Клиентка, която се подлага за първи път на регресия. Търси своя център и се питаше как да чува вътрешния си глас. Чувства се самотна и й е трудно да създава дългосрочни отношения. Сякаш все не я удовлетворяват. Изолира се от хората и й е трудно да допуска някой до себе си. Също така искаше да разбере и защо не успява да реализира проектите си докрай.
Решихме като за първа регресия да направим заявка за най-важен минал живот с послание за настоящия момент в настоящия живот. А по време на сеанса извикахме и нейния Духовен водач, за да й помогне с разтълкуването на живота, който видяхме и да отговори на някои въпроси. Сеансът се получи много добре, като получихме отговори на всичко, което я интересуваше.
Започваме с въведение за релаксация на тялото и отпускане на съзнанието. Отиваме в Залата на хрониките, където клиентката взе тази хроника, която отговаря на заявката й да видим онзи минал живот, който е най-важен за настоящия момент в настоящия й живот и който ще й даде послание. Преминава през Портала на времето и пространството и попада в онзи минал живот по заявката.
Е: Къде се намираш? Какво се случва с теб? Успя ли да преминеш през портала?
К: Порталът беше много светъл. Аз съм облечена в дълга, бяла роба. Държа книгата, която взех и сега попаднах на едно място сред природата. Много слънчево и светло. Има зеленина. В далечината има някаква сграда, постройка. Аз стоя на поляната.
Е: Имаш ли някакво желание да се приближиш към тази сграда? Как се чувстваш, докато стоиш на тази поляна?
К: Чувствам се в хармония. Наблюдавам, но нямам страхове или желания, или някакви емоции, които да ме вълнуват. Просто съм там и това ми стига.
Е: Има ли някой с теб наоколо – хора, животни или си сама?
К: Има птици, но иначе съм сама.
Често регресиите започват с такава картина – на зелена поляна, спокойствие и хармония.
Пренасяме се няколко часа по-късно на вечеря…
К: В страноприемница съм.
Е: Как изглеждаш?
К: Пак съм в дълга роба, но този път косата ми е забулена.
Е: Обута ли си или си боса?
К: Като бяхме на поляната, бях боса, но сега съм обута в нещо като сандали. Има някаква подметка.
Е: Имаш ли някакви накити по теб?
К: Не.
Е: А косата дълга или къса е?
К: Не мога да я усетя. Не я виждам.
Е: Като жена се усещаш…?
К: Да, жена съм.
Е: Какво правиш в тази страноприемница?
К: Пак наблюдавам. Не ям. Има някаква чаша пред мен. Няма много хора.
Е: Седнала си на някаква маса ли? Като клиент си там, а не да работиш там, така ли?
К: Да.
Е: Има ли някой от останалите посетитили, който да ти привлича вниманието или нямат значение за теб?
К: Има една жена, която работи там. Изглежда много мила, много блага.
Е: Говорите ли си с нея? Усещаш ли да ти е близка или е просто жена, която работи там?
К: Не си говорим. Разменяме си погледи усмихнати. Показваме си някаква симпатия, но не говорим. Усещам, че изглеждам странна.
Е: Кое те кара да изглеждаш странна? Защо мислиш така?
К: Защото съм забулена и съм жена.
Е: Останалите посетители мъже ли са? Кое е странното на това? Времето или…
К: Сякаш има повече мъже, въпреки че няма много хора. Сякаш не е в час, когато е пълно мястото и сякаш е странно, че някоя жена е там.
Е: Разбирам. Каква е причината ти да си там? Защо си там?
К: Сякаш съм на нещо като пътуване и съм спряла там, за да си почина и защото ми е интересно да наблюдавам.
Е: А това пътуване има ли някаква цел? Отиваш ли конкретно при някой или някъде, или е просто пътешествие? Как го усещаш?
К: Не, сякаш пътешествам.
Пренасяме се няколко часа напред…
Е: Къде си? Какво се случва с теб?
К: Още съм в страноприемницата. Идват хора…не мога да усетя дали са представители на някаква власт или са някакви бандити, но са агресивни, заплашителни…
Е: Какво правят?
