Клиентка, която се подлага за първи път на регресия. Занимава се с журналистика, но от доста време иска да спре да го прави и да се ориентира изцяло към други неща, като Таро карти, да пише книги и други подобни, които я влекат и са й много по-интересни. Притеснява се обаче дали ще може да има същата сигурност с тях, тъй като „земната й природа“ малко ги определя като не толкова надеждни за издържане. Колебаеше се дали да постави заявка за своята мисия, но тъй като й беше за първи път и беше се запознала с материалите от страницата ми във Фейсбук, се притесняваше дали ще попречи с очакванията си да се случи сеансът. Затова решихме като за първа регресия и за да избегнем очакванията и контрола, да направим заявка за най-важен минал живот с послание за настоящия момент в настоящия живот с уговорката, че ако има възможност ще вмъкна и въпросите за мисията й, които я интересуваха. Сеансът се получи много добре, като получихме отговори на всичко, което я интересуваше и в същото време заобиколихме предварителните й очаквания.
Започваме с въведение за релаксация на тялото и отпускане на съзнанието. Отиваме в Залата на хрониките, където клиентката взе тази хроника, която отговаря на заявката й да видим онзи минал живот, който е най-важен за настоящия момент в настоящия й живот и който ще й даде послание. Преминава през Портала на времето и пространството и попада в онзи минал живот по заявката.
Е: Нека първите образи, мисли или усещания да отговарят на моите въпроси. Светло ли е тъмно ли е?
К: Тъмно е.
Е: Добре. Може да е нощ. Няма проблем. Как усещаш тялото си – леко ли е, тежко ли?
К: Леко е.
Е: Ако може да погледнеш към или да усетиш краката си дали са обути ли са боси?
К: Боси.
Е: А нагоре облечена ли си? С какво си облечена?
К: Виждам нещо като широки панталони. Не виждам цвят, но знам че са кафяви. Мъж съм. Нагоре съм с някаква риза, бяла и свободна. Знам, че ръцете ми за много силни. Работя нещо сега.
Е: Имаш ли някаква шапка, нещо на главата или пък някакви накити по теб, колани…?
К: Не… Мисля, че имам черна коса… да знам че е така… и черна, гъста брада.
Е: Добре. Висок ли си или нисък?
К: О, да. Едър мъж съм. Много здрав. Много силен.
Е: Какво правиш в момента?
К: Аз просто знам, че съм някакъв ковач.
Е: Добре. И аз така те усетих, че ковеш нещо в момента.
К: Нещо кова, да.
Е: Добре, тази ковачница, където ковеш как я усещаш? Твоя ли е или просто си някой чирак там?
К: Знам, че е моя и се намира някъде в моя дом.
Е: Супер. Има ли някой там с теб, докато ковеш.
К: Не. Виждам, че има огън, който гори, много силен. Може ми трябва, за да кова. Нещо за желязото. Знам, че имам дом, къща, с жена и две деца.
Е: Как изглежда този дом? Скромен ли е, нормален ли е?
К: Скромен, доста скромен. Но мисля, че за времето си е нормален. Не е богат. Къщата ми е от дърво.
Е: А самата къща в град ли е? Около нея има ли други къщи или по-скоро е като на село, в смисъл с голям двор.
К: На село е. Кално е. Това просто го знам. И има някакви животинки … Кокошки тичат наоколо. Много е селско, много е странно, много е уютно.
Е: Жена ти и децата ти къде са в момента? Какво правят?
К: Аз знам, че те са пред дома. В момента жена ми се занимава с някакви неща, нещо домакинско. Децата тичат, играят си.
Е: Какво е усещането в теб, докато правиш това, което правиш? Как се чувстваш?
К: Чувствам се щастлив, много щастлив и спокоен. Имам мой дом, семейство. Имам всичко. Нищо не ми липсва.
Е: Харесваш ли работата си?
К: О, да. Много. Знам, че това ми носи стабилност.
Е: Има ли нещо конкретно, което майсториш в момента или това не е важно за регресията?
К: Опитвам се да разбера какво е, но честно казано не мога.
Е: Добре. Може да не е важно какво точно правиш в момента. Добре, пренеси се час, два, три същата вечер на вечеря. И къде си? Вечеряш ли не вечеряш ли? Какво правиш? С кой си?
К: Да, седнали сме на масата… Дървена, голяма. Има много приятна атмосфера. С децата, със съпругата ми сме. И вечеряме. Смеем се. Приятно е. Топло е. Уютно е. Сигурно е.
Е: А децата колко са големи?
К: Може би разликата им не е много голяма. На 4-5г., някъде там.
Е: Момчета, момичета?
К: Момче и момиче.
Е: Кое е по-голямо?
К: Мисля, че момичето е по-голямо.
Е: Жена ти как изглежда?
