Ейбрахам Маслоу и неговата книга „Към психологията на Битието“
До преди да прочета книгата на Ейбрахам Маслоу, от неговата работа бях запозната единствено с класификацията на потребностите подредени в пирамида или така наречената „Пирамида на Маслоу“. Още от въведението разбирам, че той има принос в психологията и за още две понятия: „себеактуализацията“ и „върховното преживяване“, въпреки че те не са приети толкова добре, както йерархичната структура на мотивацията (пирамидата на потребностите).
В това есе ще засегна нещата, които най-много са ми направили впечатление от книгата, въпреки че информацията като концепция в нея не беше нова за мен. По-скоро новото беше самия начин, по който Маслоу теоретизира тези идеи. Предполагам, че това се дължи на изминалото време – когато той е писал теорията си, тя е била нова за времето си. В днешно време в моя живот е по-скоро нещо нормално и много познато, дори и не с термините, които той е използвал.
Ейбрахам Маслоу е сред създателите на трансперсоналната психология – тази, която отива отвъд Аз-а, отвъд отделната личност, като трета алтернатива в психологията срещу бихейвиористичната и фройдизмът. Той използва термините:
- Д-мотивация (мотивация на дефицита) – мотивация идваща от липсата на нещо и желанието да задоволим тази липса
- Б-мотивация (мотивация идваща от Битието) – мотивация за самоусъвършенстване
- Д-познание – възприемането идващо от ума под влиянието на Д – мотивацията
- Б-познание – възприемане идващо отвъд ума или така наречените „върховни преживявания“
- Д-любов – условна, егоистична, собственическа любов
- Б-любов – безкористна, не изискваща любов
Неговата концепция за човешко психологическо здраве и човешка психологическа болест се основава на няколко основни предпоставки:
- Всеки човек е отчасти уникален и има част от него, която остава непроменима и не променяща се, т.е. той се ражда с нея и остава до смъртта му такава, каквато е. Друга част обаче е обща с другите и може да се влияе от тях.
- Като цяло човешката природа е „добра“ или „неутрална“, но не и „зла“. Можем да имаме лошо поведение следствие на психологически рани, но природата на човека не е „зла“.
- Най-добре е да поощряваме тази добра природа без да изключваме раните си. Да се себе актуализираме, докато заложбите ни достигнат пълния си потенциал и свобода на изразяване. Да не потискаме себе си, за да паснем и да бъдем популярни сред хора, които не отговарят на вътрешната ни природа.
- Важно е да не вървим срещу вътрешната си природа, защото в противен случай се разболяваме, без значение дали е по видим или невидим начин, рано или късно.
- Нашата вътрешна природа винаги ни тласка към себеактуализация.
- Мъката и болката често са необходими за израстването. Да не позволяваме на човека да ги изживява чрез прекомерна защита, по-скоро е липса на уважение към вътрешната му природа. Вместо да му помогнем по този начин, по-скоро му пречим на бъдещото развитие.
Ейбрахам Маслоу вярва, че човешките потребности са универсални за всички и са подредени в йерархична структура. Когато са задоволени по-долу потребностите, човек търси да задоволи и по-горните в пирамидата. Напр. ако човек няма храна и подслон, той едва ли ще мисли за самоусъвършенстване. А когато задоволи тези основни потребност, той преминава във фаза на растеж и търси да задоволи по-висши потребности.
Неговата теория на мотивацията се основава на предпоставката, че хората не се мотивират само от дефицит, а и от желание за растеж. Когато основните потребности на хората са задоволени, хората, започват да се мотивират от желание за растеж, ако не се активират съпротиви в човека. Той смята тези хора, които се мотивират от желание за растеж, за здрави хора и ги нарича „себеактуализиращи“. Ейбрахам Маслоу вярва, че повечето хора са способни на себеактуализация, въпреки че при повечето е по-скоро копнеж да станат върховата си форма, отколкото, че вече са. Те са:
- постигнали са стабилно задоволяване на потребностите на дефицита,
- по-обективни към околната среда,
- по-центрирани в себе си,
- ще свършат една работа, защото е нужно да се свърши, а не за да трупат точки или да се подмазват на някой,
- виждат по-ясно проблемите и да намират по-бързо решения,
- нямат нужда да се изтъкват, защото са наясно кои са,
- приемат себе си, другите и природата като цяло,
- също изпитват чувства като вина, срам, тъга и др. подобни, но само защото знаят, че може да бъде и по-добре,
- усещат кое е стойностно и кое – не толкова,
- радват се повече на другите и ги ценят, без да имат нужда от тяхното одобрение,
- не гледат на другите като на инструмент за нещо и затова са по не осъждащи, не намесващи се и не оценяващи другите,
- често предпочитат самотата и уединението, въпреки че комуникират добре и с другите хора,
- отношенията им с другите са много по-задълбочени,
- правят добри избори,
- по-спонтанни са,
- по-често имат върховни преживявания,
- силно креативни са,
- по-самостоятелни и по-самодостатъчни са,
- ръководят се от вътрешни фактори, а не от външни,
- проявяват здравословна агресия под формата на сила и себеутвърждаване, а не на злоба, садизъм, сляпа разрушителност, господство и жестокост,
- наясно са с границите – своите и на другите и не ги пристъпват,
- претеглят и преценяват решенията си на база собствените си критерии, а не зададени общоприети правила и разбирания,
- и др.
