Клиент, който се подлага за първи път на регресия. Интелигентен, начетен. Занимавал е се с много неща през живота си, постига успехи, но нещо се случва постоянно и му се налага да започне от нулата. Би искал да разбере защо така се случва и с какво да се издържа финансово. Препоръчвам му да направим заявка за най-важен минал живот с послание за настоящия момент в настоящия живот. Сеансът се получи много добре, като видяхме не само минал живот, но имахме и важни послания от Духовният водач на клиента относно неговата професионална реализация. Също така се оказа, че притесненията му относно финансите, си ги носи от минал живот, когато е направил избор изцяло през ума, как да изкарва пари, без да слуша копнежа на душата. Починал е млад тогава.
Започваме с въведение за релаксация на тялото и отпускане на съзнанието. Отиваме в Залата на хрониките, където клиентът взе тази хроника, която отговаря на заявката му да видим онзи минал живот, който е най-важен за настоящия момент в настоящия й живот и който ще му даде послание. Директно започнаха да му се появяват картини от него.
Е: Успя ли да вземеш тази хроника? Какво се случва с теб?
К: Аз съм по-скоро в нещо като телевизор. Виждам римляни, въоръжени римски войници. Единият бях аз.
Е: Какво правеха тези войници?
К: Стояха. Не воюваха. Очакваха нещо. Бяха строени по-скоро на нещо като площад. Не в голям град, а на нещо като на селски площад. Има и къщи наоколо.
Е: А ти къде стоиш между тези римляни? В редиците ли си? Какво правиш точно?
К: Те не са точно в строй. Застанали са един до друг, но не са в равен строй. Аз бях отпред.
Е: Ти си нещо като водач или просто си застанал отпред?
К: Нещо като десетник, стотник…в този смисъл. / Сто̀тник – В миналото – военен командир на сто души. Десѐтник – В миналото – ръководител на войскова, работна или организационна група от десет души. /
Е: Говорите ли си нещо? Какво се случва?
К: Чакаме. Аз бях с ръце на меча и очаквахме нещо. Не война, а чакахме някой или нещо да се появи.
Е: Докато чакате, какви са усещанията в теб?
К: На очакване. Няма притеснение. Има дребни животни наоколо – кокошки и други около нас.
Е: А на около може ли по-подробно да ми опишеш какво има, освен кокошките?
К: Къщи.
Е: Как изглеждат тези къщи?
К: От типа на малък град, село.
Е: Много ли сте войниците, които чакате там?
К: 30-40-50 човека.
Е: Ти как изглеждаш? С какво си облече?
К: Шлем, ризница, метална риза на люспи. Имам меч. Ръцете ми бяха на меча. С брада, къса брада. Ръст може би към 170см.
Е: Имаш ли някакви украшения, талисмани… нещо такова по теб?
К: Нямам. Ризница с големи едри люспи. На колана може би има нещо, но не мога да го определя. Има и украса на гърдите…нещо като ордени. Кръгли са… Един е.
Е: Има ли някакви изображения на този орден?
К: Медуза Горкона. Имам и метални наколенници на краката.
Е: Остави тази ситуация да се развие час-два-три напред. Да видим ккаво се случва…
К: Виждам сеч, клане, но не е война.
Е: А вие ли го инициирате или някой на вас го прави?
К: Ние го извършваме.
Е: Върху кого?
К: На хората, където сме. Буквално ги избиваме.
Е: Всички ли избивате – мъже, жени, деца…? Поголовно на всички или само на някои конкретно?
К: По-скоро е имало някакво изискване, което сме отправили и то не е изпълнено и сме ги подложили на сеч.
Е: Какво е това изискване, което не е изпълнено?
К: Ултиматум за предаване. Да предадат някой. Това сме очаквали.
Е: На територията на коя днешна държава се намира това селище?
К: Римската империя. Тя е огромна. Галия ми идва.
Е: Как се чувстваш ти, докато правиш това, което правите?
К: Безмилостен.
