Споделям части от две скорошни регресии, които водих, намирайки ги за много интересни и полезни. Свързани са с освобождаване на заклещени духове на починали близки хора, които не са успяли да продължат своето пътуване и са останали заклещени тук на Земята. Свързаха се, чрез регресията със своите близки и прочетете как се развиха нещата и какво стана с тях.
Първата клиентка има постоянна болка в ръката, която усеща в живота си, както усещаше и на няколко пъти в регресията. Първоначално се опитах да облекча тази болка с лечебни, светлинни техники, за да продължим напред, но въпреки, че олекваше за малко, тя отново се появяваше в различни моменти от регресията. Тогава разбрах, че тя не е случайна и иска да ни каже нещо. Ето как протече потока на информация относно това, който се случи по средата на сеанса.
К: Офф , пак тази болка в ръката ми…/дълбока въдишка от клиентката/ . Много ме уморява тази болка в ръката.
Е: Какво иска да ти каже тази болка в ръката ти. Първата мисъл, образ или усещане. Бързо. Не го мисли.
К: Нямам право…да знам…
Е: Какво нямаш право да занеш?
К: Отговорите.
Е: Кой ти забранява?
К: Баба.
Е: Коя баба?
К: На баща ми.
Е: Защо ти забранява това нещо?
К: Защото не ме обича и тогава, и сега. /Има предвид през миналия живот, който видяхме преди това в сеанса с клиентката, и настоящият й такъв./
Е: Тя има ли право да ти забранява такова нещо?
К: Тя се опитва. Прави всичко възможно. Имам чувството, че аз съм й позволила някак си. А мога да изчистя…/отново дълбока въдишка/.
Дотук ставаше въпрос за нейна баба в миналия живот, но оттук тя я разпознава като сегашната й баба, която я е удряла като дете.
К: Не ме иска…/отново дълбока въдишка/.
Е: Защо не те иска? Каква е причината да не те иска? Все пак ти си нейна кръв.
К: Земя. Нейна е била земята. Аз имам пръст там нещо…Не я пускат нея. Не е била освободена заради мен. Там стои в …/казва мястото, където е живеела бабата приживе/.
Е: Къде не е освободена?
К: Там стои. Там е.
Е: Тя починала ли е сега или е жива?
К: Отдавна е починала, но тя е близко до земята. Тя не е освободена. Има някакви окови.
Е: Можеш ли да й покажеш светлината и да я насочиш към нея.
К: Аз я виждам светлината.
Е: Може би тя не я вижда. Покажи й я и й кажи, че нейното място не е там…
К: Тя иска прошка от мен. Тя се обърна. /Клиентката започна да плаче./
Напомням на клиентката, че тя е вкъщи на безопасно място и я питам какво се случва, тъй като усещам, че нещо голямо се преживява.
К: Не ме боли, не ме боли…Пускам я. Тя мисли, че аз я държа…Не я държа.
Е: Кажи й: „ Аз не те държа. Свободна си да почиваш в мир…“
К: „Отивай си. Върви нагоре“ /Обръща се към баба си./ Да, казвам й да почива в мир. Не държа зло, въпреки това, което ми е причинила…Ох, Свободна ми е ръката. Тя отива нагоре. На мен също ми е светло. Няма проблем…Знам, че баща ми е бил лош…Няма проблем. / Клиетката започна да се успокоява./
Е: За всяко нещо, което ни се случва има причина. Каква е била причината да преживееш това насилие в детството? Защо е станало така?
К: Аз сега разбирам…Въпросната жена, баба ми, на която всъщност майка ми не ме кръстила, защото така е решила, е имала голяма обида, омраза. В същото време ме е наранила, но не се е чувствала добре и е чакала прошка от мен. Чакала е някакъв знак, но аз не съм я допускала много време…Тя е била много време тук, но защо не знам…
Е: За да може да си отиде. Ти си я задържала по някакъв начин, дори несъзнателно тук. Не е било приключено между вас нещо.