К: Бременна е. Сега видях. Не мога да видя точно лице, но знам, че е облечена в бяло и черно. Все едно има някаква престилка в бяло и някаква странна шапчица в бяло. Много интересно. Мисля, че е много мил човек, добър, много грижовен.
Е: Ти какви чувства имаш към нея?
К: Ами приемам я за моята половинка и я обичам безкрайно много. Обичам семейството си страшно много.
Е: Само вие ли живеете в тази сграда или има и някой друг там с вас?
К: Имаме кон.
Е: Супер. Какъв е конят?
К: Конят е кафяв и е завързан някъде там край дома ми.
Е: Яздиш ли или конят е за работа да върши?
К: Нещо като се наложи да местим го използваме.
Е: На територията на коя днешна държава се случва?
К: Нещото, което ми дойде е Югославия. / по-скоро държавата не е днешна, а клиентката я припознава така както се е наричала по онова време./
Е: Чудесно.
Пренасяме се няколко години напред в друга важна и интересна случка от този минал живот.
Е: Остави всички канали на комуникация и се огледай наляво, надясно, нагоре, надолу и кажи светло ли е, тъмно ли е? Къде се намираш?
К: Тъмно е, но знам, че съм на едно поле. Усещам, че идва война и аз трябва да отида да воювам. О, да. Отивам войник. Отивам на война. Нещо се случва, но аз не се страхувам изобщо. Няма страх в мен.
Е: Просто отиваш да изпълниш дълга си…
К: Да. Знам, че това трябва да се случи. … А може би сме в някакъв окоп и това е бойното поле, което аз виждам. Изкачам леко нагоре и виждам, че имам раница. Обаче оръжието не е в ръката ми. Може би е в раницата.
Е: Сам ли или има с теб някой наоколо?
К: Не виждам никой. Сам съм. Разузнавам. Аз съм разузнавач. Проучвам.
Е: Остави случката да се развие и да видим какво се случва по натам.
К: Продължавам да лазя буквално по земята. Да наблюдавам, да гледам. Тревата е странна. Може би е есен.
Е: Пренеси се няколко часа напред да видим как се е развила ситуацията?
К: Вече воюваме. О, да. Има война. Има коне. Не виждам себе си, но знам, че съм там и воювам. Чуват се пушки. Зад мен има дим.
Е: С пушки?
К: Има много оръжия. На барут. Не са съвременни. Не изпитвам страх, но не мога да достигна там, но явно нещо не трябва.
Е: С кой воювате всъщност?
К: Не мога да бъда сигурна. Може би с някаква съседна страна. Може би имаме свързаност, усещам свързаност, все едно сме братя, но сме разделени заради политически виждания. Аз усещам тези хора близки, но трябва да воювам.
Е: Как се чувстваш, докато го правиш?
К: Ами готов да се боря за държавата си, за земята си, семейството си. Нямам страх.
Е: Има ли някой там с теб, който усещаш по-близък. От другарите ти…
К: Не. Мисля, че не съм била близък с тях.
Пренасяме се още няколко години напред в друга важна и интересна случка от този минал живот.
Е: Остави всички канали на комуникация и се огледай наляво, надясно, нагоре, надолу и кажи светло ли е, тъмно ли е? Къде се намираш?
К: Мисля, че съм починал, защото виждам паметник, гроб. Съпругата ми е там. Да, починал съм във войната. Има трева на гроба, което означава, че не от днес. Не е много отдавна, но не е минало време. Да, загинал съм на фронта. Да, но не съжалявам изобщо.
Е: Изпълнил си си дълга.
К: Да. И войната сме спечелили, въпреки че съм си дал живота. Имам такова усещане, че там битката е спечелена от нас.
Е: А ти в тази битка, която видяхме ли си починал или в някой друга?
К: Мисля, че е там, защото половината ми събратя се бяха отказали и бягат, но аз им казах да се връщат и да се бият. Нахъсквах ги. Мисля, че водих битката. Били сме силни и смели и явно съм дал живота си. Интересно.
Е: Коя година е това? Когато си починал.
К: 23 г. може би. Не съм убедена, но виждам 23. На паметника искам да видя дали нещо друго не пише…някъде там…нещо такова…
Е: Остави първата мисъл, образ или усещане да отговори на следващия ми въпрос. Какво започнато от онзи минал живот си взела да довършиш в настоящия си живот?
К: Да остана при семейството си и да градя силно семейство. Да не си тръгвам.
Е: С какво този минал живот е важен за настоящия ти живот? Защо ни се показва?
К: Да бъда силна, да водя, да показвам на хората да не се страхуват.
Е: Има ли още нещо, което трябва да знаеш от онзи минал живот?
К: Че семейството е най-важно, че връзката с близките ти дават сила, топлина, радост.
Е: Има ли някой от онзи минал живот, който усещаш като енергия, която познаваш в настоящия си живот?