К: Започват да искат нещо от тази жена.
Е: Ти как се чувстваш в този момент?
К: Ами аз ставам и отивам при тази жена. Те ми казват да не се меся.
Е: Какво става после?
К: Блъскат ме и ме удрят. Аз започвам да викам да се махат…И те ме бият още малко и си тръгват.
Е: Някой от другите посетители намеси ли се или само гледаха? И само от тази жена ли искаха нещо или и от другите хора?
К: Само от тази жена. Нямаше много хора и някакси нямаше кой да се намеси.
Е: А те какво искаха от нея?
К: Пари.
Е: А пари като тя да им дължи нещо или нещо като рекет?
К: Тя им дължи…нещо като данък.
Е: Какво се случва с теб след като тези хора си тръгват? Много ли си бита? Как си?
К: Не съм много бита, но съм на земята. Тази жена идва при мен. Идва и един друг човек, за да ми помогне да се изправя. Аз ставам и се чувствам добре. Не ме боли чак толкова. Мога да ходя… Този човек ми казва, че съм безрасъдна, а тази жена плаче и е огорчена, и е в безизходица.
Е: А ти как реагираш да думите на човека и на емоциите на жената? Как ти се отразява цялата ситуация на теб?
К: На жената искам да й помогна, а този човек го намирам за много мил и подкрепящ.
Е: А този човек ти беше напълно непознат до този момент или…?
К: Да. А иначе аз съм разгневена на властта.
Е: Има ли още нещо, което да споделиш от тази случка или да преминем напред?
К: Не. Да преминем напред.
Пренасяме се няколко дни напред…
Е: Къде си? Там ли си останала или вече си на път отново?
К: На път съм. Вървя пеша по един път.
Е: Какво е усещането в теб, докато вървиш?
К: Сега вече трябва да стигна някъде. Да направя нещо.
Е: Къде е това някъде?
К: Не знам. Далече е . Не е близо. Нещо като общност, място, където трябва да стигна.
Е: Каква е целта на това нещо, че искаш да стигнеш дотам?
К: Трябва да се обучавам.
Е: На какво или за какво трябва да се обучаваш?
К: Нещо свързано с мен, с добро, да помагам на хората… Нещо, за което съм чула, че съществува и аз искам да стигна там и аз да науча.
Е: Добре. Пренеси се сега напред във времето, когато вече стигаш там. Изминала си целия път. Как изглежда това място? Какви са хората там? …Успяваш ли да стигнеш въобще до него?
К: Да. Стигам един град… Всъщност аз съм тръгнала да се присъединя към хората на Исус, към тяхната общност. Попадам в един град, където има много хора. Много е оживено.
Е: Успяваш ли да ги намериш?
К: Успявам.
Е: Как те посрещат?
К: Добре ме посрещат. Много са гостоприемни и благи… Аз сякаш отивам да присъствам на тяхно събиране и нямам точна комуникация с тях. Стигам, където се събират и където се говори. Мястото е нещо като пещера, но е светло някак си… Не е точно сграда…Кално помещение…между пещера и стая…
Е: Има ли много хора там?
К: Не са много. Някъде около трийсетина човека.
Е: А всички ли са от хората на Исус или са по-скоро такива като теб дошли за кратко или по-дълго?
К: Повечето са като мен.
Е: А Исус там ли е?
К: Да.
Е: Какво прави?
К: Седнал е и говори.
Е: За какво говори? Можеш ли да кажеш? Има ли някакво послание, което предава в момента.
К: Говори за любовта, че е във всички.
Е: Какво друго…?
К: Говори за любовта, за светлината. Аз вече съм много развълнувана и започвам да плача. Думите му много ме докосват.
Е: Преживей това, което чувстваш…И кажи какво се случва след това?
К: Дълго продължава тази беседа. Вече е тъмно.
Е: Ти успяваш ли да се запознаеш с него или с някой от неговите приближени?
К: Не. Говоря си с други хора, които са там. Вече е късно и с тези хора решаваме да останем да спим там. Има една майка с малко дете…
Е: То това е като някакво открито място, нали…?