К: Да. Баща ми пита защо бил тук в това гробище. /Тук не разбрах точно за кой говори – за бабата или за бащата, който е починал и също дойде./ Не знам защо, но тя е по-спокойна. /Говори отново за баба си./ Вече не я усещам като лице, усещам я като светлина. Обаче съм изморена. Много съм изморена…
/Напомням на клиентката, че можем да спрем регресията във всеки един момент, ако желае. Тя решава да продължим./
К: Цялата треперя. Краката ми треперят, леко се вкоченяват.
Е: Чрез треперенето тялото по принцип се освобождава, така че не се притеснявай. Позволи му да трепери и да се освободи напълно от всякакви чужди енергии.
К: Има повече светлина… да…/ Дълбоки въздишки на облекчение./ Още ми е студено. На ръцете ми е студено. /Напомням й, че това е нормално по време на регресия и това ще изчезне, в момента, в който приключим регресията. Отново я питам дали има сили и желание да продължим или да спрем дотук. Продължаваме…/
К: Не съм сигурна. Сякаш ми се дава да спра, но в дясната ръка продължавам да усещам лек натиск.
Е: На какво се дължи този натиск?
К: Не съм сигурна. Може би е баща ми, но аз не искам засега.
Е: Добре. Само искам да ти задам два въпроса преди да приключим: „Защо ти се дадоха тези два минали живота, която видяхме? Какво е важното, което да разбереш от тях? /Преди това клиентката имаше пътуване в два минали живота, които може би ще опиша в друга регресия./
К: СВОБОДА. Мога да съм свободна, спокойна. Няма никакъв проблем. Винаги съм могла да бъда свободна, но имам още нещо да изчистя. Още едно нещо…Баща ми пак го усещам наблизо. Иска прошка, че ме е душил и че не е искал да ме души. / Преживяването отново е силно и клиентката започва да плаче. Моето усещане беше, че това беше, нещото, което трябваше да изчисти, за да бъде напълно свободна./
Е: Можеш ли да му я дадеш и да го освободиш и той да пътува? Иска ли нещо да ти каже или ти на него?
К: Не, не искам нищо да му казвам. /Усети се успокоение в клиентката. Сякаш нещо неизречено се случи./
Е: Баща ти още ли е там или си тръгна?
К: Не, няма го. Усещах го отдеве. Той не искаше да ми се покаже като в образ, както бабата. Той го срам. „…Няма проблем…Давай…Върви…Върви…Добре, няма проблем…Знам…Мама е простила…“ /Клиентката водеше някакъв диалог с баща си, който не беше съвсем ясен за мен, тъй като не съм запозната с нейната история, но преживяването й беше силно, а според мен е имала огромна нужда от него, да се случи, дори посмъртно./ „Не искам да знам, не искам…“
Е: Какво не искаш да знаеш?
К: Някаква друга, негова жена. Обичал е друга жена. Иска да ми обясни, но аз не искам.
Е: Позволи му да ти обясни. В крайна сметка и той е имал неговите мъки и страдания.
К: Не са му дали да се ожени за тази жена, защото е била „лека“. Била дъщеря на поп, но била „лека“ жена. И затова е имал гняв и се е пропил.
Е: А защо се е оженил за твоята майка?
К: Защото е искал да избяга от действителността и защото нейното семейство е имало много пари. А те са били бедни. Бабата е била много властна, но не го е обичала. Не го искала и той го е разбрал.
Е: А ти защо си избрала точно този мъж за свой баща? Защо си се родила точно в това семейство?
К: Заради майка ми. За да й помогна, за да я спася. Той можеше да я убие много пъти. Заради мен, не успя.
Е: Ти имаш ли някаква духовна връзка с твоят биологичен баща в настоящия си живот? Той от твоето духовно семейство ли е?
К: Не.
Е: Той има ли някакво отношение към теб и твоят живот?
К: Той ми е даден за страданията. Да мога да бъда по-състрадателна.
Е: Защо е било необходимо да изживееш тези страдания? Какъв урок е трябвало да научиш?
К: Като че ли той да получи от мен – да бъде по-състрадателен, а аз трябва да се науча да прощавам въпреки болката и унижението.