Е: Има ли още нещо важно, от тази случка, което да споделиш? Например някой по-важен човек за теб или нещо друго важно..
К: Има близки хора, като мои помощници, но само в битката и не ги олицетворявам като някой сега. По-скоро хора, които ми пазят гърба. Едва ли не отляво и дясно на мен. Телохранители могъщи, които биейки се, пазят и мен.
Пренасяме се няколко години напред в друга важна и интересна случка от този минал живот.
Е: Къде се намираш? Какво се случва с теб?
К: Река, поляна, гора. Нещо като почивка на село.
Е: т.е. сега не се биеш, не си на служба…
К: Не. Просто като селско имение нещо. Наблизо има малка река и аз бях на нея. Селска идилия. Май там живея.
Е: В момента нещо като в отпуск ли си от римската войска или си приключил с нея? Как го усещаш?
К: Май съм в отпуск, защото виждам като кадър тичащо момченце към мен.
Е: Кое е това момченце?
К: Сина ми. Аз съм седнал до реката с военни дрехи имомченцето тича към мен. Все едно не е виждал баща си отдавна. И това е сегашният ми син в този ми живот.
Е: Колко годишно е това момченце там? Как изглежда?
К: 4-5 годишно. Светлокестеняв, с бяла конопена ризка.
Е: Как се чувстваш ти, когато то идва към теб?
К: Развълнуван.
Е: Когато пристига до теб, какво се случва?
К: Хвърля се на врата ми. Аз съм седнал. Почивам изморен, а той ме е видял и тича. За пръв път ме вижда от много време.
Е: А ти защо стоиш на реката, а не си се прибрал направо при него вкъщи?
К: Релаксирам пред водата. Усещам движението на водата като релакс. Седнал съм там като приятна изненада. Виждам селска къща с дървена ограда. Не е нещо богато.
Е: Кой още живее в тази къща?
К: Съпругата ми.
Е: Как изглежда тя?
К: Слаба, висока, с прибрана коса. С нещо като бяло боне на косата. Бременна е.
Е: Как реагира тя като те вижда?
К: Тя ме е видяла явно. По-скоро изненадата е била за малкия. С блага усмивка ме гледа. Държи нещо в ръцете си. Явно е шетала. Нещо е готвила.
Е: А ти как се чувстваш като я виждаш?
К: Добре, с вътрешна усмивка. Това е настоящата ми жена в настоящия ми живот.
Е: Усещаш ли да я обичаш или по-скоро чувството е като това е моята съпруга, но без особени чувства?
К: Обичам я.
Пренасяме се час-два-три напред.
К: На дървена маса сме и се храним.
Е: Колко човека сте там?
К: 4. Аз, съпругата ми, момченцето и момиченце, което е по-малко от година от момчето.
Е: Разпознаваш ли някой като енергия от настоящия си живот в това момиченце или по-скоро не?
К: Мина ми като мисъл – сестра ми.
Е: Каква е атмосферата на масата?
К: Ами седнали сме да се храним. Явно са ме посрещнали. Радостни са. Съпругата ми е наготвила.
Пренасяме се няколко години напред в друга важна и интересна случка от този минал живот.
Е: Къде се намираш? Какво се случва с теб?
К: Война. Сражение. Вече воюват армии. Много тежка битка. Всеки сече всеки. Има и конници. Аз обаче не съм конник. Много тежка битка. Конниците имат и копия.
Е: С кой воювате?
К: Варвари.
Пренасяме се напред след битката.
Е: Оцелял ли си? Кой е спечелил битката?
К: Тежко ранен съм от копие в гръб от лявата страна.
Е: Все още ли си на бойното поле или са те пренесли някъде?
К: Сега имам чувството, че съм отново на реката до вкъщи.
Е: Кой е спечелил?
К: Няма победител. Тези с конете са се оттеглили. Те са атакували. Може би сме отстояли и те са се върнали. Много жертви, но няма победител. Просто е запазена линията на фронта.
Е: Какви са усещанията в теб, докато лежиш тежко ранен?