Себеактуализиращите хора въпреки своите плюсове не са съвършени и могат да проявяват и недостатъци, както всички. Напр.:
- да имат глупави и недомислени навици,
- да изглеждат хладни и безразлични понякога,
- да са разсеяни,
- да проявяват прекалена състрадателност или да бъдат безпощадни,
- и др.
Нека напиша малко и за „върховните преживявания“. Аз самата съм имала не веднъж такива, но за съжаление те не са нещо, което можеш да задържиш за дълго време. Те са като мигове, моменти на безвремие, но съм безкрайно благодарна за тях.
Много трудно могат да се опише какво точно са „върховните преживявания“, защото няма думи за тях. Те само се преживяват, но все пак Маслоу се е опитал да ги опише, черпейки информация от описанието на такива моменти от хора, които са се опитали да споделят тези си преживявания с него, от литературата за мистицизма, религията, изкуството, творчеството, любовта и т.н. Тук той използва и термина, споменат по-горе, „Б-познанието“.
Какви са характеристиките на Б-познанието (върховото преживяване):
- Преживяването на обекта се възприема като цялост, като завършено единство и нищо не е излишно.
- Не се дават оценки, не се осъжда и не се сравнява с нищо друго. То просто е.
- Възприеманият обект получава изключително пълно внимание без да се разсейва наблюдаващият с фона наоколо.
- Преживяващият Б-познанието се възприема като част от заобикалящата го природа, а не като нещо отделно.
- Възприятието е трансцендиращо Аза, себезабравящо, без-азово.
- Извън времето и пространството е.
- Преживяващият възприема Б-ценностите за свои собствени, като част от цялото – цялостност, съвършенство, завършеност, живост, богатство, красота, доброта, лекота, простота, уникалност, игривост, истина, самодостатъчност и др.
- Пасивност и възприемчивост, а не толкова активност.
- Не можем да го предизвикаме. То просто ни се случва.
- По-скоро е абстрактно, отколкото конкретно.
- Няма страх, тревожност, задръжки, защити, отричане, контрол, отлагане и въздържане.
- Човек се чувства по-спонтанен, по-игрив, по-непринуден, по-смел, по-силен и т.н.
- Не се основава на логика, наука, здрав разум, добра преценка и т.н.
- Има терапевтично въздействие премахващо симптоми.
- Променя възгледа на човека за самия него, за другите и за света.
- Човек се чувства по-интегриран и цялостен при върхови преживявания, отколкото в други моменти.
- Човек си спомня тези върховни преживявания и се стреми да ги повтори, въпреки че аз мисля, че едно върховно преживяване не може да се повтори. Може да има друго, но не и да се повтори със силата, с която е преживяно първия път.
- Човек намира смисъл в живота си, без значение какво му се случва.
- Има спокойна увереност, че всичко се случва, както трябва, без съмнения, раздвоения, колебания и т.н.
- Става повелител на съдбата си и сам я определя чрез свободната си воля.
- Човек е тук и сега, а не в миналото или бъдещето.
- Решава проблемите чрез веселие.
- Човек се чувства се щастливец и късметлия.
- Физическата реакция е на въодушевление и високо напрежение или на отпускане, умиротворение, покой и чувство на неподвижност.
- И др.
Разбира се има и някои опасности на Б-познанието:
- Възможност за липса на действие.
- Нерешителност.
- Твърде малка отговорност спрямо другите хора.
- Фатализъм.
- Възможност другите да не разбират и да не се чувстват достатъчно обичани от човека с Б-познанието.
- Безкритично приемане и твърде голяма търпимост.
- Да се възприемат хората за твърде съвършени и това да доведе до нереалистични и перфекционистки очаквания.
- И др.
На базата на всичко това Ейбрахам Маслоу дава и някои характеристики на „добрия терапевт“:
- Необходимо е да бъде здрав и себеактуализиращ се човек.
- Слуша активно, т.е. това, което се казва наистина, а не това, което очаква или изисква да чуе от клиента си.
- Възприема всеки човек такъв какъвто е, непредубедено и без пориви да го етикира и класифицира.
- Разбира човека, неговата уникалност и цялост, без предубеждения.
- Спомага на клиента да открие своите най-дълбоки ценности, копнежи и нужди.
Като обобщение бих казала, че тъй като книгата е сборник от различни лекции, е доста разпиляна, не структурирана добре и не толкова приятна за четене. Също е твърде теоретична и не толкова практична, но имайки предвид времето, когато са писани тези лекции и че тепърва тези теории ще се включват в практиката на терапевтите, е разбираемо. Все пак се опитах да извадя основната есенция от нея и да структурирам информацията, колкото мога.
Може да прочетете и другите статии свързани с личностното развитие и психологията на следния линк: https://evelina.bg/category/development/
Следете събитията с мен и друга полезна информация в групата ми „На кафе с Евелина“ във Фейсбук: https://www.facebook.com/groups/681500810799948
п.п.Статията е написана върху книгата „Към психологията на Битието“ от Ейбрахам Маслоу