К: Мисля, че моята голяма дъщеря от онзи живот е моят голям син в момента.
Е: Има ли нещо във вашите отношения, което сте взели да довършите в настоящия си живот двамата?
К: Мисля, че сме били много близки и това, че аз тогава не съм останал дълго време до нея, а сега искам да го направя в този живот.
Е: Кои са уроците, които си взела от онзи минал живот да довършиш сега в настоящия си живот?
К: Да работя, да се труда, да довършвам всичко, което започна, да не се отказвам. Да бъда силна и смела и да обичам семейството си много.
Е: Има ли нещо от онзи минал живот, което не си успял да научиш като урок тогава и сега ти се дава отново възможност да го направиш? Нещо, с което тогава не си се справил…
К: Много интересно, но мисля, че тогава не съм вярвал в Бог, във вселената. Гледал съм небето и съм се чудил дали има нещо там…Търся пътя.
Е: Т.е. сега ти се дава възможност с всички тези неща, с които сега се занимаваш да помниш, че има нещо…
К: Да, трябва да намеря пътя. Съмнявала съм се, но не съм вярвала. Виждам как се взирам в небето и се чудя какво има там.
Е: Това по какъв начин ти е попречило в онзи минал живот и въобще попречило ли ти е по някакъв начин? / имам предвид липсата на вяра/.
К: Да, била съм много земна, а е трябвало да намеря връзката с Духовния свят. Не съм я търсила. Може би душата ми не е била израснала по този начин. Показала съм сила на волята, на мисълта, но не душата не спи. Вярата в душата.
Е: Да извикаме твоя Дховен водач да ни помогне с отговорите на някои въпроси. Когато се появи ми кажи. Той може да дойде във всякаква форма. Просто ще го усетиш, че това е той.
К: Имам усещането, че е наблизо, че е някаква светлина, като звезда или кръст по-скоро. Знам, че е тук.
Е: Попитай го какъв е твоя път в твоя живот, тъй като в момента си на един кръстопът между журналистиката и другите неща, които искаш да се занимаваш? / Клиентката иска да напише книга, да работи с карти Таро и други неща, но я е страх да пусне журналистиката като професия и сигурността на заплащането от нея./
К: Показва ми книга, която се разлиства.
Е: Какво има в тази книга?
К: Писала съм някакви неща. Това е ръкопис на книга. Най-вероятно трябва да пиша книга.
Е: По какъв начин написването на книга ще бъде полезно за твоята душа?
К: Ще се четат посланията в книгата, които трябва да стигнат до определени хора.
Е: Какъв тип да бъде тази книга? Може ли да ти подскаже малко Духовният водач? Дали да е художествена литуратура, дали за себеразвитие, дали нещо професионално…Някаква насока, ако може да ти даде.
К: Първото, което ми дойде е Таро и…разбиране на законите на любовта и че не е физическото притежание един човек към друг, а тя е чиста. / за съжаление не цялото послание се чува добре на записа/.
Е: Добре. Запомни го това. Може ли да ти каже, готова ли си вече да започнеш да правиш това или още път имаш до тогава?
К: Каза, че много отлагам. ?)
E: Даже май закъсняваш…:)
К: Да, закъснявам.
Е: Има ли още нещо, което да ти даде като напътствия, насоки, като цяло за живота ти?
К: Да обичам, да спазвам законите. Много интересно – изброи ми 10-те Божи заповеди. И каза освен Вселенските закони, които познавам, да се придържам и към 10-те Божи заповеди…всички заповеди. И по Вселенските закони да знам в кой период се намирам и да ги спазвам.
Е: А твоя път с журналистиката добре ли е да се приключи вече според него? По начинът, по който го правиш досега.
К: Да. Каза, че съм научила. Там съм научила как да си пиша текстовете и как да формулирам правилно, т.е. научила съм каквото трябва.
Е: Т.е това е било част от пътя ти, за да придобиеш необходимите умения, за да можеш да направиш това, което трябва. Добре. Има ли някакви въпроси, които би искала да му зададеш, които все още не сме задали?
К: Искам просто да ми даде съвет като цяло.
Е: Попитай го.
К: ВЯРВАЙ! ИМАЙ ВЯРА!
Е: Нещо друго…
К: Ще се справиш! – ми казва. – Силна си, можеш, знаеш. Ще се справиш! Бавиш се! Давай! ☺
Е: Запомни това.
Завършваме сеанса с техника за освобождаване на всичко, от което клиентката иска да се освободи в живота си.
Препоръчвам след сеансите клиентите да оставят отворени каналите си на комуникация, за да получават още информация и знаци за потвърждение.
Малко след сеанса, клиентката намира тази позитивна, весела и пълна с енергия карта, която приема като пътвърждение, че е необходимо да направи промяната и че няма нищо страшно в нея.
Прочети и други разписани регресии на клиенти тук: https://evelina.bg/category/regresia/