К: Да.
Е: Ти как се чувстваш там?
К: Чувствам се много окрилена. Вярвам. Много ме въодушевява, това, което казва.
Е: Тези хора, с които оставате да спите, много ли са? Има ли някой, с който ставате по-близки?
К: Не са много хора. Тази жена с малкото дете ми става близка и двама-трима мъже.
Е: Има ли някой от тези хора или от страноприемницата, който да ти напомня като енергия за някой, който познаваш в настоящия си живот?
К: Този човек, който ми помогна в страноприемницата ми напомня за някой, както и майката с детето.
Пренасяме се отново няколко дни напред…
К: Там оставам. Обаче трябва да се крием…от властта.
Е: Защо трябва да се криете?
К: Сякаш ни гонят. Не е добре гледано на нашата общност, но аз все пак решавам да остана с тях. Заживявам с тях. Върша ежедневни неща…помагам с едно или друго…Пращат ме често някъде и да се върна…
Е: Запознаваш ли се с Исус и другите около него?
К: Да, но не съм в близък контакт с тях. Той не е постоянно с нас.
Е: Къде ходи?
К: Не знам.
Е: А някой от апостолите разпознаваш ли?
К: Не. Няма някой да е като лидер там…, но си вярваме много. Сплотени сме.
Е: Как се чувстваш там през цялото време?
К: Чувствам се много добре.
Е: Има ли още нещо да споделиш или да те пренеса напред?
К: Ами това е като цяло. Остава ми е едно такова усещане за задружен живот, но с едно наум да се пазиш, да внимаваш..
Е: От кого да се пазиш? От външни ли…?
К: От външните…В общността няма такова нещо. Напротив. Много добре си живеем. Много мирно, с много грижа за другите.
Е: В настоящия си живот имаш ли такъв копнеж за такъв вид общуване?
К: Да.
Е: Който най-вероятно ти липсва?
К: Да.
Пренасяме се няколко години напред…
Е: Още ли си в тази общност или си някъде другаде? Какво се случва с теб?
К: Не съм в тази общност. Няма я вече.
Е: Какво е станало?
К: Не знам. Тръгнали сме на някъде пак… Не съм с общността, но пак съм на път. Пак се виждам на път.
Е: А сама ли пътуваш или с някой друг?
К: Сама съм.
Е: А какво е станало с тази общност, с тези хора? Ти ли си тръгна? Въобще какво се е случило…?
К: Беше някакси преди да съм там, където съм в момента. Все едно ми излиза спомен…Общността е преследвана, гонена…
Е: Какво се случва с Исус?
К: Умира. Убиват го.
Е: Т.е. вече след разпъването е това?
К: Да.
Е: А ти сега накъде пътуваш? Имаш ли някаква цел и посока?
К: Връщам се у дома.
Е: Какво има там? Защо трябва да стигнеш?
К: Семейството ми е там.
Е: Семейството ти от кой се състои?
К: Имам майка, баща и по-малък брат.
Е: Дълго ли си отсъствала от вкъщи?
К: Да, много.
Е: А ти присъства ли на залавянето и разпъването на Исус?
К: Не.
Е: Как се чувстваш след това…?
К: Беше много сломяващо и тежко, обаче сега като съм на път съм с вяра и желание…Аз съм се научила през тези години на някои неща…
Е: Какви неща?
К: На проповедите. От нещата, които съм чувала: Какво е човекът? Какво е истината?…И аз съм на път…Не съм от изучените или да съм стигнала някакъв ранг нещо, но съм попила много. Искам да се прибера вкъщи, защото съм сломена от една страна, но от друга искам това, което съм чула да стигне и до други хора, защото на мен ми е дало много смисъл, много покой…Объркана съм и съм малко изгубена…
Е: Кое те обърква и те кара да се чувстваш изгубена?
К: Насилието. Вцепенана съм от насилието.
Е: Ами да – то е противоположното на това, което е всъщност Исус е учил…
К: Усещам много болка. / клиентката много се разчувства тук./
Пренасяме се още пет години напред…
Е: Къде си? Какво се случва с теб?
