се че ще са хубави неща. А там, където има трудности, ще ги минавам по-леко, по осъзнато.
Е: Ако трябва да обобщим, какво би казал Духовният ти водач, че е най-важното от днешния ни сеанс?
К: Първо, че го има и че трябва да повярвам в това, защото аз се колебаех, че съществуват такива неща. Реално ги има. Наистина ги има. И вече да съм по-смирена, както казах и с осъзнатост да се издигна на по-високо духовно ниво.
Е: Нещо иска ли да добави още?
К: Напълно съм подкрепена и да вървя в светлина и любов. Да я предавам и на хората около мен, защото съм като едно зарядно…:)
E: А ако все пак някога се отклониш от този път как ще може да разпознаеш, че си се отклонила от пътя? Някакъв знак? Нещо, което Духовният ти водач да ти изпраща като съобщение…?
К: Нещо като сън. Искам да го помоля да ми изпраща по-ясен знак…
Е: Помоли го…
К: Чрез мой близък човек ще идва…
Е: А как ще разпознаеш точната информация от целия поток, който идва…
К: Усещането… По-различно ще е… Ще го позная.
Към края на пътуването завършваме с техника за освобождаване на всичко, от което жената иска да се освободи в живота си в живота си и техника за внедряване на усещане за спокойствие в нейното ДНК, което си избра да внедрим. /Това е част от нов продукт, който предлагам и отделно. Може да прочетете повече тук за него./
Правим с визуализация на нейна бъдеща версия, която е освободена от всичко, от което се освободи по време на сеанса и с внедрено чувството за спокойствие. Накрая я връщам тук и сега.
Веднага след сеанса жената сподели, че много по-различно се чувства. Не е вярвала преди това, но действително се случват така нещата. Много й е било полезно. 🙂
Препоръчвам след сеансите клиентите да оставят отворени каналите си на комуникация, за да получават още информация и знаци за потвърждение.
Обобщение от водещата: Започнахме от най-неприятният живот на едната паралелна планета, където животът в нейното селище е унищожен. Преминаваме през информация за прераждането й тук на Земята сега и отново се връщаме към паралелен живот на друга планета, който се случва с този тук сега. Изключително интересно за мен преживяване и според мен изключително полезно за клиентката. Тя не само получи много информация за себе си, но и излезе от сеанса с една нова своя версия – по-спокойна, по-мъдра и по-щастлива, знаеща причините за преживяваните трудности досега и накъде да върви оттук-насетне.
Изводите, които бих направила от този сеанс са, че е този сеанс е едно доказателство, че всъщност ние не живеем минали животи, а всъщност паралелни. Тъй като обаче на Земята има време и пространство, ни е трудно да си обясним с нашият линеен ум, как точно се случват нещата. Тази регресия даде някои отговори, колкото можа. Също така тежките неща, които преживяване почти винаги са планирани и те имат своето значение. В нейният случай бяха загубата и насилието под различни форми – физическа и емоционална. Така че, мили читатели, следващият път, когато ви е тежко и изпаднете в самосъжаление и тъга, припомнете си, че има по-висша цел за това и че всъщност никога не сте сами. Имате подкрепата на много висши същности, дори и да не го знаете и всичко, което ви е изпратено на пътя е за вашето най-висше благо. 🙂
Ако търсите отговори на нещо, което ви вълнува, може и вие да направите своето пътуване, като си запишете час тук.
Може да прочетете и други разписани регресии на клиенти: https://evelina.bg/category/regresia/