К: Битката е била близо до населеното място, където живея. Върнал съм се до реката и лежа. Жена ми знае и плаче в къщата. Тя има визуална връзка с мен. Вижда ме.
Е: А сам ли се върна или някой ти помогна?
К: Помогнали са ми.
Е: Какво се случва след това?
К: Не мога да определя за себе си, но тя ме смята за умиращ.
Пренасяме се напред във времето…
К: Погребан съм. Виждам гроб, но децата не ги видях. Може би ги е отпратила, но тя плачеше вкъщи. Държеше кърпа на лицето си да не се чува.
Е: Какви бяха усещанията ти, мислите ти, малко преди да умреш? Имаше ли някаква равносметка?
К: Цял живот войник съм бил. Изпитвам съжаление за семейството, че не съм бил достатъчно с тях.
Е: Има ли нещо, което би направил по друг начин, ако можеше? Каква е равосметката?
К: Орач. Явно съм искал да съм селянин, да си ора, да се грижа.
E: Имал ли си въобще избор да бъдеш римски войник или ти е било наложено отвън по някакъв начин да го правиш?
К: Бил съм прободен в белия дроб. Бил съм войник за пари, за да се грижа и да обезпечавам семейството си. Да съм добре финансово винаги. Плащало се е явно добре.
Е: И каква е равносметката – заслужаваше ли си този избор?
К: Горд съм, че съм бил войник. Но в края на живота си съжалявам, че не съм бил повече със семейството си.
Е: Какво от този минал живот си взел да довършиш сега в настоящия си живот? Първият образ, мисъл или усещане…
К: Аз и в този живот съм бил войник. Бях офицер от запаса. Виждам една снимка преди да се уволня като младши лейтенант с униформа. Другото, което ми идва е археологията. Аз се занимавам много с археология, но там нещата останаха недовършени за мен. Сега виждам снимката на прадядо си също като войник.
Е: Каква е връзката с твоя прадядо? Защо ни се появява тази картина?
К: Загива на фронта.
Е: А това ти ли си?
К: Възможно е да съм аз.
Е: По какъв начин този минал живот е свързан с военната ти служба и с археологията също?
К: По – скоро с археологията. Късното римско време. Това, което се намира в това време. Все едно си търся нещо свое, което съм изгубил тогава. Свои вещи.
Е: А на територията на коя днешна държава си живял тогава?
К: Галия.
Е: Има ли някакви уроци, които си взел от онзи минал живот да довършиш сега в настоящия си живот? Нещо, което не си успял тогава да научиш.
К: Семейството. Плътно със семейството да бъда.
Е: Има ли още нещо важно от онзи минал живот, което да ти е като послание за сега?
К: Аз насокоро искарах много тежък Ковид, точно с белите дробове. Правя странна логика с това дето са ме наръгали с копието и сега с болестта на белите дробове.
Е: Само, че сега си избрал да останеш.
К: Да. Такава е била съдбата сега. Сега съм избрал да остана. И пак семейството. Да остана, заради семейството този път.
Е: Има ли някакви въпроси, които не съм задала, а искаш да питаме?
К: Защо имам чувството на неудовлетвореност от работата си и никога не успявам да докарам до края по моя визия…
Е: Предлагам да извикаме твоя Духовен водач, за да ни отговори на въпросите? Помоли го да дойде.
К: Бяла, малка звездичка.
Е: Попитай го защо не успяваш да довършиш нещата?
К: Съдба.
Е: Попитай за малко повече яснота по какъв начин съдбата има общо?
К: Много искаш. Явно изискванията са ми много големи.
Е: Има ли неща, които не довършваш просто, защото те не са важни и не са част от твоя път в този живот и такива неща, по скоро те отклоняват от пътя ти и от важните неща?
К: Друго е. Явно трябва други неща да правя. Не е това, на което толкова съм наблягъл.
Е: А какво е важно да правиш? Кое е това „друго“?
К: Класна стая видях.
