Регресия „Мисията на българи по света“

Регресия Мисия на българите в чужбина

Клиентка, живееща в Англия е правила опит за регресия преди години при колега, но не се е получила. Дойде при мен с много въпроси свързани с мисията в този й живот, отношенията с майка й, бившият й съпруг и настоящият й приятел, както и защо й е трудно да научи английския език добре. Решихме да дадем заявка да гледаме най-важен минал живот, свързан с настоящия момент в настоящия живот и имащ послание за нея, като същевременно се оставим на Висшите сили да ни водят накъдето решат.

 

При предварителния разговор тя сподели, че не се разбира с майка си и не подържат никаква връзка. Разведена е. Смятала е, че бившият й мъж, от когото има дъщеря, е бил мъжът на живота й. Сега има нов партньор, с когото се разбират добре и тя смята, че нейната роля е той да й бъде подкрепа в настоящия живот. Дъщеря й е на 18г и живее в България и много й липсва. Споделям тези неща, защото те са свързани с отговорите в регресията, които получихме.

Клиентката получи отговори на всичко, което я интересуваше и още допълнително, включително имаше и персонални послания за мен като водеща. Видяхме набързо един минал живот, но по-голямата част от регресията се случи в Духовният свят. Сеансът беше изключително интересен и вървеше много гладко. За по-малко от час получихме много информация. Приятно четене!

 

И така…Започваме с въведение за релаксация на тялото и отпускане на съзнанието. Клиентката визуализира залата на хрониките, като дълъг коридор,с приглушена светлина и множество рафтове с книги отстрани. Бързо се ориентира коя хроника / книга/ да вземе със себе си. Бързо визуализира и премина през Порталът на времето и пространството. Първоначално се озова на зелена поляна с много кучета. /Често пътешествията ни започват с каритна на зелена поляна, където клиентите се чувстват спокойни и щастливи. Според мен тя е нещо като преход за предстоящото пътуване./

Следващата картина показваше нейн минал живот. Беше отново жена с къдрава, рижо-кестенява коса, бяла кожа и лунички по лицето. С дълга, като ленена, рокля от гърдите надолу. Отдолу има нещо като „ножница“, кремава. Няма никакви накити. Заедно с кучетата се озоваха първоначално в двор на къщата, където тя живее. В двора се гледат много животни, а къщата представлява средна големина, дървена, с цели трупи. Припозна като място някъде в скандинавските държави. Имаше съпруг, голям и едър мъж, който припозна като настоящия й приятел и син, който припозна като сегашната й дъщеря. Беше малко момче. Самата тя е около  35 годишна. Чувството към мъжа й е приятно и уважително.

 

Последва бърза смяна на няколко картини, с които разбира, че прави отвари за някакво болно дете наделече, което успява да излекува. С това се занимава в онзи предишен живот. Вижда смъртта на собственото си дете там, което умира биейки се с друго момче в битка с мечове. Тя много тежко понася смъртта му, не може да издържа на болката и скоро след това се самоубива обесвайки се.

Започва пътуването след смъртта. Посрещат я същества в бяло, които не вижда, но усеща. Водят по някакъв път, през който й казват, че трябва да мине. Озовават се на поляна със странни, блестящи цветя, като фосфорни светлини. /Мисля си, че са души./ Въздухът е много лек. Не е на Земята.

К: „Виждам дървета, от които висят пашкули. Много е странно. От тях излизат хора.“

Е: „В човешки тела ли ги виждаш?“

К: „Да. И са голи като големи хора са. Малко страшно е…не мога да определя, като инкубатор е.“

Е: „Може ли да попиташ съществата, които те посрещнаха, какво е това и защо ти го показват?“

К: „Аз трябва да ги отвеждам.“

Е: “Къде да ги отвеждаш?“

К: „На Земята. Само, че аз нямам тяло. Само ще ги водя.“

Е: „Т.е да ги придружаваш все едно до Земята, за да се родят и се връщаш обратно?“

К: „Да. Това е моята работа. Казват ми,че някои от тях пак трябва да ги взема и да ги връщам обратно.“

Е: „Имаш предвид, когато починат в земния си живот ли?“

К: „Когато тяхната душа ме извика.“

Е: “Има ли още нещо, което да ти кажат свързано с тази картина?“

К: “Да, казват ми. Казват ми, че душата избира, кога да ме извика, т.е кога да напусне. Да, тя избира кога да напусне. Когато избере, аз трябва да отида да я взема обратно. И после пак я вкарвали в такова тяло.“

Е: „Цикълът на прераждане. А каква е целта на този цикъл на прераждания?“

К: „Трябва да е силна и да си научи уроците. Това ми казват.“

Е: „А ти самата кога се прераждаш на Земята? Често ли се прераждаш или това ти прераждане е по-скоро извърнредно по някакъв начин?“

К: „Казват ми, че по принцип живея там като това същество. Не се виждам в тяло. Не мога да се определя какво съм.“