К: Върнала съм се вкъщи. В родното си място. Вече има там още двама души от тази общност…
Е: Тези двама души са в родното място или в къщата ти сте заедно…?
К: В родното място. И те са стигнали там. Сякаш все едно е трябвало тримата да стигнем там.
Е: Какви са отношенията помежду ви?
К: Имаме си цел – да разпространяваме, да учим, да помагаме…
Е: По какъв начин го правите?
К: Срещаме се с хора. Помагаме им. Учим децата. Говорим много. Имаме си нещо като малка общност вече.
Е: А тези хора случайно ли идват при вас или по някакъв начин е място, за което знаят и идват…?
К: Както се случи. В началото по-скоро ние ходехме много, а сега е както се случи. Малка ни е общността. Идват хора, понякога си тръгват. Много помагаме. Занимавме се с децата. Грижим се за хората.
Е: Как ви приемат хората там?
К: Добре. Търсят ни за помощ.
Е: А твоето семейство как те посрещна, как приема твоите занимания?
К: Радушно ме приеха.
Е: Как се издържаш? Как се изхранваш?
К: Много скромно живея. Общо взето каквото дава природата. Много скромен живот.
Е: На какво ги учиш тези деца? Нещо по-подробно можеш ли да кажеш?
К: Не знам. Играем с тях. Разхождаме се. Често вечер говорим с други хора – с тези двамата и когато дойдат и други…
Е: Има ли вече някаква заплаха от властта или тя вече вие е оставила на мира, след като Исус е разпънат?
К: Не, няма заплаха. Ние сме на друго място, много далече.
Е: Все едно в друга държава?
К: Да. Нищо не ни липсва обаче. Животът ни е скромен, но аз нямам нужда от нищо. Имам всичко.
Е: Имаш ли някакви по-специални отношения с някой? Имаш ли мъж, приятел, съпруг…
К: Не. Аз съм много отдадена на това, което правя.
Е: Има ли още нещо, което да споделиш от тази ситуация?
К: Не. Хубаво ми е. Усещането ми е за мирен живот.
Пренасяме се малко преди смъртта на клиентката в този минал живот…
Е: Къде се намираш? Каква е равносметката за изминалия живот?
К: Усещането ми е, че умирам доста млада. Умирам при удавяне. Някакъв инцидент. Не е насилствена смърт.
Е: Имаш ли страхове от водата в настоящия си живот?
К: По-скоро не, въпреки че преди години въобще не можех да се отпусна във водата. Сега обаче мога.
Е: И до последно какво си правила? Това ли си правила?
К: Това съм правила.
Е: Не си имала семейство, деца…?
К: Не. Аз чувствам като семейство тази общност.
Е: Ако трябва да направиш равносметка на този живот, какво би казала?
К: Бил е живян смислено.
Е: Нека първата мисъл, образ или усещане да отговори на следващите ми въпроси: С какво този минал живот е важен за настоящия ти живот? Какво е най-важното, което искаше да ти покаже?
К: Любовта, търсенето, свързването.
Е: По някакъв начин има ли връзка с това, че ти е трудно да създаваш отношения в настоящия си живот?
К: Не знам…усещането ми е, че това е било толкова пълноценно, толкова истинско…Не само за мен и за другите около мен. Сякаш сега усещам липсата от такъв тип взаимоотношения. Толкова е било пълноценно, истинско и красиво, и добро…
Е: Имали нещо, което си взела да довършиш от онзи минал живот сега в настоящия си живот?
К: Нямам усещането, че имам нещо за довършване. По-скоро там никога не беше да стигнеш някъде. То беше начин, постоянен…просто да живея. Няма цел да стигаш до някъде и после до другаде. То просто като живееш така ти вече си изпълнен с живота и смисъла си. И си щаслив, укрилен и лек за себе си и за другите. Нямам усещането за нещо да свършвам.
Е: Има ли нещо общо с този начин на живот, който си водила тогава, с това, че в настоящия си живот не можеш да реализираш проектите си докрай?