Е: Научила ли си си урока?
К: Да…да…Сега разбирам, че майка ми ми е била сестра в минал живот, а той ни е ревнувал, защото знаеме, че можем без него, а той – не може без нас. И не ми е давал с нея да говоря. Затова ме е ревнувал от майка ми и не е искал да бъдем приятелки.
Регресията продължава с още лични послания и осъзнавания, които не са свързана с отношенията на клиентката с баба й и баща й, затова няма да ги описвам тук. За мен тази регресия въпреки, че беше доста емоционална и не лека на моменти, беше изключително полезна, освобождаваща и трансформираща за клиентката. Засега нямам реална връзка от нея, но се надявам да получа обратна връзка от нея в някакъв момент.
Сега ще споделя и част от втора регресия на друга клиентка, която се случи на другия ден и отново беше свързана с освобождаване на прилепнали души на Земята.
По средата на регресията в едно премиване през времето, тя се озова в нещо като болница-затвор.
К: Сега съм в болница. С бяла престилка съм. Жена съм. Имам слушалки на врата си и минавам на визитации.
Е: Болницата старовремска ли е или някак по-съвременна?
К: Много е особена. Някак си все едно има решетки и болните са оградени с решетки.
Е: Това да не е някаква психиатрична клиника?
К: Не знам, но аз имам страх от затворени пространства.
Е: Ти имаш ли ключове от тези решетки, преминаваш ли през тях?
К: Не мога да вляза там. Стоя в коридора. Трябва да мина на визитация, но аз не мога, защото имам страх от затворени пространства. /Напомням на клиентката, че тя е вкъщи на безопасно място и че няма нужда да се страхува, но все пак да реши дали иска да отидем натам и да видим каква работа има там, или не./
К: Имам ключ. Отключвам вратата. Вътре в стаята има мъж. Той прилича на затворник.
Е: Как изглежда този мъж?
Клиентката започва да плаче.
К: Мъжът е баща ми в настоящия ми живот. Той е починал…
Е: Какво прави там този мъж?
К: Седнал е на леглото там. Аз просто трябва да го преслушам и да си тръгна.
Е: Нещо казвате ли си с него?
К: Да, той ми казва: „Тръгвай си. Тук не е място за теб.“
Е: Може да го послушаш и да си тръгнеш. Преди това, ако искаш обаче попитай го той защо е там.
К: Той казва, че душата му е затворена.
Е: Каква е причината за това?
К: Не знам. Не ми казва.
Е: Може ли да му напомниш, че буквално от него зависи да разбие решетките със своето съзнание и да се освободи, и да отиде към Светлината.
К: Да, казах му…И той сега се издигна нагоре.
Е: Чудесно. А с теб какво става?
К: Аз го гледам как се издига нагоре. Той е като светлина. Вече си тръгвам оттам. Напускам. Заключвам вратата. Вървя по коридора. /Клиентката вече е спокойна./
Е: Как се чувстваш, докато вървиш по коридора.
К: Добре. Сега се отваря една врата и срещу мен има сияйна светлина. Ден е. Светло е, но аз съм нещо на високо. На космически кораб съм и оттам виждам цялата Земя.
Е: Все едно от космоса я няблюдаваш.
К: Да. Изглеждам много хубаво. На възраст около 50 и съм с руса коса и сега слизам надолу. Спускам съм се към града.
Е: Това как го правиш? С кораба ли или като с телепортация нещо?
К: Като телепортация.
Оттам продължаваме с нейното пътуване на Земята, което няма да описвам тук.
Искам да уточня, че нито за миг не съм усещала, че клиентките са заплашени по някакъв начин при тези преживявания. Бяха силни, емоционални, дори тежки на моменти, но усещането ми беше, че бяха много важни да се случат, както за тях, така и за душите на близките им хора, които се освободиха и можеха вече да продължат. Споделям тази информация, защото смятам, че не винаги трябва да се страхуваме от духовете и че всъщност можем да им помогнем да преминат отвъд и да почиват в мир.
Може да прочетете и други разписани регресии на клиенти: https://evelina.bg/category/regresia/