Е: „Нали знаеш, че не се преражда цялата ни душа на Земята, а само част от нея. Останалата, по-голямата част, остава в Духовния свят. Може ли да попиташ тази частица от теб, която сега се е преродила на Земята, с каква цел е дошла на Земята? Каква е мисията ти? Има ли някакви уроци за усвояване?“

К: „Смирение ми казват. Трябва да съм по-смирена, по–чувствителна.“

Е: „Това означава ли, че докато си вършиш там работата с душите има моменти, в които не си толкова смирена и толкова чувствителна или това няма нищо общо?“

К: „Не. Това го правя тук. Казват ми, че съм стара душа, много стара.“

Е: „А каква е мисията ти на Земята в този ти живот? С каква цел си дошла тук?“

К: „Да помагам на хората.“

Е: „Има ли някакъв конкретен начин, по който да им помагаш или по всякакъв…?“

К: „Просто трябва да им помогна да излъчват повече любов, повече добрина.“

Е: „Как може да го правиш това чисто практично?“

К: „С помощ. Казват ми, че има такива организации. Какви обаче не мога да разбера.“

Е: „Ако е чрез  някакви организации, на конкретна група хора ли си планирала да помагаш? Напр. болни хора или деца сираци…“

К: „Казват ми общо на хората. Душите са изгубени. Не могат да се намерят. Не знаят своя път. Не знаят как да са добри, как да излъчват любов.“

Е: „ По какъв начин можеш да им напомняш, да им помагаш за това на хората?“

К: „Казват, че те ще ме направляват. В момента не спазвам мисията си.“

Е: „Могат ли да те насочат за нещо конкретно като действие, което да предприемеш, така че да тръгнеш по пътя на душата си?“

К: „ Казват, че мястото е там, където съм в момента – в Англия.“

Е: „Значи там е твоята посока, така ли? Не е нужно да се връщаш в България?“ /Клиентката имаше колебания дали да се връща в България или не. От една страна там й е много добре, от друга-усеща нещо, че я дърпа и насам./

К: „Не е нужно.“

Е: „А защо си се родила в България? Каква е връзката между двете?“ /Имам предвид защо душата се ражда в България, пък после отива на друго място и трябва там да остане.  Защо просто не се е родила директно в Англия./

К: „Мисията е и на другите българи в чужбина. Ще има и други българи, които ще бъдат в чужбина, за да събудят заспалите хора. За това сме там.“ /Чела съм в различни източници и предсказания, че българите сме със специална мисия в момента на Земята и че ние ще помогнем за разпространяването на светлината по цялата Земя, защото много от нас са духовно пробудени и не трябва да се подцеянваме като народ. А силите на тъмнината се опитват всячески да ни затрият, но това няма да стане./

Е: „Може ли да ги попиташ любовта ти към животните, свързана ли е по някакъв начин с мисията ти тук на Земята?“ /Клиетката сподели в предварителния разговор, че много обича животни, особено кучета./

К: „Казват, че преди съм гледала много животни. Аз съм се грижила за тях…Искам да ги помоля да ме отведат в някой друг живот. Защо само това ми показват? Те само ми говорят…/Мисля, че очакванията на клиентката се разминават малко с това, което се случи – тя е очаквала минал живот, а всъщност сеансът по-скоро протече като разговор с Духовните й водачи. В крайна сметка ние уточнихме в предварителния разговор, че въпреки нашата заявка не се знае къде ще отидем и какво ще ни се даде./ Казват ми, че както обичам животните, така трябва да обичам и хората. Много съм се отдалечила от самите хора. Казват ми, че това, което е било в детството ми, в този живот и ме е наранило, и съм се затворила, не трябва да ми влияе да обичам хората. Прекалено много съм се затворила.“

Е: „Можем ли да кажем, че това, което се е случило в твоето детство е било предизвикателство, с което душата ти е трябвало да се справи и е било като част от пътя към твоята мисия?“

К: „ Казват ми, че за това са ми изпратили трудностите в моето детство. Неща, които дори не помня. /При големи травмиращи събития, психиката ни, за да оцелее, забравя. Не съм говорила с подробности за детството на клиентката./ Казват, че не е важно да си спомям, а да преодолея тази болка. Аз на вътрешно ниво не съм го направила.“

Е: „ А какво биха казали за отношенията с майка ти? Добре ли е да ги възстановиш отново?“

К: „Казват, че мога да ги възстановя, ако искам. А ако искам мога да само да простя и без да ги възстановявам. Но е задължително да простя. Трябва да простя.“

Е: „ Нещо друго свързано с майка ти имат ли да ти кажат?“

К: „Казват ми само, че тя е биологичният ми родител. Нищо повече. Нямам духовна връзка с нея. Затова я чувствам така. /Има предвид далечна. /

Е: „ Не е от твоето духовно семейство, така ли?“

К: „Не е.“

Е: „А за баща ти какво биха казали?“

К: „Казват същото и не само за него, а за всички от моето биологично семейство. С никой не съм свързана.“

Е: „А защо тогава душата ти е избрала да се роди в земно семейство, с което не си свързана духовно? Каква е причината за това?“