К: Сякаш ми звучат безмислено тези проекти на базата на това, което беше в онзи живот от гледна точка на удовлетворение, изпълнено с радост, усещане за свързване в живота.
Е: Предлагам да извикаме твоя Духовен водач да ни помогне с отговорите на някои въпроси. Когато се появи ми кажи. Той може да дойде във всякаква форма. / Клиентката за пръв път се среща със своя Духовен водач, въпреки че веднъж е усещала присъствието му осезаемо/.
К: Дойде. Много слаб човек. Изглежда много мъдър, сериозен, директен, но не груб. Ако е бяло, ще ти каже, че е бяло.
Е: Попитай го как се казва. Как да го викаш…
В: Казва, че това не е нещо, което няма значение. Не е нещо ,което ме интересува. / смеем се/
Е: Защо ти се показа този минал живот? Каква е връзката с този живот? По какъв начин това, което видяхме може да ти послужи в настоящия ти живот? Имам усещането, че копнежа по този минал живот едва ли ще ти помогне и всъщност какво е добре да правиш в настоящия си живот. Какъв е смисъла му?
В: Казва ми да не търся химерни неща. Илюзията, че могат да се пресъздадат по същия начин. „Това, което е било е било. Ти като знаеш, че е било така, можеш от себе си първо да излееш тази любов и после да я търсиш като съществуваща в другите.“ Да съм търпелива, смирена.
Е: Някой практичен съвет в живота ти тук в отношенията ти с хората, може ли да ти даде?
В: Да не се бунтувам. Да внимавам.
Е: По какъв начин да внимаваш…
В: Да не изпадам в състояние на саморазрушение…
Е: Някакъв тип изолация ли има предвид…
К: Да, изолация. И това да реагирам прибързано и да прекратявам отношения, ситуации…
Е: А как те съветва да реагираш в такива моменти?
В: Той ми казва да съм аз любов преди всичко и аз да тръгна да обичам. Другото е само фон. „Ти няма как да си щастлива, ако обръщаш внимание на фона. Любовта трябва да изкараш от себе си.“
Е: Тази любов, която ти си изпитвала и знаеш много добре каква е, към всяко едно същество…
К: Да.
Е: Иска ли още нещо да ти каже или ти да го питаш нещо, което не сме питали.
В: Не.
Е: Нещо може ли все пак да ти каже как да намериш своя център, как да чуваш вътрешния си глас…
К: Той ми казва, че аз чувам вътрешния си глас и да спра да се правя, че не го чувам. Казва ми да съм истинска докрай и ми го казва много твърдо, заявено. Аз съм човекът, който се прави.
Е: Още нещо иска ли да ти каже…
В: „Страхът е изменник, че не трябва да му се доверявам. Отклонява.“ И ми казва да намеря смелостта в себе си, да съм смирена, да не съдя.
Е: Да приемаш хората с недостатъците…
К: Да. И да не напъвам, където не трябва. Да проявявам човещина и да не се мисля за много велика. Казва ми, че любовта има безкрайни измерения. Да не се фокусирам върху определен тип любов. Просто да изпитвам тази любов към всичко. Да не се държа като магаре на лед. Казва ми да си гледам нещата, които ме интересуват истински, да не ги оставям.
Е: Има ли още нещо, което иска да ти каже…
В: Той не е многословен.
E: Всъщност доста неща ти каза. Има водачи, които нищо не казват. Оставят те сам да се мъчиш.
Благодарим на водача.
Завършваме сеанса с техника за освобождаване на всичко, от което клиентката иска да се освободи в живота си.
Препоръчвам след сеансите клиентите да оставят отворени каналите си на комуникация, за да получават още информация и знаци за потвърждение.
Позволих си да посъветвам клиентката да започне да интегрира наученото от сеанса в живота си и следващия път, когато реагира по познатия досега начин в отношенията си с хората, да си припомни посланията от регресията, която направихме и да напарви нещата по друг начин. Много силно усетих, че това може да промени живота й и отношенията й с хор