Е: По какъв начин тази класна стая е свързана с теб? Нещо да преподаваш или…?
К: Ученици. Аз постоянно се мъча да бягам от това, но постоянно ме връща работата там. / Клиентът в настоящия живот преподава./
Е: Това ли е важно за твоята душа да правиш оттук насетне? Да преподаваш?
К: „Преподавай“..И сега ми казва: „Пиши“. Виждам ръката си да пише в книга. Нещо ръкописно.
Е: На каква тема трябва да пишеш?
К: История. И пак видях тази селска картина…
Е: Попитай Духовния си водач добре ли е да продължаваш да се занимаваш и с археология? Ти си спрял, доколкото разбрах…
К: Не по мое желание. Нещо като: „Давай“. Ама за какво „давай“…? Това „давай“ е било май в друг смисъл. Да давам всичко това, което съм направил на другите. В този смисъл. Да него търся.
Е: Това ясно ли е за теб какво означава?
К: Може би.
Е: Какво още искаш да попитаме твоя Духовен водач?
К: Дали ще мога да се грижа финансово за семейството си.
Е: Добре, питай го. И кажи какво ти отговаря.
К: По-скоро не, но не съм сигурен.
Е: Попитай водача си това притеснение, че няма да можеш да се грижиш достатъчно финансово за семейството си, има ли връзка с този минал живот, който видяхме?
К: Не, а трябва. Трябва да търся начини.
Е: Свързани ли са това, с което трябва да се занимаваш – преподаването и писането, с издържането на семейството ти? Това ли е начинът да ги изъдржаш?
К: Не. Това е по-скоро за душата. Някакъв селски бизнес трябва. Нещо като на село, да произвеждам нещо…/Клиентът тук се колебае дали сам не се насочва към тези неща, а моето усещане беше, че иска да избяга и да си нагоди отговора, както му говори ума./
Е: Как го усещаш?
К: Минават ми бързи картини. Видях жена ми да пише с нещо като перо. Исакм да попитам, какъв е моя път за бъдеще? Все имам чувството, че това не е моя път, че живея друг живот…
Е: Добре. Попитай. Какво ти казва?
К: Нищо, но пак виждам класната стая с деца вътре. Същата картина.
Е: Аз го усещам, че всъщност точно това е твоя път, но ти се опитваш да избягаш от него чрез разума ти, от някакви други твои убеждения, че все едно не смяташ, че можеш да издържаш семейството си с преподаване и писане…
К: Ами неблагодарно е като професия.
Е: Ами да, но в крайна сметка душата ти това иска и това е пътя ти. А за останалото просто трябва да се оставиш, т.е. да не го мислиш толкова как ще стане с парите. Как реагира на това, което казвам твоя Духовен водач? J
К: Мълчи в знак на потвърждение. Той като цяло не ми говори, а по-скоро ми показва картини.
Е: Има ли още нещо, което искаш да го питаш?
К: Как да се спрява с всичко, което не мога? – „Смелост.“
Е: Има ли още нещо, което той иска да ти каже/покаже?
К: Май има. Нещо като „Развличай се“, „Повече радост“.
Е: Да не ги мислиш толкова много нещата?
К: Явно.
Е: Нещо друго или вече иска да си ходи?
К: Картина как прегръщам жена си, семейството си. „Обич.“ Усещането ми е като да показвам повече чувствата си.
Завършваме сеанса с техника за освобождаване на всичко, от което клиента иска да се освободи в живота си. Усеща много черна енергия, която изтича от него.
Препоръчвам след сеансите клиентите да оставят отворени каналите си на комуникация, за да получават още информация и знаци за потвърждение.
Около шест месеца след сеанса, получих обратна връзка от клиента, че е послушал съветите на Духовния си водач от регресията и е започнал да пише. От тогава е спечелил няколко национални конкурса и освен отличия за първи места е получил и парични награди. Продължава също и да си преподава. Направихме и втора регресия по друга тема.
Легенда:
Е – Евелина, водещата
К – клиент