К: „ Да изживея цялата болка и трудности, за да мине душата ми на по-горен етап. Казват, че когато душата изживява болката , тя минава на по-горен етап. Това трябва да се случи. При всички души е така.“

Е: „Може ли нещо да ти кажат и за отношенията ти с бившия ти съпруг? Ти си го чувствала като любовта на живота ти? Той от твоето Духовно семейство ли е?“

К: „Да. Били сме мъж и жена в много животи.“

Е: „А защо сте се развели в този живот? Било ли е планирано това предварително като събитие или е избор на свободната воля след това?“

К: „Планирано е, да. Това е урок за него. В предните ми животи много ме е биел. Бил е с различни жени, а съм стояла вкъщи.  /В този живот тя го напуска./ Казват, че той е трябвало да усети тази болка.“ /Балансират се нещата./

Е: „Може ли да кажат нещо и за настоящия ти приятел? Каква е неговата роля за теб? Предварително ли е планирано неговото идване в живота ти?“

К: „Да, планирано е. С него сме свързани също от много животи. С бившия ми съпруг ми казаха, че сме били само мъж и жена, а със сегашния сме се прераждали във всякакви роли – мъж и жена, брат и сестра, майка и син. Странно аз си мислех, че той е с мен, за да ми бъде опора, а те ми казват, че съм с него да му бъда аз опора. Да го преведа през всичките трудности. Душата му е по-млада от моята. Затова на моменти изпитвам майчиното чувство, в други – женското, любовното. Много близък го усещам. Щастлива съм, да.“

Е: „Може ли да ги попиташ защо ти е толкова трудно да научиш този английски при положение, че мисията ти е да останеш да помагаш в Англия?“

К: „Казват, че е вътре в ума ми.“

Е: „Значи няма такава пречка реално. Ти си си я измислила?“

К: „Да.“

Е: „Значи просто трябва да промениш убеждението си.“

К: „Казват ми, че аз съм много силна психически, пък аз се чувствам  слаба. Казват ми, че имам някакъв блокаж да се чувствам слаба. Аз си го правя. Мога много неща.“

Е: „Може ли да кажем, че това слаба, означава, че влизаш в ролята на жертва по някакъв начин, а тази роля въобще не ти приляга – нито на развитието на душата ти, нито на мисията в живота ти?“

К: „Да, точната дума е „жертва“, ми казват. А аз не съм жертва. Аз съм водач. Водя душите и трябва да съм водач, а не жертва.“

Насърчавам клиентката да започни това послание и всеки път, когато се усети, че влиза в ролята на жертва и на самосъжаление, да си го припомни, че тя не е това и че дори да са й се случили някакви трудности в детството, те са, за да послужат за развитието на душата й, а не защото е жертва.

Клиентката пита съществата защо не й показват друг живот, на което те й отговарят, че няма смисъл.

К: „Показали са ми първоначално това, което видяхме, за да усетя болката, която съ изпитала и затова не ми показват друг живот, за да не усещам повече болката.“

Е: „Може ли да кажем, че колкото повече болезнени предизвикателства преживяваме и перодоляваме, душата се развива по този начин.“

К: „Да, точно това искат да НИ кажат.“ /Това беше послание и за двете ни. Дадоха ми още няколко послания за мен лично чрез клиентката./

Е: „Искаш ли още нещо да ги попиташ, което не сме питали досега?“

К: „Защо ме болят костите и ръцете? Най-вече ръцете…Отговарят ми, че съм блокирала енергията, която е в ръцете ми. Те лекуват. Не мога да си обясня как…Обяснете…Чрез енергия ми казват.“

Е: „Как можеш да преодолееш тези блокажи и да започнеш да лекуваш с ръцете си? Чисто практично…нужно ли е нещо да правиш?“

К: „Не. Само до освободя тази енергия, като излъчване, като докосване на другите хора…по този начин. Не трябва да се прави нещо специално. Вътрешно трябва да я отпусна. /Тук клиентката продължава да се чуди защо комуникира с тези същества и ги пита „защо“. J /Казват й, че това е била целта на тази регресия. И не случайно е тук и сега. Това е.“

 

Благодарихме на съществата и завършихме сеанса. Клиентката описа  изживяването като много странно и сподели, че не си спомня някои неща от сеанса, все едно са й в мъгла. Това е нормално състояние при дълбоко влизане в тета ниво. Хубавото е, че правя запис, който изпращам на клиентите след сеанса и те могат да си припомнят във всеки момент, в който решат, осъзнаванията и преживяванията от това магично изживяване.

Препоръчвам след сеансите клиентите да оставят отворени каналите си на комуникация, за да получават още информация и знаци за потвърждение.

 

Усещането ми след тази регресия е за пълноценен обмен и свързване с голямата картина. Благодарна съм за доверието на клиентката, както и на всички Висши сили, които ни помагаха да се получи така добре този сеанс.

Прочети и други разписани регресии на клиенти тук: https://evelina.bg/category/regresia/

Запиши си час и ти:

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *